Решение № 374 от 13.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Благоевград, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Владимир Ковачев

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500563 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. К. Е. и С. С. Е., срещу Решение № 1063 от 26.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1152/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград. С атакувания първоинстанционен акт са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от тях срещу „КАД-ПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК 201747052, искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 1 500 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва.

В хода на въззивното производство, с Определение от 02.06.2026 г., съдът, на основание чл. 227 от ГПК, е конституирал като страни по делото, на мястото на починалата на 05.04.2026 г. въззивница С. С. Е., нейните законни наследници по закон – дъщерите Е. Р. Е. и К. Р. Е., които поддържат подадената въззивна жалба.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение.

Въззивниците считат, че първоинстанционният съд е достигнал до 1 погрешен правен извод за липса на доказана причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и влошеното им здравословно състояние. Твърдят, че съдът не е извършил обстоен и задълбочен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност, като неправилно е кредитирал само данните за хроничния характер на заболяванията им, без да отчете обстоятелството, че е налице последваща екцесия (влошаване) на съществуващи болестни състояния, провокирана от действията на ответника. Молят за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на предявените искове, с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „КАД-ПРОЕКТ“ ЕООД, в който се оспорват доводите на жалбоподателите. Поддържа се, че решението на РС-Благоевград е правилно и законосъобразно. Основният аргумент е, че не е доказана пряка и непосредствена причинна връзка между дейността на дружеството и здравословните проблеми на ищците, които са хронични и датират от десетилетия. Изтъква се, че дружеството е само технически изпълнител на проект, а не възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Моли се за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

Окръжният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, и в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Аргументи:

Безспорно по делото е установено, че между въззивниците и техните съседи съществува дългогодишен спор относно имотната граница между поземлени имоти с идентификатори *** и *** в гр. Д..

Спорът е намерил своето окончателно разрешение с влязло в законна сила на 20.02.2015 г. Решение № 1706 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 172/2013 г. на Районен съд – Разлог. С този акт е признато за установено по реда на чл. 53, ал.

2 от ЗКИР, че в одобрената през 2007 г. кадастрална карта е допусната грешка, като имотната граница е отразена като начупена линия, вместо като права линия, съгласно предходния регулационен план от 1960 г.

2

Въз основа на това решение е извършено изменение на кадастралната карта, което обаче е отменено с Решение № 1034/12.07.2016 г. по адм. д. № 170/2016 г. на Административен съд – Благоевград, потвърдено с Решение № 10764/01.09.2017 г. на Върховния административен съд. Причината за отмяната е, че техническият проект, послужил за изменението, не е съответствал на диспозитива на съдебното решение на РС-Разлог. Всички последващи опити на насрещната страна да оспори или тълкува това решение са били неуспешни, като производството е приключило окончателно с Определение № 240 от 03.06.2022 г. на ВКС.

В началото на 2024 г. въззиваемото дружество „КАД-ПРОЕКТ“ ЕООД, в качеството си на правоспособно лице по кадастъра, изготвя нов проект за изменение на кадастралната карта по заявление на съседите на въззивниците.

В обяснителната записка към този проект, макар да се цитират съдебните решения, отново се предлага границата да бъде отразена с „чупка“, в противоречие с установеното от гражданския съд. Въз основа на този проект СГКК-Благоевград издава на въззивниците Скица № 15-491427/15.05.2024 г., от която те узнават за новото неправомерно отразяване на границата.

По отношение на претърпените неимуществени вреди, от събраните доказателства се установява, че и двамата първоначални ищци страдат от хронични заболявания, предхождащи процесните събития. Р. Е. е с диабет тип 2 и преживян инфаркт на миокарда. С. Е. е страдала от захарен диабет тип 2 в продължение на над 30 години, както и от сърдечно-съдови заболявания, наложили поставянето на байпас.

От приетите по делото епикризи от 19.12.2024 г., 27.03.2025 г. и 05.04.2025 г. се установява рязко влошаване на състоянието на С. Е., довело до тежки съдови усложнения и ампутация на пръсти на крака – събития, настъпили в непосредствена времева близост до новия имотен конфликт.

От показанията на свидетеля А.Т. (зет на ищците) се установява, че ищците са били силно притеснени, след като са получили новата скица, тъй като това е възобновило дългогодишния спор за границата. Свидетелят директно свързва влошаването на здравословното състояние на С. Е. с този момент: „Влошаването на С. датира откакто разбраха за проблемите за скицата от март месец 2025 г.“

Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е длъжен да 3 направи самостоятелен анализ на доказателствата и да изложи собствени фактически и правни изводи, особено когато се оспорва обосноваността на първоинстанционния акт.

Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на въззиваемото дружество, следва кумулативно да са налице следните предпоставки: възлагане на работа, противоправно и виновно деяние на изпълнителя, извършено при или по повод на работата, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице противоправно поведение от страна на ответника. Като правоспособно лице по кадастъра, „КАД-ПРОЕКТ“ ЕООД е имало законово задължение по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗКИР да извършва възложените му работи в съответствие с нормативните изисквания. Едно от тези изисквания, произтичащо от чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, е задължението за съобразяване с влезли в сила съдебни решения при отстраняване на грешки в кадастралната карта, свързани със спор за материално право. Изготвяйки проект, който съзнателно се отклонява от установената с влязло в сила решение на граждански съд имотна граница, служителят на ответното дружество е извършил виновно неизпълнение на своите професионални задължения. Това деяние е противоправно.

Неоснователно е възражението на въззиваемото дружество, че не е пасивно легитимирано, тъй като било само „изпълнител“. Съгласно константната практика, обективирана в Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС, юридическите лица носят отговорност за непозволено увреждане именно на основание чл. 49 от ЗЗД – за вредите, причинени виновно от техните служители при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая „КАД-ПРОЕКТ“ ЕООД е възложител на работата спрямо своя служител (геодезист-проектант) и отговаря за неговите виновни действия.

Въззивният съд не споделя извода на първата инстанция за липса на доказана причинно-следствена връзка. Районният съд е достигнал до този извод, като неправилно е абсолютизирал факта, че заболяванията на ищците са хронични и е приел, че вредите не са „внезапно отключени“ от действията на 4 ответника. Този подход е в разрез с трайната съдебна практика, според която наличието на предходно заболяване не изключва отговорността, ако противоправното деяние е довело до неговото обостряне или влошаване (т.нар. „ексцес“). Съгласно т. 10 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС, пострадалият има право на ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние, ако то се намира в причинна връзка с увреждането и не е било предвидено при евентуално предходно обезщетяване.

В настоящия случай е налице именно такава хипотеза. Противоправното действие на ответника – изготвянето на нов неверен проект, който заличава резултата от десетгодишна съдебна битка – е подействало като катализатор, който е възобновил страховете и притесненията на ищците. Този силен емоционален стрес, доказан чрез показанията на свидетеля Тодоров, е довел до рязко влошаване на здравословното им състояние. Макар свидетелят да е в родствена връзка с ищците, неговите показания са последователни, логични и се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира. Той директно свързва влошаването на здравето на С. Е. с момента на узнаване за новата скица.

Тази връзка се потвърждава и от обективните медицински данни.

Епикризите от периода декември 2024 г. – април 2025 г. документират тежки съдови усложнения, наложили ампутация. Времевото съвпадение между узнаването за деликта и настъпването на тежките физически увреждания не е случайно. Общоизвестен медицински факт е, че силният психо-емоционален стрес води до физиологични промени в организма, като повишаване на кръвната захар и съдови спазми, които при пациенти с хронични заболявания като диабет и сърдечно-съдови проблеми могат да доведат до тежки и необратими усложнения. В този смисъл е и практиката на съдилищата, която приема, че по „централен мозъчен механизъм“ наличните придружаващи заболявания могат да се обострят вследствие на влошено психическо състояние.

Следователно, макар и на фона на съществуващи хронични заболявания, вредата (влошаването на здравето, довело до ампутация и засилени болки и страдания) е пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на служителя на ответника. Този извод се подкрепя и от практиката на ВКС, която приема, че е налице пряка причинна връзка, 5 когато новото увреждане или неговото лечение (в случая стресът от имотния спор) води до прогресивно влошаване на основното хронично заболяване, което не би настъпило в същата степен без наличието на вредоносния фактор.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът прилага критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, съдът е длъжен да вземе предвид характера на увреждането, причинените морални страдания, болки и допълнителното влошаване на здравето. В случая следва да се отчете напредналата възраст на ищците, тежестта на преживения стрес от възобновяването на един вече решен спор, както и сериозните последици за здравето им, включително претърпяната оперативна интервенция.

Същевременно, трябва да се отчете и фактът, че увреждането е настъпило на базата на вече съществуващи тежки хронични заболявания.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от всеки от първоначалните ищци неимуществени вреди е 511,29 евро (1000 лева). За разликата до пълния предявен размер от 766,94 евро (1 500 лв.) исковете се явяват неоснователни.

Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете са отхвърлени за сумите до 511,29 евро (1 000 лв.) и потвърдено в останалата отхвърлителна част.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, въззиваемото дружество следва да заплати на въззивниците направените разноски за двете инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата в размер на 211.34 евро, представляваща направени разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение пред първа инстанция и сумата в размер на 122,72 евро пред въззивната инстанция.