Решение № 5958 от 18.06.2025, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 833/2025
- Вид
- Решение № 5958
- Подписан
- 18.06.2025
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- Силвия Алексиева, Цветомира Димитрова, Антоанета Митрушева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 233, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5958
Хасково, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XIV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Членове:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА канд № 20257260700833 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Заместник-директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас срещу Решение № 19/21.01.2025 г. по АНД № 8841/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменено като неправилно Наказателно постановление с номер BG2023/1000-4130/НП от 22.01.2024г. на и.д. зам. Директор на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което на „БГ – Д. Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], за нарушение на чл. 72 ЗЕКПСОИТДУ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 25 000,00 лв..
Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт, постановен в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът е възприел че се касае за изпълнително деяние „преминаване“, но неправилен бил изводът, че нямало извършено нарушение, тъй като дружеството изпращач имало разрешение за износ от Р Турция, а юридическото лице получател за внос от Р Чехия, тъй като не се касаело за две страни членки на европейския съюз, а за трета страна на произход на стоките по смисъла на т. 17 от § 2 от ЗЕКПСОИТДУ, поради което и извършеното не попадало в изключенията на чл. 8 ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ. Изразява се несъгласие с извода на съда, че представянето на такова разрешение не можело да се иска от превозвача, доколкото отговорността за представяне на документи била на шофьора, а задължението за снабдяване с разрешение за превоз на продукти свързани с отбраната било на други лица, а не на превозвача. Несъгласието се мотивира с противоречие на извода с вменените на превозвача отговорности по чл. 5, т. 33 и 34 от Регламент ЕС № 952/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 8, глава ІІІ, дял І от Конвенцията за общ транзитен режим, както и чл. 233, т. 3 и чл. 5 т. 40 от МКС, а именно Превозвачът да е този, чието задължение е да представи стоките пред митническите органи ведно с всички необходими документи, изисквани по прилагане на тарифни и или нетарифни мерки, съгласно митническото законодателство. Именно на това твърдение касаторът основава оборването на допускането от въззивния съд, че задължението на превозвача е обективно невъзможно, поради неснабдяването на изпращача с такъв документ с аргумент от чл. 11. Т. 2 от конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR), тъй като изпращачът отговарял за всички щети, които биха възникнали от липсата, недостатъчността или нередовността на тези документи и сведения, освен в случай на грешка на превозвача и превозвачът отговарял като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители . Касаторът намира за неправилен извода на съда, че Постановление № 422 от 14.12.2022 се отнася само за внос на посочените в него две групи продукти , тъй като са касае за два списъка, а именно Списък на продуктите свързани с отбраната и Списък на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос, като изключението „при внос“ касаело само продуктите от втория списък. Оспорва се и възприетата от въззивния съд недоказаност на вида на процесната стока, а именно дали представлява контролиран обект, включен в позиция ML3 и на Списъка на продуктите свързани с отбраната от Постановление № 422 на МС от 14.12.2022 г. Сочи се, че наказателното постановление е издадено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и като такова било законосъобразно, поради което се моли за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на постановлението, като се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът Заместник-директор на ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която преповтаря изложеното в жалбата. Моли оспореното решение да бъде отменено, а НП – потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „БГ Д. Д.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител по закон или пълномощие. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Твърди, че правилно е възприета квалификацията „преминаване“, поради което деянието попада в изключенията на чл. 8, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ, тъй като и изпращащата и получаващата държава са издали разрешения. Счита, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението, което изключвало вината, като елемент на всяко административно нарушение. Посочва се, че наличието на облигационни отношения е неотносимо към административнонаказателната отговорност. Изтъква се неотносимост на възражението за наличие на два списъка, тъй като не се касаело за икономическа операция, а за международен превоз. Поддържа становище за недоказаност на вида на изделията като контролиран обект, включен в позиция ML3 и на Списъка на продуктите свързани с отбраната от Постановление № 422 на МС от 14.12.2022 г. На следващо място в отговора се посочва, че се касае за трансфер на стоки свързани с отбраната през територията на РБългария, тъй като държавата на доставчика е издала такова разрешение. Изтъква се несъответствия между констатираното нарушение и санкционната разпоредба, а именно непредставяне и непритежаване на разрешение, което били две различни деяния. Не било доказано от административнонаказващия орган дали гилзите били изделия с двойна употреба, а те не били, както и дали не попадали в изключенията на Списъка.
Посочва се, че митническия агент следвало да информира превозвача за задължението да се снабди с такова разрешение, ако не и да го снабди с такова и това изключвало, както вината, така и обществената опасност на нарушението. Претендира разноски.
В представената по делото писмена защита процесуалния представител на ответника по касация доразвива доводите си изложени в отговора и допълва, че задължение на товародателя е да осигури всички необходими документи
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за основателност на жалбата и моли за отмяна на решението.
Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че при провеждане на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е, че обжалваният акт изхожда от компетентен орган, както и че са спазени изискванията на чл. 57 ЗАНН, досежно съдържанието му. Посочил е, че не са допуснати нарушения на чл. 40 ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя.
Приел е, че безспорно от събраните по делото доказателства е установена описаната в НП фактическа обстановка по която и самите страни не спорят, а именно, че: на 04.08.2023 година на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, [област], около 14.48 часа на трасе „Входящи товарни автомобили” пристигнал влекач марка „ДАФ”, модел ФТ ХФ с рег. № ********, теглещ полуремарке марка „Шмитц”, модел „СЦС 24Л 13.62 МБ Вариос” с рег. № ********, управлявана от П. Р. К. и превозвач – дружеството-жалбоподател. Влекачът идвал от Република Турция.
Влекачът превозвал няколко вида стоки, предназначени за европейския съюз, а именно: Лешници за РСловакия и празни гилзи с бойно предназначение („mermi kovani” в превод „гилзи за куршуми”) за РЧехия, последните с износител турската фирма „Супра савунма санаий ве тиджарет А.Ш.” и с получател – чешката фирма „Лимит – зет С.Р.О.” За превозваната стока водачът представил Транзитни митнически деклараци (ЕАД) – 2 броя, както и придружаващите товара документи: Пътни товарителници – 2 броя и Фактури – 2 броя,
По това време служебните си задължения на пункта изпълнявали митническите служители - свидетелите Д. В. В. и И. Е. Ч., и около 15.30 часа извършили физическа митническа проверка на стоките, тъй като според тях превозваните гилзи попадали в позиция ML3, „Метални или пластмасови елементи като капсулни втулки, ризници за куршуми, патронни ленти, водещи пояси и метални части за бойни припаси” от Приложение 1 (Списък на продуктите, свързани с отбраната) на Постановление № 422 от 14.12.2022 и подлежали на контрол при внос.
Установили, че процесната стока – гилзи, в товарното помещение отговаря на декларираната с ЕАД и на придружаващите документи, както и че е коректно класирана в код по КН 93063010 като същата попадала в позиция ML3 на посочения Списък на продуктите, свързани с отбраната, приет с Постановление № 422 от 14.12.2022 г. (отм). Констатациите от проверката били обективирани в Протокол № 23BG001015М028795 от 04.08.2023 година. Стоката била задържана, до представянето на Индивидуално или Глобално разрешение за внос или транзит, издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към Министъра на икономиката и индустрията, а преписката била изпратена в Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград.
С Постановление от 17.10.2023 г. РП- Хасково, ТО Свиленград отказва да образува наказателно производство за престъпление по чл. 233, ал. 1 от НК.
Процедура по издаване на Разрешение за внос на процесните гилзи за куршуми е стартирана след датата на констатиране на нарушението (04.08.2023 г.). Материалите по преписката били изпратени на административнонаказващия орган за реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя със съставяне на АУАН.
След надлежна покана на управителя на дружеството-жалбоподател, на 26.10.2023 г. бил съставен АУАН на основание чл. 230 от ЗМ и при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на представител на дружеството- жалбоподател от свидетеля Ж. Г. К. и в присъствието на двама свидетели. АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 30.10.2023 г. Срещу АУАН в законоустановения 7-дневен срок постъпило Възражение от пълномощника на дружеството-нарушител – адвокат К. А..
На база така съставения АУАН И.Д.Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № BG2023/1000-4130/НП на 22.01.2024 година, с което налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 25 000 лв.
Районен съд – Свиленград е обсъдил подробно писмените доказателства и свидетелските показания, като е формирал извод, че не е доказано извършването на визираното в НП нарушение от страна на „БГ-Д. Д.” ЕООД. Като аргументи за това съдът е възприел че нарушението се изразява в „преминаване“, изразяващо се в транспортиране на продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България по смисъла на § 2, т. 8 от ДР на ЗЕКПСОИТДУ и че на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ, следва да се приеме, че към процесната дата за преминаването/транспортирането на процесните продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България, не се изисква Разрешение за превоз на продуктите, издадено от Междуведомствената комисия, тъй като Държавата на доставчика в случая на т. дружество „Супра савунма санаий ве тиджарет А.Ш.” е издала Удостоверение за разрешаване на износа (трансфера).
Разпечатката съдържа 32 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3e349c2-1a51-44c5-a7d0-0f14e48ae11e