Определение № 177 от 07.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Варна, 07.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20263000600229 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от лишения от свобода А. Р. А., с която се оспорва правилността на протоколно определение № 675 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 24.06.2026г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения А. Р. А. с ЕГН **********, не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с присъда № 208/14.08.2023г. по НОХД № 3045/2023г. на Районен съд – Варна наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца.

В частната жалба се излагат съображения досежно поправянето на А..

Акцентира се върху множеството му награди и осъществената от него трудова дейност. Изтъква се, че А. изтърпявал наказанието си в условията на „лек“ режим и бил ненаказван за престоя си в пенитенциарното заведение. Иска се отмяна на атакуваното определение и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на А. А..

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, установи следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество обаче жалбата се преценява като неоснователна поради следните съображения:

С протоколно определение № 675/24.06.2026г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият е имал неизтърпян остатък от наказанието му в размер на 5 /пет/ месеца и 27 1

/двадесет и седем/ дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, А. бил изтърпял срок на „лишаване от свобода“ в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, е било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, като изтъкнал, че липсват доказателства осъденият да се е поправил в цялост. Позовал се на липсата на предсрочно постигнати цели на наказанието – а именно да има трайно постигнати превъзпитателни резултати.

Апелативен съд – Варна споделя изводите на първата инстанция, намирайки за нужно да добави следното:

Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив към 12.02.2024г. била отчетена като ниска стойност от 38 т. Към датата на последната оценка на риска от рецидив била отчетена ниска стойност на риска от 28 т. Т.е. действително се наблюдава занижаване на риска от рецидив, но не и в нужната степен.

Изготвените становища от инспектор А.А. от ИСДВР при ЗО „Р.“, от гл. инспектор Г.Н. - НС СДВР при Затвора – гр. Варна, от гл. инспектор М.Д. – НС ЗО „Р.“ и от ст. комисар Й.Й. – началник на Затвора – гр. Варна, очертали като първоначални дефицитни зони отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. След изготвяне на актуалната оценка се наблюдава понижение в посочените зони, както и започнал процес по преодоляване на криминогенните нагласи и зоните с дефицити, но видно от становищата на затворническата администрация, този процес не е завършен и цялостно поправяне не е постигнато. Излага се необходимост от продължаване на индивидуалните беседи с А. с цел постигане на напредък в поведението му. Лишеното от свобода лице среща затруднения в писмената грамотност и разбиране на текст, което се явява съществен дефицит както по отношение на личностното му развитие, така и по отношение на бъдещата му реализация извън пенитенциарните заведения.

Бележи се съществен напредък в усилията му за поведенческа корекция, но процесът е в начален етап и все още не е завършен.

По време на престоя си в затворническото общежитие А. бил многократно награждаван, включително и с „домашен отпуск“. Със Заповед № 259/14.03.2024г. му било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, което било отложено за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 107, ал. 1 ЗИНЗС. Доколкото А. не е извършил друго нарушение в рамките на изпитателния срок, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗИНЗС наказанието му бива заличено и същият се счита за ненаказван.

Със Заповед № 61/06.02.2024г. на л. св. А. му било възложено да полага доброволен труд в района на МЛС. Със Заповед № 463/02.07.2024г. бил назначен да полага доброволен труд като „работник полоса“. Към настоящия момент осъществява работна дейност по линия на доброволния неплатен труд 2 като общ работник по поддържане и благоустройство с месторабота в Ареста Шумен. А. преминал програма за адаптация в индивидуален план, като корекционната работа с него продължава с цел изграждане и поддържане на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот и постигане на положителна промяна в мисленето по отношение на досегашния начин на живот и обкръжение. Участвал е в специализирана програма за групова работа „Толерантност в затвора – толерантност в живота“, както и в краткосрочна програма на тема „Подготовка за живот на свобода“, имаща за цел подпомагане процеса на евентуалното предстоящо социално включване.

Отбелязва се напредък, но процесът за поправяне и въздействие не може да бъде счетен за завършен в цялост поради необходимостта от по-дългосрочно и стабилно поведение, доказващо устойчивост на положителните тенденции.

Като краен извод в становищата било предложено молбата за условно предсрочно освобождаване на л. св. А. да бъде подкрепена с налагане на съответните пробационни мерки. Настоящият състав обаче счита, че не са налице достатъчно категорични доказателства за наличието на положително приключил превъзпитателен процес спрямо А. с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК. Изложеното в становищата положително развитие в нагласите и поведението на л. св. е безспорно стъпка в правилната посока, но на този етап все още трябва да се продължи груповата и индивидуалната работа с А. до пълното реализиране на целите, свързани с превъзпитанието, отговорността и подготовката за живот извън пенитенциарната система.

В изготвената и представена на 30.04.2026г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л. св. се изтъква, че А. декларативно изразява мнение за по-добро поведение в обществото. Отчита се наличието на фактори, които биха създали сериозни пречки по отношение на успешната му реинтеграция в обществото, сред които липсата на образование, професия, прекомерната употреба на алкохол и изпадането във финансова зависимост.

Твърдението на жалбоподателя, че към момента изтърпява наказанието си в условията на „лек“ режим се явява ирелевантно за настоящия състав доколкото събраните по делото доказателства сочат за липса на поправяне към настоящия момент.

Твърдените в жалбата участия в трудови процеси, понижение в стойностите на риска от рецидив, множество награждавания и изтърпяване на повече от 1/2 от присъдата не са под съмнение, приемат се от съда за обективно налични, но те не са достатъчни да обосноват втората, изискуема от закона предпоставка – за категоричното поправяне на л. св. А..

Варненският апелативен съд счита, че гореизложеното, както и констатациите, съдържащи се в становищата и оценката, категорично не свидетелстват в насока извод за поправяне на осъденото лице, изискуем по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС № 8/87г.

3

По изложените съображения въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а определението на Окръжен съд – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 675 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 24.06.2026г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4