Решение № 11617 от 25.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11617 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110135724 по описа за 2022 година иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. чл. 411, ал. 1 от КЗ; и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - ЗАД „....", моли да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи:

- сумата от 4 317,43 лева, обезщетение по щета № 33020030100884, ведно със законната лихва (....); и

- сумата от 213,49 лева, мораторна лихва за периода от 04.10.2021г. до 01.04.2022г.

Претендира и разноски.

Ответникът – ЗЕАД „...“, оспорва иска по размер (възражение в заповедното производство).

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:

На ответника са изпратени исковата молба и приложените към нея книжа (л. 32) на e-mail адреса, посочен в заповедното производство - т. 11г. от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съответно е получено и потвърждение на същия ден – 14.07.2022г. (л. 33). Отделен е въпросът, че заявлението отговаря по съдържание на искова молба – арг. от 410, ал. 2 от ГПК.

Във възражението, което от своя страна има правната природа и на отговор – арг. от т. 11а 1 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС: В производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобно възражение в срока за отговор, са изложени доводи само за завишаване на заплатеното обезщетение от страна на ищеца.

Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Депозирани са заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

- главницата по щетата възлиза на 4 246,99 лева – става въпрос за средни пазарни цени. Увреденото МПС обаче, към момента на ПТП, е гаранционно – в експлоатация под 3 години (1година, 7 месеца и 10 дена), което означава задължителен (за да не се загубят правата по гаранцията) ремонт в официален сервиз - „Мото-Пфое“ ЕООД. Именно и там е извършен ремонтът (например л. 15).

- всички пера на щетата са пряка последица от инцидента.

На съда е служебно известно, че ликвидационните разноски са на стойност между 15 лева и 25 лева.

Съобразно изложеното, искът за главницата е основателен, а на основание чл. 162 от ГПК, съдът намира, че същото се отнася и до лихвите.

Всичко изложено (и от фактическа и от правна страна ) би следвало да е професионално известно и на двете дружества. по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 175 лева.

2

2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 847,70 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по иска с про.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. чл. 411, ал. 1 от КЗ; и чл. 86 от ЗЗД, предявен от ЗАД „....", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., e-mail: ..., срещу ЗЕАД „...“, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., e-mail:..., че ответникът дължи на ищеца следното:

- сумата от 4 317,43 (четири хиляди триста и седемнадесет лева и четиридесет и три стотинки) лева, обезщетение по щета № 33020030100884, ведно със законната лихва (BG 79 СЕСВ 9790 1061 905 000), считано от 01.04.2022г. до окончателното ù изплащане; и сумата от 213,49 (двеста и тринадесет лева и четиридесет и девет стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 04.10.2021г. до 01.04.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ЗЕАД „...“, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., e-mail: ...., да заплати на ЗАД „....", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., e-mail: ..., сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева, разноски, сторени в заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ЗЕАД „...“, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., e-mail: ..., да заплати на „ЗАД „....", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., e-mail: ..., сумата от 847,70 (осемстотин четиридесет и седем лева и седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3