Решение № 117 от 15.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Варна, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело за възобновяване № 20243000600309 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано по искане на осъдения А. А. А. чрез неговия процесуален представител- адв. Д. М. и има за предмет влязлото в законна сила Решение №81 от 13.05.2024г. на Окръжен съд Шумен по ВНОХД №553/2023г. по описа на същия съд. Счита се, че въззивното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Отправят се критики към процесуалната годност на ОА, в който лисва конкретизация на времето на извършване на престъплението, а различното място предполага приложение нормата на чл.26 от НК. Оспорва се авторството на деянието като се твърди, че окръжния съд е допуснал процесуално нарушение, т.к. не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина съобразно задълженията си по чл.13,14 и чл.107 от НПК.

Излагат се съображения и за приложимост разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на Окръжен съд гр.Шумен и постановяване на съдебен акт, с който осъденото лице бъде признато за невиновно и оправдано, алтернативно да бъде върнато делото на въззивната инстанция или да се намали размера на наложеното наказание на 3 месеца.

1

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от процесуалния представител на осъденото лице- адв.Т. Р., преупълномощен от адв.М., на посочените в молбата основания.

Осъденото лице не се явява.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Застъпва се становището, че материалния и процесуален закон са приложени правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като двете инстанции са взели отношение по съображенията, съдържащи се в направеното искане.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваното въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №11 от 20.07.2023г. по НОХД №177/2021г. Районен съд гр.Велики Преслав е признал осъдения А. А. А. за виновен в това, че на 19.06.2020г. в гр.Смядово и на път от гр.Смядово към гр.Шумен, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление №18-0869-001350/26.06.2018г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР Шумен, влязло в сила на 18.10.2019г.. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление е управлявал МПС-лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло СДИ“, с рег.№Н 1301 АР, без свидетелство за управление на МПС-престъпление по чл.343в,ал.2 от НК за което му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“ при „общ“ режим и „глоба“, в размер на 500лв.Приведено е в изпълнение и наложеното наказание от една година лишаване от свобода по нОХД№1792/2018г. на РС-Велики Преслав, на осн.чл.68,ал.1 от НК.

Присъдата е била обжалвана от осъдения А. по повод на което е било образувано въззивното производство. С решение №81 от 13.05.2024г. на Окръжен съд Шумен по ВНОХД №553/2023г присъдата е била изцяло потвърдена.

Решението на ШОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК присъдата е влязла в законна сила на 13.05.2024г..

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на осъдения и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.

Първото наведено от защитника на осъдения основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че двете инстанции не са обсъдили доказателствения материал в неговата съвкупност, както и установеното в хода на съдебното следствие противоречие в доказателствените източници, като по този начин са допуснали нарушения при оценка на доказателствата, довели до ограничаване правата на осъдения.

2

Оплакванията, които са формулирани в съдържанието на искането за възобновяване, в голямата си част представляват доводи за необоснованост на постановените съдебни актове. Необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание, респективно – основание за възобновяване на наказателното дело и отмяна на влезлия в сила съдебен акт, освен ако тя не се дължи на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допускането, събирането и оценката на доказателствата и доказателствените средства от решаващите съдилища, които поставят под съмнение законосъобразността на постановените съдебни актове.

В производството по възобновяване на наказателни дела касационната инстанция не може да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения и да приема за доказана друга фактология по делото. Касационният съд е инстанция по правото, а не по фактите. Въззивната инстанция е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти и когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а вътрешното убеждение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за настоящия състав фактите са такива, каквито са приети от въззивната инстанция.

Проверката за правилното приложение на закона е свързана с преценката дали установените от решаващите инстанции факти правилно са подведени към съответстващата им материалноправна норма. По тази причина оправдателна присъда, каквото е искането на осъдения, е възможно да бъде постановена в производството по възобновяване на наказателните дела само, когато са налице две кумулативни предпоставки - при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и установените от въззивната инстанция факти сочат на основанието по чл.24,ал.1,т.1 от НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление.

Извършвайки проверка в така очертаните предели, настоящия състав намира искането на осъдения за възобновяване на ВНОХД №553/2023г. по описа на Окръжен съд-Шумен за неоснователно по следните съображения:

Районният съд гр.Велики Преслав, който е разгледал делото като първа инстанция е изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Същият е събрал в условията на непосредственост доказателствата, необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване и конкретното участие на подсъдимия. Авторството на престъплението е установено по несъмнен начин.

Въззивният съд се е солидаризирал с аналитичната дейност на районния 3 съд, като е възприел и достигнатите правни изводи. Оценил е мотивите на районния съд като съответни на изискванията на чл.305 от НПК. В мотивите на решението си окръжен съд е извършел пълен анализ на събраните доказателства и е отговорено на възраженията на защитата на осъденото лице, като са посочени основания, поради което се отхвърлят.

Окръжен съд Шумен е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по дело. В мотивите на въззивния акт са изложени пространни съображения в подкрепа на приетата от съда фактология. Самите мотиви отговарят на изискванията на чл.317 вр. к чл.305,ал.3 отт НПК и съдържат съображения, които в достатъчна степен отговарят на основните аспекти от фактическите и правните аргументи на страните. Тук е мястото да се посочи, че тестът за мотивираността на съдебния акт е не толкова количествен, а преди всичко качествен, и в конкретния случай по този показател мотивите към въззивното решение напълно покриват това изискване.

Инстанцията по същество е обсъдила всеки доказателствен източник, като не е пренебрегнала и надценила нито един такъв. Доказателствените материали, в които е открито противоречие са били анализирани с оглед собствената им убедителност и при съпоставката им с останалите налични доказателства.

Оплакването за неправилна оценка на доказателствата се свежда до възражението, че присъдата почива единствено на показанията на полицейски служители и лица-близки до фактическата съпруга на осъдения.

Това възражение е неоснователно.

На първо място следва да се отбележи, че поначало, служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл.118,ал.2 от НПК. Евентуалната им заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива. В този смисъл показанията на полицейските служители, възприели информация, която е от значение за правилното решаване на делото, не могат да бъдат игнорирани само защото тези факти са им станали известни във връзка с изпълнявани от тях служебни задължения. Депозираните показания са надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Отделен е въпросът за тяхната доказателствена достоверност, което е оценка, различна от тази за процесуалната им годност.

Инстанционните съдебни състави са изложили убедителни аргументи защо дават вяра на показанията на полицейските служители. Настоящата инстанция не установява съществено противоречие в тях, което да е в пряка връзка с релевантни за процеса обстоятелства. Показанията на свидетелите 4

М., И. и А. са еднопосочни и непротиворечиви. Същите са установили по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че л.а., собственост на св.А.баща на осъдения е спрян в близост до главния път посока гр.Шумен с технически проблем, спукана гума и същия е бил без регистрационна табела.

Пред полицейските служители осъденото лице явно и последователно е изложило факти, свързани с неговото управление на лекия автомобил в гр.Смядово, пукането на автомобилна гума и управлението му към гр.Шумен, където по пътя автомобила е аварирал. Същите са възприели лично изявленията на осъдения, че сам е управлявал МПС, като баща му не е знаел за този факт. Полицейските служители са провели разговор със св.А.-негов баща, който е потвърдил тези обстоятелства. Действително същите не са свидетели на управлението на лекия автомобил от осъдения, но техните показания за съдържанието на обясненията на осъдения правилно са възприети от инстанционните съдебни състави, макар да не стоят в основата на осъдителната присъда. Показанията на тримата полицейски служители се потвърждават и от тези на св.Венцислав А.-също полицейски служител, който първоначално управлявал личния си лек автомобил в посока гр.Шумен, когато възприел лек автомобил, без предна регистрационна табела, управляван с бавна скорост лично от осъдения, като в колата не се е намирало друго лице. В последствие, при връщането си от гр.Шумен свидетелят възприел същия автомобил спрял на аварийни светлини на пътя от гр.Смядово към гр.Шумен в банкета, с вдигнат преден капак и присъствието на своите колеги.

Свидетелят дава и обяснения за липсата на предния регистрационен номер на лекия автомобил, а именно че същия е паднал в с.Сини вир по обяснения на осъдения А.. Това опровергава и възраженията на защитата, че регистрационната табела е паднала в гр.Смядово. Не се установява противоречие и между показанията на този свидетел и останалия доказателствена материал по отношение времевия епизод в който същия е възприел лекия автомобил на осъденото лице- първоначално след 15,00часа и при неговото връщане- към 16,45- 16.50часа. Именно в този времеви период са осъществени действия на подсъдимия по управлението на л.а. в гр.Смядово и впоследствие по пътя към гр.Шумен. Това се установява от показанията на св.Г.А., сигнала на св.А.в до тел.112/10,30ч./ и показанията на полицейските служители, проверили спрелия автомобил към 16,00часа.