Определение № 2344 от 27.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2344 гр. София, 27.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20228002104388 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К., чрез процесуалния им представител адвокат М. С., против решение № 1101 от 22.07.2022 г. по в. гр. д. № 522/2022 г. на ОС – гр.Пловдив, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 262094 от 26.07.2021 г. по гр. д. № 20303/2018 г. на РС – гр. Пловдив и е отхвърлен предявения от касаторите против Д. Й. З. иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да ремонтира терасата на таванския етаж /покривната тераса/ на жилищната сграда в [населено място], [улица] отстрани всички компрометирани дефекти, водещи до наводнение, и за преработване на водопроводната инсталация от неговата част от имота, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният от касаторите иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на притежавания от ищците самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по КК и КР на [населено място], находящ се на първия етаж от сграда с адрес: [населено място], [улица], както и на намиращите се в него движими вещи, за разликата над сумата 3241 лв. до пълно предявения размер от 8433,88 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.12.2018 г. до окончателното й изплащане.Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника Н. Б. М..В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяната му и постановяване на 1 касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени изцяло, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Ответникът по касационната жалба – Д. Й. З., чрез процесуалния си представител адвокат А.

П., е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в обжалваната му част.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, касационният съдебен състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К. са собственици по наследство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], находящ се на първия етаж от сграда в [населено място], [улица]. Ответникът Д. Й. З. се легитимира като собственик на източната част на партерния етаж, целия втори етаж на сградата и целия тавански етаж, външната стълба с коридор, южната част на бараката в двора, избеното помещение под кухнята, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на 78/108 идеални части от собствеността върху дворното място.Като съсобственик в процесния имот се легитимира и третото лице помагач Н. Б. М..Прието е при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, че процесната жилищна сграда в [населено място], [улица] се намира в изключително лошо фактическо състояние като са налице течове и увреди в цялата сграда.Посочено е, че съгласно заключенията на приетите експертизи причините за течовете са комплексни, но произтичат предимно от състоянието на покривната тераса и водопровода.Процесната покривна тераса представлява обща по естеството си част, доколкото се явява покрив на цялата жилищна сграда. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС покривът е обща част на етажната собственост, без да се прави разлика дали е обикновен, терасовиден или има друга конструкция.Терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея като характерът на покрива не се изменя от използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната функция на този вид тераси.Посочено е, че щом като терасата обслужва като покрив останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственика. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 41 ЗС етажните собственици, съразмерно с дела си в общите части, участват в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание, поради което повредите по покривната тераса следва да бъдат отстранени от всички етажни собственици.По делото не е 2 установено ответникът виновно да е увредил общата част –покривна тераса, за да носи лична отговорност за ремонтирането, не е установено да е отказал да предостави достъп до покривната тераса, нито такъв достъп да му е искан от страна на ищците.Формиран е решаващ правен извод за неоснователност на предявения негаторен иск за ремонтиране терасата на таванския етаж (покривната тераса) на жилищната сграда в [населено място], [улица]. За да отхвърли иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника З. за преработване на водопроводната инсталация в неговата част от имота, въззивният съд е приел, че съгласно приета по делото експертиза е изпълнено предписание дадено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Пловдив от 13.02.2017 г. към ответника в частта, изискваща преработване на ВиК инсталацията. По отношение на предявения иск за имуществени вреди с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съдът е приел, че от събраните доказателства са установени вредите на имота на ищците и намиращите се в него движими вещи, настъпили в резултат на течовете от имота на ответника и от покривната тераса в общ размер на 4783,25 лв. Изложени са съображения, че не всички вреди обаче са настъпили в резултат на противоправното поведение на ответника, тъй като задължение за поддържане и ремонт на покривната тераса имат всички съсобственици. Посочено е, че причините за течовете в дома на ищците са комплексни и произтичат от различни фактори, но предимно от състоянието на покривната тераса и водопровода като настъпилите увреди не могат да бъдат разграничени съобразно източника на течовете, поради което размерът на дължимото обезщетение е определен по реда на чл. 162 ГПК на 3241 лв.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях, по фактите, на които се основават и доказателствата за тях; 2.

Ако част от процесната сграда, която функционално представлява тераса на самостоятелен обект (тавански етаж), но едновременно с това има и функция на покрив на находящите се под нея на долните етажи самостоятелни обекти, е изрично придадена по силата на съдебното решение за извършване на делба към един от дяловете, формиран при прекратяване на съсобствеността върху сградата, придобила ли е тази част от сградата характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, при положение, че етажната собственост в сградата е възникнала за първи път по силата на решението за извършване на делбата, в резултат от което отделните етажи, респ. самостоятелни обекти в сградата, към един от които (таванския етаж) е придадена и въпросната тераса, са станали собственост на различни лица; 3. Разполагат ли ищците с правото на защита чрез иска по чл. 109 ЗС, като собственици на самостоятелен обект на първия етаж в процесната сграда, в която е налице режим на етажна собственост, срещу ответника, като собственик на втория етаж, както и на таванския етаж в същата сграда, в хипотезата, при която част от таванския етаж, представляваща покривна тераса с характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, е компрометирана и заради лошото й състояние се уврежда обекта на ищците, а ответникът, като собственик на таванския етаж, от който тази тераса е част фактически и правно, от който единствено има достъп до нея и която част от сградата фактически се ползва само от 3 ответника, трайно не я поддържа и не предприема действия по ремонтирането й, въпреки необходимостта от това и поканата от страна на ищците да предприеме такива действия; 4.

Има ли в конкретния случай значение за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 109 ЗС на ищците дали въпросната покривна тераса е индивидуална собственост на ответника като част от таванския етаж или има характер на обща част по чл.

38, ал.1 ЗС, ако фактически тази част от сградата е част от имота на ответника, ползва се само от него, достъп до нея е налице само през таванския етаж, собственост на ответника и е налице трайно влошено състояние на тази част от сградата, вследствие което се уврежда съществено имота на ищците, за преустановяване на което състояние, въпреки отправените покани, ответникът не взема никакви мерки; 5. Налице ли е неоснователно бездействие на ответника, като собственик на самостоятелен обект (тавански етаж) в процесната сграда, в която е налице режим на етажна собственост, ако не предприеме действия по ремонтиране на компрометирана обща част на сградата, до която има достъп само от неговия имот (тавански етаж), вследствие на което се създават пречки за ищците, като собственици на самостоятелен обект на първия етаж в сградата, да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем, за които последици ответникът е бил уведомен от засегнатите собственици – ищците; 6. Задължителна предпоставка ли е за надлежното упражняването на правата на ищците по иска по чл.109 ЗС в този случай отправянето на изрично искане от тях, като засегнати собственици, да им се осигури достъп от ответника до терасата на таванския етаж, за да ремонтират сами компрометираната обща част; При положение, че това е необходимо, може ли да се приеме, че това условие е било изпълнено, ако засегнатия собственик е поканил неколкократно другия собственик да ремонтира компрометирания участък от сградата, до който има достъп само през неговия имот, като другия собственик нито е извършил ремонт, нито е предложил да предостави достъп през имота си за извършване на такъв от засегнатия собственик; 7. Длъжен ли е ответникът, като собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, да ремонтира и опазва покривната тераса на таванския етаж, явяваща се обща част от сградата, която е естествено инкорпорирана в обекта му, както и сам да предприеме действия по текущ ремонт на същата, за които не се изисква строително разрешение, както и решение на общо събрание на етажната собственост.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката 4 на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.