Акт от 26.11.2009, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№……/26.11.2009г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Теодора

Точкова

Членове: Ива

Байнова

В. Желева при секретаря …М.Ч........………………………...……… в присъствието на прокурора...…….Георги Гешев..........................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова канд №238 по описа за 2009 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по протест на Районна прокуратура-Свиленград и жалба на М. срещу Решение №74/25.05.2009г. , постановено по анд №126/2009г. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е отменено НП №1587/2008 от 12.02.2009г. на Началник М..

Решението се протестира с оплаквания за неправилност, като се излагат съображения за нарушение на материалния закон.

Неправилно съдът приел, че деянието не е извършено виновно, изключвайки всички форми на вината и че не е налице административно нарушение. В случая деянието било извършено по непредпазливост и било наказуемо. Доводите на съда в по-голямата си част почивали на обясненията на сочения за нарушител И.Т.. Неправилно и при липса на каквито и да било доказателства съдът приел, че липсва обективната страна на нарушението т.к. Т. като транзитно преминаващ през територията на страната не дължал представяне на удостоверение от съответната дирекция на НАП за липса на задължения. В хода на воденото досъдебно производство и в административнонаказателното производство не били събрани доказателства относно транзитното преминаване на турския гражданин през страната, а съдът направил изводи само въз основа на неговите обяснения и показанията на пътуващото с него лице, които изцяло кредитирал.

Необоснован бил и изводът на съда за липса на вина у И.Т.. Независимо, че в мотивите на прекратителното прокурорско постановление било прието, че липсва умисъл /като едниствено изискуема форма на вината за престъпление по чл.251 от НК/, то при форма на вината непредпазливост деянието съставлявало административно нарушение. В случая след като знаел, че носи в себе си валута в големи размери Т. следвало да предварително да се информира за особените изисквания при пренасянето и през границите на различни държави. Макар да не предвиждал настъпването на общественоопасните последици бил длъжен и можел да ги предотврати.

В протеста на РП-Свиленград се твърди също, че действителната сума – предмет на нарушението била 208 500 евро, а с НП била отнета сумата от 199 400 евро.

По изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се наложи на И.Т. глоба в размер 3000 лв и да се отнеме в полза на държавата сумата от 208 500 евро.

Жалба срещу решението по анд №126/09г. е подадена и от М. като се навеждат доводи за наличие касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Неправилно и неоснователно било прието, че административно-наказателната процедура не е проведена законосъобразно и че твърдяното нарушение не било доказано.

Неправилно съдът тълкувал разпоредбите, сочени за нарушени и тяхната приложимост спрямо чуждите граждани. В случая било ясно, че лицето след като е чужд гражданин, неустановен в страната няма как да представи удостоверение от съответната териториална структура на НАП. По смисъла на чл.11 от ВЗ обаче оставало задължението му да оправдае по някакъв начин изнасянето на валутата и след като твърди, че я е внесло при влизане в страната – да го докаже. В случая съдът стигал до крайния извод, че не може да се търси отговорност на чуждите граждани, ако към тях не бъде отправена покана за извършване на някакво действие. Декларирането, както и физическото действие по извършването му били задължение единствено и само на лицето, което има нещо за деклариране. Въпреки че не бил длъжен да го прави митническият служител изирчно попитал на разбираем за Т. език – турски дали има прачни средства над 10 000 евро за деклариране. От разпита на свидетелите безспорно се установило, че за Т. е станало ясно какво точно следва да направи. Преодоляна била езиковата бариера, за която говорел съдът. В тази връзка неправилен бил изводът на съда, че от страна на митническите служители липсвал какъвто и да е знак, сигнал, индикация за ангажиране съзнанието на преминаващия в посока задължението му за деклариране. Съдът изложил съображения, че митническите служители, можели да насочат показанията си съобразно вменените им задължения, съзнавайки отговорността при констатирано неизпълнение на същите. Същото обаче можело да се каже и за обясненията на Т. и показанията на св.Китан, които съдът кредитирал като абсолютно последователни и добре хронологизирани. Съдът не отчел, че показанията на митническите служители също били последователни и не се разминавали по отношение на нито един факт от обстановката по нарушението. Следвало също така да се отбележи, че обсъдената в решението разпоредба на чл.251 от НК никъде не предвиждала формалното престъпление да е извършено чрез неотразяване в писмена декларация на вида и размера на изнасяната валута. Изводът на съда, че в случая не била налице нито една от формите на вината не бил подкрепен с доказателства. Следвало да се отчете, че санкционираният бил чужд гражданин, неустановен в страна, не представил декларация за внос на валутата, знаел е че следва да я декларира/най малко от огромните указателни табели на турски език на границата/, не поискал валутна митническа декларация за да направи това.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – И.Т. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна, а протестът на прокуратурата като недопустим. Излага подробни съображения в писмени бележки и моли да се остави в сила атакуваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа касационния протест, а жалбата счита за частично основателна. Дава заключение за незаконосъобразност и неправилност на решението като пледира за отмяната му и изменение на Наказателното постановление в частта относно размера на отнетата в полза на държавата валута.

С оспореното решение е отменено НП №1587/2008 от 12.02.2009г. на Началник М., с което за нарушение по чл.11 ал.3 и ал.4 от ВЗ и на основание чл.18 ал.1 и ал.10 от същия закон на И.Т. е наложена глоба в размер 3000 лв и са отнети в полза на държавата 199 400 евро. За да постанови този резултат съдът е приел,че не е налице съставомерно деяние, поради липса на обективната и субективаната страна на вмененото административно нарушение.

Приел е , че деянието на Т. ,за което е ангажирана отговорността му е осъществено чрез бездействие, но последното не е правнорелевантно. Според съда бездействието ще изпълни ролята на изпълнително деяние от състава на нарушението само когато е предхождано от сигнал за действие, който сигнал следва да бъде облечен в предвидената от закона форма – ВМД на съответния език или поне устна покана на разбираем език, съдържаща компонентите на ВМД. Едва след убеждението, че поканата е разбрана и осъзната , последвалата реакция, изразяваща се в бездействие – недеклариране на изнасяната валута ще оформи признаците на изпълнително деяние.

Според районния съд в противен случай би се оказало, че всеки транзитно преминаващ чужд гражданин следвало да познава в детайли валутното законодателство и ако не, да понесе отговорност без същевременно да се изискват съответни действия от страна на проверяващите при преминаването през границите на страната ни. В случая не бил отправян какъвто и да е знак или сигнал, нито имало индикации, които да ангажират съзнанието на пътника в посока, че следва да оповести вида и размера на пренасяната валута. В тази връзка е прието, че предоставянето и попълването на ВМД е определящият момент, след който се пристъпва към митнически контрол като едва след спазване на процедурата по чл.8 от Наредба №10/2003г. би могло да се изследва въпросът за отговорността. След като митническите органи не изпълнили задължението си да връчат на Т. ВМД по образец нямало как да се стигне до попълването и т.е. до деклариране. Това задължение на митническите органи следвало да бъде изпълнено още повече, че Т. при запитването обявил носената валута и я показал.

Районният съд е приел също, че показанията на митническите служители са обусловени от предвидената отговорност за неспазени служебни задължения.

Същевременно е кредитирал изцяло показанията на св.Киртан , дадени в хода на досъдебното производство, като и тези на жалбоподателя Т. – разпитан по делото в качеството и на свидетел.

В решението е прието също, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.2 ал.4 от Наредба №10/2003г., тъй като Т. е чужд гражданин, неустановен в страната и не е длъжен да представя удостоверение от съответната ТД на НАП за липса на задължения. В този смисъл е направен извод, че липсва обективната страна на нарушението. Прието е също, че липсва виновно поведение на Т., доколкото не е налице нито една от формите на вината.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в протеста и жалбата, и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за установено следното:

Съдът намира неоснователно възражението за недопустимост на касационния протест. Според чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, вкл. като започва производства по АПК, по реда на който съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН се разглеждат жалбите срещу решения, постановени по оспорени наказателни постановления. Текстът е конкретизация на прогласеното с чл. 127, т. 5 от Конституцията правомощие на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. От друга страна прокурорът , подал касационен протест, е взел участие по делото в първата инстанция

. С факта на конституирането му като страна по делото, той се ползва от правата, които притежава всяко лице с процесуалното качество на страна в съдебното първоинстанционно производство, в това число и от правото да подаде касационен протест срещу съдебния акт. Прокурорът може да протестира решението, когато в изпълнение на задължението си да следи за законността и запазването на важни държавни и обществени интереси той счита, че решението е неправилно и е в противоречие с даденото от него заключение по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че протестът е подаден от правоимащ орган и в законоустановения срок, поради което е допустим.

Допустима е и касационната жалба на М. като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.

При разглеждането им по същество съдът намира следното:

В случая отговорността на И.Т. е ангажирана за нарушение по чл.11 ал.3 и ал.4 от ВЗ вр. чл.2 ал.2 , ал.4 и ал.5 от Наредба №10/16.12.2003г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон / наричана по-долу Наредбата/ за това, че не изпълнил задължението си за писмено деклариране на пренасяната от него валута в размер - 199 400 евро и не представил доказателства за произхода на паричните средства – удостоверение от ТД на НАП или декларация, подадена пред митническите органи при влизане в страната.

Настоящата инстанция възприема единствено съображенията на районния съд за неприложимост в настоящия случай на разпоредбата на чл.2 ал.4 от Наредбата. Безспорно е, че Т. е чужд гражданин, неустановен в страната , поради което по отношение на него не важи изискването за представяне на удостоверение от ТД на НАП за липса на задължения. В тази насока е и изложеното от процесуалния представител на М. . Също така в самото НП е посочена и разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредбата , изрично изключваща прилагането на ал.4. Във връзка с последното следва да се отбележи, че посочването в НП за нарушена разпоредбата на чл.2 ал.4 от Наредбата, респ. чл.11 ал.3 от ВЗ е внесло известно противоречие в НП. Това противоречие обаче не е довело по никакъв начин до объркване у Т. , доколкото с оглед изградената му защитна теза следва да се приеме, че много добре е разбрал какво нарушение му се вменява . Същият своевременно и адекватно е организирал защитата си като е реализирал правото си на такава в пълен обем. В тази връзка допуснатото от наказващия орган нарушение не е съществено и не може да обоснове отмяна на НП.