Решение № 1239 от 13.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. Кюстендил, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520102174 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. 10094/02.09.2024г. на „Юробанк България“ АД срещу Д. К. К. и Н. К. С..

Ищецът твърди, че между него и В. Х. С. бил сключен Договор за кредитна карта № BG MC CASH, по силата на който бил договорен кредитен лимит в размер на 1700 лева, а на кредитополучателя била предоставена пластика, чрез която да използва посочената сума. На кредитополучателя се изпращали месечни извлечения, с които била уведомявана за ползваната сума, начина на плащане, размера на минималната вноска и размера на кредитния лимит. На 04.01.2022г. кредитополучателят преустановил плащането на дължимите вноски за главница и лихва, поради което изпаднал в забава на същата дата. При изпращане на покана за доброволно плащане до кредитополучателя се установило, че последната е починала, оставяйки за наследници – К.К. К. Д. К. К. и Н. К. С.. Първият наследник представил отказ от наследството на кредитополучателя, вписан с изх. № 1338/19.11.2021г.

Съответно, ищцовата банка направила кредита изцяло предсрочно изискуем на 30.06.2023г. с връчена покана до Д. К. К.. Ответниците били уведомени, че всеки един от тях дължи по ½ от задължението по кредита, като до датата на подаване на исковата молба вземането останало незаплатено. Ищецът счита, вземането за предсрочно изискуемо от 30.06.2023г., като с исковата молба изрично се обявява предсрочната изискуемост на същия. Претендират се разноски.

1

В срока по чл.131, ал.1 ГПК особеният представител на ответника Н. К.

К. е подал отговор на исковата молба, в който се изразява следното становище: оспорва се иска по основание и размер, в случай, се съдът го приеме за допустим. Оспорват се като неверни всички изложени в исковата молба обстоятелства, включително и наличието на валиден договор за потребителски кредит. Оспорва се предоставянето на средства по сметка на наследодателя от страна на ищеца като кредитодател, съответно, оспорва се да е налице дължим и непогасен остатък от парично задължение към ищеца.

Оспорва се наличието на ликвидно и изискуемо вземане, настъпилата предсрочна изискуемост на същото, както и надлежното уведомяване на ответника. Счита се, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена спрямо ответника и с връчване на исковата молба. Прави се възражение за погасителна давност на вземането. Допълнително се оспорва валидността на договора за кредит, доколкото в същия липсвали посочени съществени елементи от неговото съдържание в противоречие на чл.12, ал.1, т.7 – 11 ЗПК.

Отделно от това, счита се, че са налице неравноправни клаузи, обуславящи недействителността на договора. Твърди се, че договорът е нищожен поради неравноправност на част от неговите клаузи, както и поради противоречието му с добрите нрави. Моли съда да отхвърли така предявените искове.

В проведените открити съдебни заседания ищецът, редовно призован, не изпрати процесуален представител. С депозирани молби същият уведоми съда за служебната ангажираност на пълномощника си и изрази желание делото да се разгледа в негово отсъствие като поддържа исковата молба. Особеният представител на ответника Н. С. поддържа писмения отговор и моли искът да бъде оставен без уважение по посочените съображения. Особеният представител на ответника Д. К. оспорва сключването на упоменатия в исковата молба договор със страна наследодателката на представляваната ответна страна. Оспорва и обстоятелството, че към момента на завеждане на искова молба вземането на ищеца е било изискуемо в заявения размер, спрямо Д. К.. По делото са ангажирани писмени доказателства, както и е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца спрямо ответниците да бъдат осъдени всеки един от тях, в качеството им на наследници на В. Х. С., да заплатят, всеки по ½ от предсрочно изискуемото вземане на ищеца в размер на общо от 1687,99 лева, а именно: 784 лева, представляващи ½ от главница в общ размер от 1567,99 лева, дължима за периода от 04.01.2022г. до 02.08.2023г., както и 60 лева, представляващи ½ от мораторната лихва в общ размер от 120 лева, дължима за периода от 04.01.2022г. до 02.08.2023г.

С Определение № 341/17.03.2025г. съдът разпредели доказателствената 2 тежест между страните. В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответника, размера на непогасената главница, настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника, изпадането на ответника в забава, както и размера на дължимата мораторна лихва. В доказателствена тежест на ответниците е при доказване на посочените обстоятелства, всеки да докаже плащане на претендираната спрямо него сума. С оглед релевираното от единия от ответниците възражение, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, за което ищецът не сочи доказателства.

По делото е представено в оригинал /л.176/ заявление за издаване на кредитна карта, попълнено от В. Х. С. и датирано от 23.12.2003г. В заявлението се съдържат лични и финансови данни за заявителя, както и такива за трудова заетост, като е направено отбелязване за първа транзакция, в случай че бъде прието, да се завери сметката на посочена фирма, със сума в размер на 249, 36 лева и брой на вноските – 12. Приложени са Общи условия за издаване и използване на карта ***.

От приложените покани за доброволно изпълнение изпратени до ответниците чрез ЧСИ, е видно, че изхождат от ищеца „Юробанк България“ АД. С покана № 29754/11.05.2023г. по описа на ЧСИ с рег. №*** ищцовото дружество на 12.05.2023г. е информирало трето за производството лице /К.К., за когото се твърди, че е наследник, отказал се от оставеното му от В. С. наследство/, че поради забава в плащанията по договор за кредит BG MC CASH, кредитна сделка 4620051, вземанията по кредита се обявяват за изцяло предсрочно изискуеми. Изпратената до ответницата Д. К. покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ с рег. №*** е връчена на 30.06.2023г. в хипотезата на чл.47, ал.3 ГПК.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, изготвена от в.л. М. В., от чието заключение се установява, че към датата на издаване на извлечението от счетоводните книги на ищеца – 02.08.2023г., задължението за главница и договорна лихва възлиза на 1 567,99 лева, а дължимата мораторна лихва е в размер на 120 лева. До датата на извлечението са просрочени 19 броя месечни вноски като се сочи, че към датата на депозиране на исковата молба – 30.08.2024г. главницата е в размер на 1567,99, а мораторната лихва – 498,37 лева. Отбелязано е, че няма данни за постъпили суми за погасяване на така формираното задължение.

Съдът не кредитира тези констатации на експерта като относими към спорния предмет, тъй като същите не се обосновават от ангажираните в производството доказателства, а единствено въз основа предоставена от ищеца информация и касаят кредитна карта, за която ищецът е представил извлечение с изх. № 2558 по кредитна сделка № 4620051. Получаване на 3 кредитна карта по тази кредитна сделка от страна на наследодателя на ответниците по делото не се установява от събрания по делото доказателствен материал.

Не се спори, че ответниците са наследници по закон на починалата на 10.11.2021г. В. Х.С., а от изготвената служебна справка в особената книга при Районен съд – Кюстендил се установи, че не са вписани заявени от тях откази от наследството на пряката им наследодателка.

Както беше посочено по-горе, основателността на предявените искови претенции е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с наследодателя на ответниците по договор за издаване на кредитна карта, по силата на който е предоставен определен кредитен лимит, който е усвоен от картодържателя. Ищцовото дружество носи тежестта да докаже настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията си, както и техния размер.

Договорът за издаване на кредитна карта е договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 ТЗ. Съобразно тази разпоредба с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Следователно договорът за банков кредит се характеризира като двустранен, консенсуален и срочен, за осигуряване на оборотни средства. Договорът за банков кредит е и възмезден, защото чл.430, ал.2 ТЗ предвижда изрично, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Наред с това договорът за банков кредит е и формален, доколкото съгласно чл.430, ал.3 ТЗ се сключва в писмена форма.

Предвид така посочените принципни постановки съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между банката – ищец и наследодателя на ответниците. По делото не е представен договор за издаване на кредитна карта, а единствено заявление, с което е отправено искане за издаване на кредитна карта, представляващо по естеството си предложение за сключване на договор по смисъла на чл.13 ЗЗД. Въпросното заявление представлява част от процедурата по сключването на договор за издаване на кредитна карта, но не може да замести самия договор. В заявлението липсва постигнато между страните съгласие относно съществените елементи на договора за кредитна карта, а именно размера на кредитния лимит и минималната месечна вноска.

В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Пловдив, обективирана в Решение № 1120 от 09.08.2023 г. по в. гр. д. № 1278/2023 г. и Решение № 1639 от 22.12.2023 г. по в. гр. д. № 2403/2023 г.

В допълнение, в декларативната част на заявлението В. Х. С. заявява, че е запозната с общите условия на договора и разбира, че „BRS“ има право да отхвърли заявлението без да посочи причина за това. От горното следва, че 4

„Бългериън ритейл сървисес“, с непосочена никъде правно-организационна форма, следва с нарочен акт да се произнесе по приемане или не на заявлението. Тоест заявлението не представлява договор между страните, а такъв изрично е следвало да бъде сключен след депозирането му. Още повече, съгласно чл.1.1. от представените Общите условия за издаване и използване на карта „Euroline“, за които се твърди, че са приложими към правоотношението, от което произтича процесното вземане, картата, която ще бъде издадена, както и всички карти, които ще бъдат издадени впоследствие като замяна или подновяване на първоначалната при прилагане на общи условия, се предава на картодържателя чрез препоръчано писмо. По делото не се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора кредитодателят е предал на кредитополучателя кредитна карта със срок на валидност, съгласно чл.1.1. от цитираните Общите условия, приложими към договора.

Не на последно място, не беше доказана и връзката на дружеството, адресат на заявлението за издаване на кредитна карта „Бългериън ритейл сървисес“ и ищеца. Твърди се поредица от дружествени вливания, с която се основава материалноправната легитимация на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, но не се сочат доказателства в подкрепа на тези твърдения.

Доколкото настоящият състав приема, че не е възникнало валидно правоотношение по сочения от ищеца договор за кредитна карта с наследодателката на ответниците, не следва да се разглеждат възраженията на последните относно недействителността на договора поради противоречие на клаузите му с нормите на приложимия с оглед датата на сключването на договора ЗПК и погасяване на кредиторовите вземания по давност.