Определение № 1675 от 09.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1675 гр. С., 09.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20268003901029 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Бор 8„ ЕООД против определение № 3124/24.11.2025г. по ч. гр.д.№ 2806/2026г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2848/10.07.2025г. по т.д.

№ 339/2025г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение е постановено спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по т.д.№ 1657/ 2024г. на Софийски градски съд. Касаторът оспорва правилността на атакуваното определение, като намира необоснован извода на съда, за преюдициалност на спора по т.д.№ 1657/2024г. на СГС, отделно от обстоятелството, че предявеният по приетото за обуславящо дело иск е и недопустим - дължимото от съда в настоящия спор произнасяне, с оглед съдържанието на защитата на ответника, включва и предмета на обуславящия иск, т.е. самостоятелен интерес от предяването му липсва. При това, постановеното по същия съдебно решение ще установи със сила на пресъдено нещо наемно правоотношение на страните към момента на устните състезания, т.е. към един бъдещ, спрямо периода на претенцията за обезщетение за пропуснати ползи по настоящия спор, период / 01.11.2024г. – 31.01.2025г./.Акцентира се на обстоятелството, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предполага обуславящото дело да се разглежда, а в случая и то е спряно, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на друго, прието за преюдициално спрямо предмета му, производство / по т.д.№ 659/2024г. на СГС /.

Ответната страна – „Химтрейд Комет„ООД - не е подала отговор.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

1

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът „Бор 8„ЕООД е предявил срещу ответника „Химтрейд – Комет„ООД осъдителен иск, за сума в размер на 26 400 лева – обезщетение за пропуснати ползи, от препятствано от ответника ползване собствени на ищеца недвижими имоти - магазини, складове и паркомясто, за периода 01.11.2024г.

– 31.01.2025г. Твърди, че сключеният договор за наем на тези имоти е развален, поради виновно неизпълнение на ответника, в качеството на наемател, на задължението за заплащане на наемна цена / от м. март 2024г. вкл. /. За неплатена наемна цена до развалянето на договора, с действие за в бъдеще / март – юни 2024г. вкл. / ищецът сочи образувано и висящо дело т.д.№ 1725/2024 г. на СГС. Твърди, че недвижимите имоти били освободени от ответника на 31.10.2025г., поради което и крайния момент на претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи е тази дата.

Ответникът е оспорил иска, твърдейки че е кредитор на ищеца, по силата на договор цесия от 26.04.2024г., с който му е прехвърлено вземане на П. Н. Б. към ищеца, в размер на 550 000 лева - паричната равностойност на 42 500 дружествени дяла от капитала на ищцовото дружество. Твърди, че вземането е предмет на образувано и висящо т.д.№ 659/2024г. на СГС, между цедента П.

Н. Б., в качеството на ищец по същото, и „Бор 8„ ЕООД, в качеството на ответник. Отделно се позовава на отправено до ищеца извънсъдебно изявление за прихващане вземанията на същия от наемна цена по сключения договор за наем - както изискуема към волеизявлението за прихващане, така и бъдеща - с това му цедирано вземане, като твърди, че с последиците на прихващането не се явява в неизпълнение на договора за наем и за ищеца не е възникнало потестативно право за развалянето му. Позовава се на висящо между настоящите страни дело - т.д.№ 1657/24г. на СГС - по предявен от „Химтрейд - Комет„ ООД срещу „Бор 8„ ЕООД установителен иск, по чл. 124 ГПК, за установяване съществуващо между страните наемно правоотношение към датата на исковата молба - 09.08.2024г, основано на последиците от признато право на вземане на цедента Бозаков и отправеното възражение за прихващане до ищеца. Предаването на ползваните имоти на 31.01.2025г. ответникът обосновава с изтекъл срок на договора, а не с развалянето му.

Поради преюдициалност на спора по т.д.№ 1657/2024г. на СГС спрямо настоящия - тъй като със сила на пресъдено нещо ще се потвърди наличието на правно основание за ответника да държи недвижимите имоти - е поискано спиране на производството по т.д.№ 339/2025г. на СГС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В допълнителна искова молба ищецът сочи, че т.д.№ 659/2024г. на СГС, за установяване вземането на цедента П. Н. Б. от парична равностойност на дружествени дялове от капитала на ищцовото дружество, е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№ 3500/2024г. на СГС. Страни по същото са физическите лица П. Н. Б. и П. П. Б. / едноличен собственик на капитала на „Бор 8„ЕООД /, а искът е с правно основание чл. 30 ЗН и предмет универсално завещателно разпореждане в полза на ответника, от наследодателя на ищеца, в обхвата на наследството от който влизат и 2 дружествените дялове от капитала на „Бор 8„ ЕООД. Ищецът се позовава и на факта / установен със справка в ЕПЕП /, че производството по сочения за преюдициален спор – по т.д.№ 1657/2024г. на СГС също е спряно, до приключване на спора по т.д.№ 659/2024г.. на СГС, производството по който също е спряно, до приключване на спора по т.д.№ 3500/ 2024 г. на СГС.

Позовава се и на постановено, невлязло в сила, първоинстанционно решение по т.д.№ 1726/2024г. на СГС, с което е уважен иска на „Бор 8„ ЕООД срещу „Химтрейд Комет„ООД, с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, за опразване на процесните помещения от ответното дружество.В този смисъл се оспорва твърдението, че държането им е предадено поради изтекъл срок на договора за наем. Ищецът оспорва да е породило правни последици твърдяното от ответника извънсъдебно изявление за прихващане, поради неликвидност и незискуемост на активното вземане. По всички тези съображения се оспорва наличието на предпоставки за спиране на производството, на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа преюдициалност на настоящия и със спора по т.д.№ 659/2024г. на СГС.

Първоинстанционният съд е уважил искането, а въззивният съд споделил извода му. Прието е наличие на преюдициалност на спора единствено по т.д.№ 1657/2024 г. на СГС, доколкото с решение по същото ще се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на наемно правоотношение между страните, възникнало по договор за наем от 18.

01.2019 г., като се отрече възникнало за наемодателя потестативно право на развалянето му. С оглед предприетата от ответника защита, въззивният съд е посочил, че в предмета на спора е и установяване прекратяването на предходно установената облигационна връзка между страните, основана на сключения от тях договор за наем на процесните имоти - предмет и на спора по т.д.№ 1657/2024г. на СГС, макар с обратен знак - за установяване съществуването на наемното правоотношение. Предвид това съдът е приел, че произнасянето по т.д.№ 1657/2024г. на СГС е с преюдициално значение относно материалноправната легитимация на ищеца по настоящия спор – дали се явява носител на право на обезщетяване за пропуснати ползи от неоснователното държане на имотите от ответника. Това в достатъчна степен удовлетворявало изискването за обусловеност на спора по т.д.№ 339/2025 г. на СГС от спора по т.д.№ 1657/2024г. на СГС. Отчетен е обективния и субективен идентитет по двете дела. Доводът на ищеца – частен жалбоподател, основан на факта, че и обуславящото дело е спряно, до приключване със сила на пресъдено нещо на друг, обуславящ спрямо същото спор, освен липсата на данни определението за спиране от 02.12.2024 г. по т.д.

№ 1657/2024 г. на СГС / представено по делото / да е влязло в сила, въззивният съд е коментирал като неотносим към преценката му за наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Производството за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижими имоти, по развален договор за наем, може ли да е в преюдициална връзка с установителен иск за незаконосъобразно разваляне на 3 наемно правоотношение ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК , поради противоречие на въззивното определение с приетото в решение по гр.д.№ 1806/2018 г. на ІV г.о. на ВКС; 2/ Спирането на производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има ли временен характер и изисква ли обуславящото дело да не е спряно или прекратено ? – в идентична хипотеза допълнителният селективен критерий се обосновава с ТР № 1/2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, както и с определение по ч.т.д. № 2540/2013г. на І т.о. на ВКС. Жалбоподателят поддържа очевидна неправилност на въззивния акт, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване - чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, която обосновава със съпоставката между предмета на двете – обусловено и обуславящо – производства.

Първият от формулираните въпроси е фактологично неточен : включва, като доказана, но точно тя спорна по делото, предпоставка за отговора развален наемен договор, поради виновно неизпълнение на ответника, в качеството на наемател, на задължението му за заплащане на наемна цена.

Неточно е възпроизведен и предмета на обуславящото дело, което е образувано по предявен установителен иск за съществуващо и към момента на образуването му наемно правоотношение между страните. Несъответствието на включени в хипотезиса на въпроса предпоставки с преценимите, за произнасянето на съда по наличието на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, обстоятелства, е достатъчно да се изключи характеристиката му на правен въпрос. Дори да би бил надлежно формулиран, не се обосновава допълнителния селективен критерий с посоченото решение по чл. 290 ГПК, което касае напълно различна хипотеза: приета е недопустимост на установителен иск за съществуване на наемно правоотношение, предявен от наемател срещу наемодатели, с твърдение, че изявлението за прекратяването му от страна на наемодателите - неизправна по договора страна, не е породило правни последици. Съдът е приел, че такъв иск е лишен от правен интерес

/ впрочем в съответствие и с друга формирана практика на касационна инстанция, че и неизправна страна може да прекрати договорната връзка /, тъй като е недопустимо чрез такъв иск съдът да санира един прекратен договор, доколкото на разположение на изправната страна остава правото на обезщетяване по чл. 82 и сл. ЗЗД.

Вторият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като жалбоподателят е релевирал възражение, че обуславящото дело също е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и това е пречка за спиране на настоящото, което въззивният съд е счел за неотносимо към дължимата преценка за преюдициалност. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий с посоченото ТР, досежно коментирания в мотивите му временен характер на спирането, какъвто въззивният съд не е отрекъл, както и с определението по ч.т.д.№ 2540/2013г. на І т.о. на ВКС, постановено в хипотеза на едновременно спиране на две производства, поради мотивирана взаимна преюдициалност, какъвто не е настоящият случай.

4

Касационното обжалване следва да се допусне, поради очевидна неправилност на въззивното определение, предвид отказа на въззивния съд да прецени наличието на преюдициалност, с оглед обвързаността на обусловеното дело с обуславящите го дела, спрямо които самото то е спряно или дори да не е / доколкото се оспорва влязло в сила определение за спиране на т.д. № 1657/2024г. на СГС /, обуславящото дело се сочи зависимо от правните последици по същите и тяхната противопоставимост на страните по настоящия спор.