Решение № 16 от 15.01.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. ХАСКОВО, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500521 по описа за 2024 година по чл.258 - 273 от ГПК.

Производството е въззивно – по реда на

ВЪЗЗИВНИКЪТ – И. Д. В. е останал недоволен от Решение № 347 от 30.04.2024 год., постановено по гр.д. № 154 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.403, ал.1 от ГПК за сума в размер на 5 500 лева – обезщетение за претърпени вреди, вследствие на наложено обезпечение по гр.д.№ 8379 / 2021 год. по описа на Софийски градски съд, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ

– Д. А. Д. – оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск, предявен на основание чл.403, ал.1 от ГПК, от И. Д. В. против Д. А. Д., за сума в размер на 5 500 лева, претендирана като обезщетение за претърпени преки и непосредствени вреди в резултат на наложено 1 обезпечение на иск по чл.45 от ЗЗД. Искането е обосновано с твърдения за това, че в резултат на допуснатото обезпечение – запор върху банкови сметки, в период от една година и половина, ищецът е претърпял дискомфорот, притеснение от несигурността за посрещането на непосредствените му разходи, гняв, невъзможност да финансира ***, осъществяван от Фондация „А. и а.“. Претърпял и имуществени вреди – лихви от закъсняло обслужване на кредит от ДСК.

Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, които в петитума на иска не са конкретизирани поотделно по размер, при разглеждане на делото пред въззивния съд, исковата молба е оставена без движение, с дадени на ищеца – въззивник в настоящото производство, указания да уточни поотделно вида, характера, произхода и размера на претърпените от него вреди, в изпълнение на които е подадена молба, с която ищецът уточнява, че претенцията му е само за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 5 500 лева, изразяващи се в гняв, дискомфорт, притеснение от несигурност относно посрещането на непосредствени разходи, намиращи се в причинна връзка с допуснатото обезпечение – запор на банкови сметки за период от деветнадесет месеца.

С отговора на исковата молба, подаден от ответника Д. А. Д. е заявено оспорване на иска, обосновано с доводи за това, че с обезпечението на иска, предявен от него срещу ищеца в настоящото производство, е защитил свое субективно право, упражнявайки добросъвестно процесуалните си права, без да цели причиняване на вреди за насрещната страна. Оспорил е твърденията на ищеца, че в резултат на допуснатото обезпечение е бил лишен от достъп до спестяванията си.

Като писмено доказателство по делото е прието Определение № 903 от 05.07.2021 год., постановено по гр.д. № 8379 / 2021 год. по описа на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на предявен от Д. А. Д. срещу И. Д. В., иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сума в размер на 52 000 лева, представляваща обезщетения за неимуществени вреди от неверни твърдения, клевети и обиди чрез социалните мрежи, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху вземанията по всички банкови сметки на И. Д. В., до размер на сумата от 52 000 лева, при условие, че молителят представи доказателства за внесена парична гаранция в размер на 5 500 лева.

Видно от поставеното върху съдебния акт клеймо е, че на 08.07.2021 год. в полза на Д. А. Д. е издадена обезпечителна заповед, въз основа на цитираното по-горе определение.

Въз основа на издадената в полза на Д. А. Д., обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело № 20217900401490 по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Ренета Милчева, с район на действие СГС, по което са изпратени 23 бр. съобщения до посочени в обезпечителната заповед, Банки, за налагане на обезпечителен запор върху 2 всички сметки на И. Д. В..

С писмо вх.№ 15327 от 16.07.2021 год.,

„Банка ДСК“ АД е уведомила ЧСИ, че В. има открити две депозитни сметки, шест разплащателни сметки и една спестовна сметка, върху които е наложен запор върху вземанията на длъжника, както и това, че по блокираната сметка постъпвала пенсия под установения размер на минималната работна заплата и, че ежемесечно на разпореждане на титуляра ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата, а горницата ще се удържа по запора.

Отбелязано е още, че размерът на дълга по запора е частично обезпечен.

От приложените по делото извлечения от сметки на ищеца се установява, че към датата на издаване на обезпечителната заповед по две от сметките, разкрити в „Банка ДСК“ АД, същият е разполагал с суми в размер на 1 518.20 лева и на 4 151.83 лева.

Като писмени доказателства са приети и 3 бр. разписки за заплатени в полза на ЧЕЗ Електро България суми в размер по на 469.68 лева, 460.74 лева и 443.88 лева за ползвана ел.енергия, общо за периода от 12.12.2021 год. до 12.03.2022 год., доставена за обект, находящ се на адреса на ищеца, посочен в удостоверение за наследници от 06.03.2018 год.

С решение от 24.03.2022 год., постановено по гр.д.№ 8379 / 2021 год. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от Д. А. Д. против И. Д. В., искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 52 000 лева, представляваща обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и доброто име, дискредитиране пред обществото и публично злепоставяне от публикации в личната страница на ответника в социална мрежа „Фейсбук“, в които се съдържали неверни твърдения и преписване на престъпления. Решението е влязло в законна сила на 29.12.2022 год.

С определение № 199 от 16.01.2023 год., постановено по гр.д.№ 8379 / 2021 год. по описа на Софийски градски съд, е отменено обезпечението, допуснато въз основа на цитираното по-горе определение, а издадената обезпечителна заповед - обезсилена.

Определението е влязло в законна сила на 02.02.2023 год.

По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетелката В. – сестра на ищеца се установява, че в края на месец юли 2021 год., брат й споделил, че срещу него се води дело за обезщетение от страна на Д. Д.. По този повод банковите му сметки били блокирани. Споделя за случай, при който при опит да заплати закупени от брат й стоки в магазин „Фантастико“, същият е разбрал, че картата му е блокирана, което наложило да върне голяма част от покупките. Всичко това било голям стрес за ищеца, предвид и гражданската му активност към този момент. Последиците от запора създали пречки да си върши обичайната работа, включително и да прави разплащания по банков път. По повод блокираните сметки се наложило да отказва изпълнение на договори за анализи. Чувствал се подтиснат, депресиран. Когато трябвало да прави 3 разплащания, разчитал на подкрепата й. Правел ***. *** предаване „А. БГ“, което се ****.

От показанията на свидетеля П., посочен от ответника се установява, че се познават от преди повече от тридесет години. С ищеца се запознали през 2016 год. Споделя, че *** се заплащала доста добре.

От медиите знаел, че ищецът участва в **, изявявайки се и като **. В медийното пространство се представял като ***.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният на основание чл.403, ал.1 от ГПК, иск за основателен и частично доказан по размер, по следните съображения:

Отговорността по чл.403, ал.1 от ГПК е безвиновна /обективна/, макар и да лежи на плоскостта за непозволеното увреждане. Тя обаче не е деликтна, тъй като се отличава от последната с оглед изискването за вина. Лицето, в чиято полза съдът е допуснал обезпечение на иска не може да се освободи от отговорността по посочената по-горе разпоредба, като докаже, че е положил необходимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска. Той отговаря при обезпечаване на иска в случай, че същият е предявен, но не е уважен – хипотеза, в която попада и разглеждания казус. Отговорността по чл.403, ал.1 от ГПК, като безвиновна се отличава и от отговорността за злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК, която изисква наличието на умисъл. В този смисъл съдът намира за ирелеватни изложените от ответника обстоятелства, че подавайки молбата за обезпечение, е действал със съзнанието, че защитава свое субективно право, и че това право съществува в действителност, предвид липсата на идентичност на предпоставките от фактическите състави на основанията по чл.3 от ГПК и чл.403, ал.1 от ГПК. Отговорността по чл.403, ал.1 от ГПК, на което основание е предявен иска е безвиновна и за всички преки и непосредствени вреди, които обезпечаването на иска е причинило на ответника по обезпечения иск, за разлика от отговорността по чл.3 от ГПК, изискваща наличието и на умисъл.

От събраните по делото писмени доказателства – съдебните актове, описани по - горе се установява по безспорен и несъмнен начин, че обезпеченият иск, предявен от Д. срещу В., е бил отхвърлен като неоснователен, с влязло в сила съдебно решение.

Установено е още, че от наложената обезпечителна мярка – запор върху вземания от банкови сметки за период от около една година и половина, ищецът В. е претърпял неимуществени вреди. В тази насока съдът цени показанията на свидетелката В.а, от които се установява, че запорът върху банковите сметки на ищеца довел до голям стрес за брат й, създал пречки да си върши обичайната работа, включително и да прави разплащания по банков път, чувствал се подтиснат, депресиран, а когато трябвало да прави разплащания, разчитал на подкрепата й, доколкото свидетелката възпроизвежда лични впечатления и установените от показанията й фактически обстоятелства не са опровергани от останалите, събрани по делото доказателства. При определяне размера на обезщетението съдът отчита вида и характера на неимуществените вреди, които е обичайно да се 4 търпят при такива обстоятелства, преживеният емоционален стрес, притеснение, безпокойство и несигурност при посрещане на разходите.

Отчитайки изложените по-горе обстоятелства, съдът намира предявеният иска за доказан до сума в размер на 2 000 лева, до който следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер от 5 500 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да бъде отхвърлен. В тази връзка следа да бъде отчетено обстоятелството, че обезпеченият иск е бил предявен за сума в размер на 52 000 лева, до който размер е било допуснато обезпечението, но в действителност запорът като вид обезпечителна мярка е бил наложен само до сума в размер на 5 670.03 лева, формиран като сбор от сумите от 1 518.20 лева и от 4 151.83 лева, които са били налични по две от сметките на ищеца в „Банка ДСК“ АД, към момента на налагане на запора, данни в каквато насока съдът цени от приетите като писмени доказателства, извлечения от сметки, представени от ищеца и неоспорени от ответника.

Достигайки до изводи в противна насока, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените по-горе доводи следва да бъде отменено изцяло, като такова, постановено по нередовна искова молба, при което обективираният в него диспозитив не е в състояние да формира сила на присъдено нещо по отношение на действително заявения предмет на делото, очертан с молба вх.

№ 9372 от 03.10.2024 год. по входящия регистър на Окръжен съд – Хасково, подадена от въззивника с процесуалното качество на ищец при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, в изпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовността на исковата молба, чрез привеждане на петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба, свеждащ се до искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, и вместо него въззивният съд постанови друго, с което ответникът – въззиваем в настоящото производство бъде осъден да заплати на въззивника сумата в размер на 2 000 лева. Искът за разликата до предявения размер на 5 500 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отхвърли.