Решение № 1312 от 25.06.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2086/2020
- Вид
- Решение № 1312
- Подписан
- 25.06.2021
- Състав
- ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 104 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 104, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 108 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 95, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 99 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 99, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- § 4, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 9, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1312 гр. Пловдив,25 юни
2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2086 по описа за 2020 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на И.Й.А., с ЕГН **********, с адрес,***, против Решение № Ц 2153-15-122/06.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта по т. 2, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-435/19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив в частта по т.
1, с която е отменено Разпореждане № **********/29.10.2012 г. и всички последващи разпореждания на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив в обжалваната в настоящото производство част. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. С оспорената в настоящото производство т. 2 от Решение № Ц 2153-15-122/06.08.2020 г., Директорът на ТП на НОИ гр.
Пловдив е потвърдил Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-435/19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив в частта по т. 1, с която е отменено Разпореждане № **********/29.10.2012 г. и всички последващи разпореждания на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
За прецизност е необходимо да се уточни, че със същото решение в т. 1 е отменено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-435 от 19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив в частта му по т. 2, с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.Й.А. *** и е върната преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне и извършване на нова преценка на правото на пенсия, с оглед представени към жалбата нови документи по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО. В тази част решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив не е предмет на разглеждане в настоящото производство, поради което и на наведените в тази връзка възражения, съдът не дължи произнасяне.
За да постанови този резултат (потвърждаване на Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-435/19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив в частта по т. 1, с която е отменено Разпореждане № **********/29.10.2012 г. и всички последващи разпореждания на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив), ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:
С
Разпореждане № **********/29.10.2012 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, на основание § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 26.04.2012 г. на И.Й.А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ (л. 24).
С вх. № 1029-15-49834/31.12.2019 г. в ТП на НОИ - Пловдив е получен сигнал от ОД на МВР - Пловдив за извършване на проверка на използваните от лицето документи за пенсия, поради получена информация, че евентуално А. е използвала неистински такива (л.
27).
С
Писмо изх. № 1029-15-48633/23.12.2019 г. (л. 29) лицето е уведомено в 7-дневен срок да представи всички документи за стаж, използвани при отпускане на пенсията. Уточнено е, че датата на писмото до лицето от длъжностното лице при ТП на НОИ - Пловдив предхожда датата на уведомлението от ОД на МВР, но това е в правомощията на длъжностното лице, тъй като на основание на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО пенсионният орган може по собствена инициатива да установява дали пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправени документи или на документи с невярно съдържание, а исканите документи на основание чл. 9, ал. 1 от НПОС не са част от пенсионното досие.
Констатирано е, че след получаване на писмото на 28.12.2019 г. А. не е представила върнатите и документи, а в саморъчна декларация от 30.12.2019 г. (л. 31) е уточнила периодите и осигурителите, при които е полагала труд, както следва:
- от 1974 г. до 1988 г. - ЗХА „Родина“ - Пловдив на длъжност „работник“;
- от 1989 г. до 1991 г. в ТПК „Марица“ на длъжност „работник кухня“;
- от 1993 г. до 1996 г. в ЕТ „И.А.- Даник“ - самоосигуряващо се лице - собственик.
Поради обстоятелството, че лицето не е представило исканите документи за стаж, на основание чл. 95, ал. 2 от КСО пенсията е спряна с Разпореждане №**********/Протокол № 2146-15-16/09.01.2020 г., считано от 01.01.2020 г., докато тече процедурата по служебната проверка на осигурителния и стаж (л. 32).
Резултатът от извършените проверки е, че не може да бъде доказан осигурителният стаж на А., по който са преценени права и е отпусната пенсия с Разпореждане № **********/29.10.2012 г., а именно: стаж по условията на чл. 104, ал. 3 от КСО - 04 г. 08 м. 05 дни, стаж по условията на втора категория труд - 19 г. 00 м. 15 дни и стаж по условията на трета категория труд 04 м. 02 дни или общ стаж по чл. 104 от КСО - 38 г. 02 м. 06 дни.
Като доказан е приет стажът за времето от 01.03.1975 г. до 18.10.1988 г. - 13 г. 07 м. 17 дни трета категория труд при осигурител „Дунапак Родина“ на длъжност - „оператор ЕМИ“ и от 16.03.1989 г. до 05.08.1990 г. - 01 г. 04 м. 19 дни трета категория труд при осигурител „Деница КТ“ на длъжност „работник кухня“ или общ стаж по условията на трета категория труд 15 г. 00 м. 06 дни.
Като неоснователни са приети претенциите на жалбоподателката относно това стажът при осигурител „Дунапак Родина“ да бъде зачетен като стаж по условията на втора категория труд, вместо по условията на трета категория труд, тъй като в документа за стаж - УП 3 № 151-ИБ/12.02.2020 г. осигурителят е направил предложение стажът да се зачете по условията на трета категория труд, поради обстоятелството, че дейността не е извършвана при специфични условия на труд.
Във връзка с възраженията, че „не е извършено установяване на стаж след 05.08.1990 г. до 01.01.1993 г., не е проверено изплащано ли е обезщетение за безработица, не е уточнен периодът като самоосигуряващо се лице, както и наличието на стаж след 01.01.1996 г.“ е мотивирано, че в доклад за стаж, по който е отпусната пенсията на лицето в периода от 03.09.1987 г. до 28.11.1996 г., е зачетен стаж при осигурител АССИСК КЗУ София. А съгласно Констативен протокол № КП-5-21-00718338/11.02.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ - София град (л. 47) няма данни в наличната първична документация А. да е полагала труд при осигурител „КЗУ“ ЕАД София за проверявания период, документът за доход, наличен в пенсионното досие не е подписан от длъжностните лица, които към датата на издаване са работили в предприятието, както и няма данни за осигурител с наименование АССИС КЗУ София в архива на „Контролно заваръчни устройства“ АД София.
Все в тази насока е посочено, че съгласно Констативен протокол № КВ-5-15-00713823/03.02.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив (л. 43) за времето от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. не може да се установи осигурителен стаж и доход на самоосигуряващо се лице, тъй като А. не съхранява вносни бележки за внесени осигурителни вноски в прихода на ДОО и няма заверявана осигурителна книжка. За 1996 г. същата не е упражнявала дейност и няма подадена ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ.
При това положение, при повторната преценка на право на пенсия в обжалваното разпореждане за периода от 05.08.1990 г. до 01.01.1995 г. не е зачетен стаж, не е проучено време на обезщетение за безработица, както и не е зачетен стаж след 01.01.1996 г., тъй като на пенсионния орган не е съобщено за такъв стаж.
По отношение на представените документи за стаж в държава от ЕС (л. 72 и сл.) същите са приети за нови такива по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, поради което и Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-435/19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е отменено, а пенсионната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне.
6. В хода на настоящото съдебно производство по делото са приобщени:
6.1. Заверен превод на находящите се по преписката документи на чужд език; заверено копие на административната преписка по съставяне на Констативен протокол № КВ-5-15-00713823/03.02.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, представени от ответника с Молба изх. № Ц2103-15-11#3 от 22.10.2020 г. (л.
97-134);
6.2. Заверени копия на Протокол за разпит на свидетел от 22.04.2020 г. на ст. разследващ полицай при Отдел „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Икономическа полиция“; Удостоверение изх. № МП-75337/03.12.2012 г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Пловдив;
Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-16/09.01.2020 г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив; Постановление за разделяне на досъдебно производство от 24.06.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, представени от жалбоподателя с молба вх. № 18758/16.11.2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив (л. 135-140);
6.3. Писмо № 2818/2019 г. от 16.02.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, представено от жалбоподателя с молба вх. № 3325/22.02.2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив (л. 148-149);
6.4.
Заверени копия на събраните в хода на последваща оспорения административен акт проверка документи – писмо изх. № Ц2175-15-128#2/03.02.2021 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив; справка от деловодна система „Архимед“ по № Ц2175-15-128#2/17.02.2021 г., ведно с проучвателна молба за пенсия от 16.02.2021 г., декларация за настоящ адрес от 17.02.2021 г., копие на гръцка карта № 132440, копие на лична карта, гръцки документи – 7 броя, пощенски плик; искане за проучване на молба за пенсия за старост (формуляр Е 202) изх. № 2175-15-128#4/11.03.2021 г., ведно с искане за осигурителни периоди/периоди на пребиваване (формуляр Р 500) и информация за осигурителната история на осигуреното лице (формуляр Е 202), представени от ответника с Молба изх. № Ц2103-15-11#5/22.03.2021 г. (л. 158-192).
Други доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от страните.
ІV. За правото:
7.
Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
8. В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.
Разпечатката съдържа 59 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3de56a9-2485-4f99-82b9-d9c93399a4b7