Решение № 195 от 05.08.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Шумен, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Татяна Св. Маринова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20263600500289 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 190/12.03.2026 г. по гражданско дело № 20253630101269 по описа за 2025 година на Районен съд – Шумен, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА Община Шумен, представлявана от Кмета, БУЛСТАТ 000931721, на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на С. М. С., ЕГН **********, адрес в гр.Шумен ул.”.... 1, вх. 1, ет. 1, ап.2, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания причинени от травматични увреждания, настъпили вследствие падане на 23.08.2024 година в гр.Шумен, ул.“.... поради неравност на тротоара, в размер на 12 782,30 евро (дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента ), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.05.2025г., до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на С. М. С., ЕГН **********, сумата 1 253,44 евро (хиляда двеста петдесет и три евро и четиридесет и четири евроцента)- обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва, върху главницата от 12 782,30 евро, считано от датата на деликта- 23.08.2024 година до датата на подаване на исковата молба 08.05.2025г.

ОСЪЖДА Община Шумен, представлявана от Кмета, БУЛСТАТ 000931721, на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на С. М. С., ЕГН **********, 1 обезщетение за имуществени вреди (pа ортопедично средство- анатомично реконтуриране заключваща плака, лекарствени и манипулационни средства, медицински прегледи, издаване на болнични листове за 6 месеца), настъпили вследствие падане на 23.08.2024 година в гр.Шумен, ул.“.... поради неравност на тротоара, в размер на 1 538,18 евро (хиляда петстотин тридесет и осем евро и осемнадесет евроцента), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.05.2025г., до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА Община Шумен, представлявана от Кмета, БУЛСТАТ 000931721 да заплати на С. М. С., ЕГН **********, сумата 3 092,50 евро (три хиляди деветдесет и две евро и петдесет евроцента)– деловодни разноски.

Недоволен от това решение е в ЧАСТТА ОТНОСНО уважения иск за главницата за НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ вреди и мораторната лихва върху тази главница е останал ответникът Община Шумен, която го обжалва чрез пълномощника си старши юрисконсулт С. Н. С.. В жалбата се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила на чл. 12 и чл. 236, ал.2 ГПК, като липсват мотиви.

Сочи, че поради липсата на мотиви, въз основа на които да се прецени как съдът е определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, решението е нищожно в обжалваната част. Твърди, че съдът е градил вътрешно убеждение само и единствено върху доводите на ищеца, като ги е изложил в 3 страници от решението си, а за възраженията на ответника е намерил за достатъчни 3 реда. Наред с това от заключението на СМЕ е коментирал само правилното и адекватно оперативно лечение, но е пренебрегнал както проникването на фиксиращ винт с 2 мм в ставната цепка, така и преждевременното отстраняване на гипсовата имобилизация като втора причина за компрометиране на рехабилитационния период и на трето място е пренебрегнал липсата на комплексен подход на лечение на болестта на Зудек.

Видно от заключението на СМЕ е, че продължителния период на възстановяване над нормалния за този вид фрактура не е пряка и непосредствена последица от травмата на 23.08.2024г., а произтича от недостатъци и грешки в лечението. Приемането точно цената на иска за справедливия размер на обезщетението будело съмнение, че ако искът бе предявен в двоен размер, то и него съдът би приел за справедлив. Ето защо, жалбоподателят намира съдебното решение за нищожно в обжалваната част.

Поради гореизложеното, моли решението в обжалваната част да бъде отменено/да бъде прогласено за нищожно и вместо него бъде постановено решение, с което искът за неимуществени вреди бъде отхвърлен като неоснователен. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната страна – С. М. С., чрез пълномощника си адвокат Ж. А. Ж. от ШАК, депозира отговор на жалбата.

Оспорва същата, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

2

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника не се явява представител. Пълномощникът му старши юрисконсулт С. Н. С. депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа въззивната жалба.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Пълномощникът й адвокат Ж. А. Ж. от ШАК, депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага подробни съображения за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира разноски и представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Решението, в частта му, с която е уважен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като необжалвано е влязло в сила.

Предмет на въззивното производство е решението по исковете за неимуществени вреди – главница и мораторна лихва върху тази главница.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

49 вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 52 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж Постановление № 7 от 29.12.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.10.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.12.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до 3 невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1 деяние /действие или бездействие/, 2 вредата, 3 противоправността на деянието, 4 вина и 5 причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД .

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие /както е в частност/, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители на ответника, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по ремонт и поддържане на процесния пътен участък.

Основните спорни между страните въпроси във въззивното производство са свързани с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства – медицински документи, заключението на вещото лице по съдебно-медицинските експертизи, които при преценката им по реда на чл.

202 ГПК подлежи на кредитиране, както и гласните доказателства чрез разпита на свидетелите М.Д.К. и П.Н.П., които при преценката им по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат ценени като ясни, убедителни, житейски логични и имащи първичен характер, въззивният съд приема за установено, че:

На 23.08.2024 г. около 9.30ч., в гр. Шумен ищцата, след като излязла от офис на Данъчна служба в гр. Шумен, находящ се на ул. .... заедно със съжителника си - свидетеля П.Н.П., се е движили пеша по десния тротоар на ул. .... № 1 надолу в посока бул. Славянски, към паркирания им автомобил. На около 15-16 м. от входа на данъчната служба, пред магазинче за пакетирани стоки и кафе, ищцата се препънала поради неравност в тротоара и паднала.

Видно от заключението на СМЕ изготвена от вещо лице - ортопед, което съдът приема, като пълно и ясно, обосновано и правилно /л. 31-37, 56 РС/, е че: С. С. М. на 23.08.2024 г. получила счупване на дисталния край на дясна лъчева кост, в следствие на което проведено правилно и адекватно оперативно лечение. Месец и половина по-късно се развива болестта на Зудек, в лечението на която не е приложен комплексен подход.

Симптоматиката на болестта се проявява и до настоящия момент, което 4 създава дискомфорт и страдание на ищцата в ежедневието й и работата.

Срока и степента на възстановяване на здравето й са с неясни параметри.

Видно от заключението на СМЕ изготвена от лекар по дентална медицина, което съдът приема, като пълно и ясно, обосновано и правилно /л.

42-45 РС/, е че: Установяват се фрактури (счупвания) на зъб 47 (долен десен втори кътник) и зъб 31 (долен ляв първи резец), съответно на зъб 47 е фрактуриран лингвалния туберкул и на зъб 31 има счупване в областта на режещия ръб, които фрактури е възможно да са в следствие на начина описан от ищцата, а именно може да се направи извод, че това са травматични счупвания след падане. В областта на фрактурните линии не се наблюдава наличието на кариес или остатъчна кариозна маса.

Фрактурните линии са разположени в областта на здрави твърди зъбни тъкани. Следователно тези увреждания няма как да са настъпили в следствие на развитието на кариес. Придружаващото заболяване - диабет няма никакво отношение в настъпването на нарушаване на твърдите зъбни тъкани. Това придружаващо заболяване може да има отношение само в състоянието на пародонта - зъбозадържащия апарат. В случая вещото лице не намира причинно следствена връзка между придружаващите заболявания на ищцата и травматичните увреждания на нейните зъби.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни, като последните са общински и частни – по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗП , "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.