Разпореждане № 19192 от 12.05.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 19192 гр. Варна, 12.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Частно гражданско дело № 20253110103506 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е въз основа на подадено от „Б. ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „…..“, ул. ……… № …., заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т.

2 от ГПК срещу Г. Т. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ... № ... - длъжник по Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 09.02.2024 г., отчитано по кредитна сметка № 13/0000000031101827, за сумите, както следва:

- 1960,00 лева – дължима главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 393,67 лева – дължима договорна лихва за периода от 10.03.2024 г. до 04.03.2025 г.;

- 9,16 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2025 г. до 17.03.2025 г.;

- 75,00 лева – 5 бр. еднократни месечни такси за нереволвиране на отпуснатия кредитен лимит;

- 64,80 лева – такси теглене АТМ;

- 20,00 лева – такса за преиздаване на кредитна карта.

Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 50,58 лева за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

1

Подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1 и 3, и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Същото е депозирано пред местно компетентния съд, съгласно чл. 411, ал. 1, изр. второ ГПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да отговаря на горните условия, извлечението по чл. 417, т. 2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането главница и лихви, и за момента на неговата изискуемост.

В конкретния случай представеният със заявлението документ - извлечение от счетоводните книги на „Б. ДСК“ АД, е редовен от външна страна и въз основа на съдържащите се в него данни може да бъде направен извод за съществуването на посочените в него задължения за главница, договорна лихва и законна лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2025 г. до 17.03.2025 г., както и – след направените уточнения с молби вх. №№ 31758/07.04.2025 г. и 39105/02.05.2025 г. – за задълженията за такси за теглене от АТМ и за преиздаване на кредитна карта.

Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски и банката е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК.

Банката се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 14, вр. чл. 13 от Допълнителното споразумение, поради просрочие на кредита, считано от 12.03.2024 г. Видно от Констативен протокол от 07.03.2025 г., съставен от ЧСИ Н. Г., рег. № 716, с район на действие Окръжен съд - Варна, уведомлението, с което Банката обявява кредита за предсрочно изискуем следва да се счита връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 04.03.2025 г.

От изложеното следва, че са изпълнени условията за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и документът по чл. 417, т. 2 ГПК удостоверява подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника по отношение на сумите за главница – в размер на 1960,00 лева, договорна лихва за периода от 10.03.2024 г до 04.03.2025 г. – в размер на 393,67 лева, законна лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2025 г. до 17.03.2025 г. – в размер на 9,16 лева, и заемни такси в размер на 84,80 лева, от които 64,80 лева – такси за теглене от АТМ, и 20,00 лева – такса за преиздаване на кредитна карта, в която част заявлението следва да бъде уважено.

Основателно е и искането главницата да бъде присъдена ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Заповедният съд, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, дължи и служебна 2 проверка за съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, както и с императивните правилата за защита на потребителите, доколкото едната страна по правоотношението е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

С оглед на горното, съдът намира за неоснователна претенцията на заявителя в частта за сумата от 75 лева, претендирана като заемни такси, а именно 5 бр. еднократни месечни такси за нереволвиране на отпуснатия кредитен лимит. С молба вх. № 39105/02.05.2025 г. процесуалният представител на заявителя сочи, че дължимостта на претендираните такси е уредена в чл. 11 от Допълнителното споразумение, в който е предвидено, че клиентът е длъжен ежемесечно да заплаща в рамките на определен в Условията срок след падежната дата минимална сума за револвиране, като при невнасянето й се начислява такса за невнесена минимална сума в размер на 15 лева месечно. Така уредена, като дължима в отнапред определен размер на конкретна дата от забавата, таксата за нереволвиране има характера на неустойка за забава в плащанията. Същата е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая законна лихва не се претендира, но предвидената от банката такса за невнесена минимална вноска в пъти надвишава допустимия според цитирания законов член размер дори при най-високата според Условията минимална месечна вноска, с оглед на което съдът намира, че същата е във вреда на клиента-потребител, съответно неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Отделно, видно от цитирания в уточняващата молба чл. 11 от Допълнителното споразумение, в същия е уредено задължението на клиента ежемесечно да заплаща в рамките на определен в Условията срок след падежната дата минимална сума за револвиране, но не са указани никакви последици от неизпълнението на това задължение, няма и препратка към посочената единствено в раздел „Такси и комисиони за ползване на картата“ на Условията такса за невнесена минимална сума. Последното създава неяснота за потребителя в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 16 ЗПК, който изисква в договора ясно и разбираемо да бъдат посочени последиците за потребителя при просрочие на вноските.

Предвид изложеното, заявлението подлежи на отхвърляне в частта за сумата от 75 лева, претендирана като заемни такси за нереволвиране на отпуснатия кредитен лимит.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на заявлението - в размер на 48,96 лева за държавна такса и 48,40 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.

417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „Б. ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „…..“, ул. ……… № …., срещу Г. Т. П., ЕГН **********, с 3 настоящ адрес: гр. В., ул. ... № ... - длъжник по Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 09.02.2024 г., отчитано по кредитна сметка № 13/0000000031101827, за сумите, както следва:

- 1960,00 лева (Хиляда деветстотин и шестдесет лева), представляваща дължима главница по Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 09.02.2024 г., отчитано по кредитна сметка № 13/0000000031101827, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 393,67 лева (Триста деветдесет и три лева и 67 ст.), представляваща дължима договорна лихва по Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 09.02.2024 г., отчитано по кредитна сметка № 13/0000000031101827, за периода от 10.03.2024 г. до 04.03.2025 г.;

- 9,16 лева (Девет лева и 16 ст.), представляваща законна лихва за забава върху главницата по Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 09.02.2024 г., отчитано по кредитна сметка № 13/0000000031101827, за периода от 05.03.2025 г. до 17.03.2025 г.;

- 64,80 лева (Шестдесет и четири лева и 80 ст.), представляваща такси за теглене от АТМ;

- 20,00 лева (Двадесет лева), представляваща такса за преиздаване на кредитна карта,

- както и за сумата от 97,38 лева (Деветдесет и седем лева и 38 ст.), представляваща разноски за заповедното производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 418, ал. 1 ГПК, незабавно изпълнение на горната заповед.

ДА СЕ ИЗДАДЕ, на основание чл. 418, ал. 2 ГПК, изпълнителен лист с отбелязване за това върху документа по чл. 417 ГПК и върху заповедта за изпълнение.

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 25244/19.03.2025 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя „Б. ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „…..“, ул.

……… № …., срещу Г. Т. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ... № ... - длъжник по Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 09.02.2024 г., отчитано по кредитна сметка № 13/0000000031101827, в частта за сумата от 75,00 лева, претендирана като заемни такси за нереволвиране на отпуснатия кредитен лимит, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която е постановено незабавно изпълнение, подлежи на обжалване от длъжника пред Окръжен съд – Варна, с частна жалба в 4 едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подлежи на обжалване от заявителя пред Окръжен съд – Варна, с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването.

След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната част, делото да се докладва за даване указания на заявителя относно възможността да предяви осъдителен иск за вземанията по заявлението, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5