Решение № 262144 от 31.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………… гр. София, 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 7171 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение

№ 73056 от 15.04.2020 г., постановено по гр. д. № 68406/2018 г., по описа на СРС, 68-ти състав, е осъдена В.и к. ЕАД /ВиК ЕАД/, ЕИК: ******, да заплати на Л.С.С., ЕГН ********** следните суми: 2 685.00 лв (две хиляди шестстотин осемдесет и пет лева), представляващи неплатената част от дължимото от ответника на основание чл.59 КТ във връзка счл.128,т.1 и т.2 КТ основно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2016 г. до 01.08.2018 г. по трудовото правоотношение с ищцата съгласно чл.12 и чл.13 от Отрасловия КТД от 17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ „ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.7 и чл.8 от КТД от 12.04.2016г. между ВиКЕАД и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и чл.7 и чл.8 от КТД от 22.05.2018г. между ВИК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ; 361,52 лв (триста шестдесет и един лева и петдесет и две стотинки), представляващи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128,т.2 КТ върху неплатената част от основното трудовото възнаграждение, начислена за периода от 13.02.2016г. до 23.10.2018г.; 1 100, 90 лв

(хиляда и сто лева и деветдесет стотинки), представляваща неплатената част от дължимото от ответника на основание чл.59 КТ във връзка с чл.128,т.1 и т.2 КТ допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.01.2016г. до 01.08.2018г. по трудовото правоотношение с ищцата съгласно чл.25,ал.1, ал.2 и ал.3 от ОКТД от

17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ

„ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.17,ал.1 и ал.2 от КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и чл.17,ал.1 и ал.2 от КТД от 22.05.2018г. между ВиК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ; 147,28 лв (сто четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки), представляващи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128,т.2 КТ върху неплатената част от допълнителното трудовото възнаграждение, начислена за периода от 13.02.2016г. до 23.10.2018г.; 1 235,40 лв

(хиляда двеста тридесет и пет лева и четиридесет стотинки), представляваща неплатената част от дължимото от ответника на основание чл.59 КТ във връзка с чл.222, ал.3 КТ обезщетение, дължащо се при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за прослужено време след отработен 10 годишен трудов стаж при същия работодател, представляващо шест брутни трудови възнаграждения, съгласно чл.12 и чл.13 от ОКТД от

17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ

„ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.7 и чл.8 от КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и чл.7 и чл.8 от КТД от 22.05.2018г. между ВиК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ, и 26,08 лв. (двадесет и шест лева и осем стотинки), представляващи мораторна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.222, ал.3

КТ върху неплатената част от обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, начислена за периода от 10.08.2018 г. до 23.10.2018 г., заедно със законовата лихва върху трите главници, считано от датата на предявяване на исковата молба- 24.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от

599,30 лв (петстотин деветдесет и девет лева и тридесет стотинки), представляваща част от платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат по делото, пропорционална на уважената част от исковете.

С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни претенциите: по чл.59 КТ във връзка с чл.128, т.1 и т.2 КТ за основното трудово възнаграждение над сумата 2685.00 лв. до пълния предявен размер от 2 805 лв. ( две хиляди осемстотин и пет лева); по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128, т.2 КТ за лихва върху допълнителното трудово възнаграждение над присъдената сума 147.28 лв. до пълния предявен размер от 172,80 лв. ( сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки); по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.222, ал.3 КТ над сумата 26.08 лв. до пълния предявен размер от 26,13 лв. (двадесет и шест лева и тринадесет стотинки).

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника В.и к. ЕАД /ВиК ЕАД/ срещу решението в частта му, в която исковете са уважени. Излага доводи, за това че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като ищцата не е заявила претенцията си към работодателя преди подаване на исковата молба в съда, респ. не е възразила срещу определените и основно и допълнително трудово възнаграждение, както и дължими обезщетения. Освен това работодателят не е изпаднал в забава, поради което и не дължи мораторна лихва. Отправя искане за отмяна на решението поне в частта на присъдената мораторна лихва.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца Л.С.С., в който се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се съображения за правилност на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната част с твърдение, че сумите, които се претендират са дължими и е налице основание за определянето, начисляването и изплащането им на ищеца. Заявява, че правилно СРС в своето решение е посочил, че задълженията на работодателя са срочни и при неизпълнението им в указания срок същия изпада в забава и дължи мораторна лихва. Поради това, счита че постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Решението на СРС не е обжалвано в частта на отхвърляне на част от претенциите по чл.59 КТ във връзка с чл.128,т.1 и т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД и същото е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо. Във връзка с доводите в подадената въззивна жалба, съдът намира че постановеното решение е правилно. Съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 КТ вр. с чл. 128, т.1 и т.2 КТ и чл.222, ал.3

КТ, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения осъдителен иск по чл. 128, т.1 и т. 2 от КТ, следва да бъде установено наличието на следните факти при условие на кумулативност, а именно 1./ валидно трудово правоотношение между страните по делото през процесния период с договорено възнаграждение в претендирания размер 2./ полагане на труд от страна на ищеца при ответника в процесния период и 3./ неизпълнение от страна на работодателя на задължението му за заплащане на дължимо трудово възнаграждение-основно и допълнително според указанията на чл.242-чл.245 КТ.

Страните не спорят и е установено от събраните пред първата инстанция доказателства, че през процесния период от 01.01.2016 г. до 01.08.2018 г. страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е престирала на ответника работната си сила, изпълнявайки последователно длъжностите "работник

– ремонт на точни уреди", ”хигиенист” и „отчетник измервателни уреди и хигиенист”.

Следователно за ответника като работодател предвид двустранния и възмезден характер на трудовото правоотношение (чл.242 КТ) са възникнали основните задължения по чл.128, т.1 и т.2 КТ да начислява и да заплаща месечно на ищцата в качеството й на работник дължимото трудово възнаграждение- основно и допълнително.

Установява се, че с Акт за прекратяване на трудов договор № 206/08.08.2018г. на изпълнителния директор на ВиК ЕАД София е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.326,ал.1 КТ и чл.335,ал.2,т.1 КТ, считано от 10.08.2018г.

Установено е и страните не спорят, че през процесния период от 01.01.2016г. до 01.08.2018г. ищцата е била член на Основната синдикална организация (ОСО) на КНСБ при

ВиК ЕАД София и се ползва от всички права, регламентирани в колективните трудови договори на ниво отрасъл и на ниво предприятие, по които работодателят „ВиК“ЕАД е страна. Установено е и че ВиК ЕАД е член на Камарата на строителите в България през периода от 01.01.2016г. до 12.04.2016г.

Страните не спорят и е установено, че през процесния период от 01.01.2016г. до 01.08.2018г. (с изключение на периода от 12.04.2018г. до 22.05.2018г.) са действали три колективни трудови договори:

1)Отраслов КТД (ОКТД) от 17.02.2015г. между Камарата на строителите в България, Федерация”Строителство , индустрия и водоснабдяване”-„ПОДКРЕПА” и Федерация на независимите строителни синдикати към КНСБ; 2)КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и 3) КТД от 22.05.2018г. между ВиК

ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ. При липса на оспорване и съобразявайки тяхното сключване, валидност, действие и съдържание правилно СРС е уважил в една част предявените от ищцата претенции за заплащане на част от дължими суми за основно и допълнително трудово възнаграждение при съобразяване на дадените от експерта по ССчЕ констатации. Настоящият състав възприема изцяло изводите на съдебно-икономическата експертиза по реда на чл.202 ГПК и намира за установено, че за периода от 01.01.2016г. до 10.08.2018г. начисленото и изплатено на ищцата основно трудово възнаграждение в общ размер на 16 980 лв. не е съобразено с уговореното по трите сключени КТД цитирани по-горе. Поради това дължимото според разпоредбите на чл.12 и чл.13 от

Отрасловия КТД от 17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ „ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.7 и чл.8 от КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и чл.7 и чл.8 от КТД от 22.05.2018г. между ВИК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ основно трудово възнаграждение (с отчитане на минималната работна заплата за страната, определяна със съответните постановления на Министерския съвет, коригирана със съответните коефициенти по КТД- б.с.) за същия период е 19 665 лв., т.е. незаплатената част от дължимото основно трудово възнаграждение за процесния период възлиза на сумата 2 685 лв. (19 665 лв. – 16 980 лв.).

Искът по чл.59 КТ вр. с чл.128,т.1 и т.2 КТ правилно е уважен за посочената сума. Възраженията на ответника, че не дължи заплащането на тази сума, съдът намира за неоснователни и недоказани доколкото в производството не са представени доказателства за заплащането й или за погасяването й по друг начин.

За да възникне право на допълнително трудово възнаграждение над уговореното основно трудово възнаграждение на работника или служителя /чл.12 НСОРЗ/, следва той да има трудов страж, не по-малко от една година - арг. чл.

12, ал. 9 НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален опит, според ал.2 на същия текст, се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.

По отношение съществуването на задължение на ответника за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, настоящият състав намира следното:

Обстоятелствата, че в трудовия договор, сключен между страните по делото, е посочено, че ищецът няма предходен трудов стаж и професионален опит и че на са представени документи, въз основа на които работодателят да установи наличието на такъв, както и въобще липсата на знание у работодателя за тези факти, са ирелевантни за възникването на задължението на ответното дружество за заплащане на допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 от НСОРЗ.