Решение № 4294 от 14.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4294 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20211110216118 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на И. И. Л. против Наказателно постановление № 21-4332-020204/05.10.2021г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.

119 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева; на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, като излага доводи, че не би могъл да бъде извършител на нарушението от обективна и субективна страна. Намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по – конкретно на нормата на чл. 57, ал. 1, т 5 от ЗАНН. На самостоятелно основание посочва, че размерът на наложените му санкции се явява прекомерен. Прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа изцяло депозираната от него жалба. Развива подробни съображения, че не е извършил вмененото му нарушение на чл. 119 от ЗДвП, тъй като пешеходецът не е бил предприел пресичане. По отношение на нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП се позовава на ангажираните от него 1 писмени доказателства за наличие на софтуерен проблем на автомобила, който е препятствал използването на обезопасителен колан. По отношение на вмененото му нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП посочва, че е бил обективна невъзможност да представи на контролните органи СУМПС и контролен талон, тъй като същите са се намирали в ОПП- Пазарджик. По изложените съображения пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 20.09.2021г. около 10:26 часа жалбоподателят се движел в гр. София по бул. Цар Освободител, с посока на движение от пл. Независимост към ул. Дякон Игнатий, управлявайки л.а Х 6, с рег. № ХХХХ. На пешеходната пътека на кръстовището с ул. Княз Александър I, обозначена с пътен знак Д 17 и пътна маркировка 8.1 водачът не пропуска преминаващия пешеходец, което било възприето от св. С. – мл. Автоконтрольор при ОППСДВР.

При спиране на автомобила за извършване на проверка на водача св. С. установила, че същият не използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобилът. По време на проверката водачът на МПС не представил СУМПС и контролен талон към него.

Св. С. преценила, че с поведението си Л. е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което съставила против него и в присъствието на свидетел – очевидец АУАН GA 521860.

Препис от така съставения АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателно постановление № 21-4332-020204/05.10.2021г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.

119 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева; на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. .

2

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Е. С., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът приема, че е житейски логично у свидетеля да липсват спомени за конкретния случай предвид естеството на работата ѝ.

По искане на жалбоподателя са били изискани и приложени по делото писмени доказателства по отношение наличието на софтуерен проблем в автомобила препятстват използването на обезопасителния колан, както и справка от ОПП-СДВР по отношение на местонахождението на СУМПС и контролен талон към него.

Съдът е намерил представените писмени доказателства за относими към предмета на делото и ги е приобщил по надлежния процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложената по административно наказателната преписка заповеди

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния 3 преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По отношение на приложението на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

За нарушението на чл. 119, ал. 1от ЗДвП

Жалбоподателят И. Л. е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му.

Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, вменява правно задължение при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Легално определение на понятието пешеходна пътека е дадено в параграф 6, ал.1, т.54 от ДР на ЗДвП, според която "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.

По делото не се спори от страните, че в посочения в АУАН и НП участък е имало пешеходна пътека тип „зебра” обозначена по съответния ред.

Предмет на спор по делото е дали Л. е изпълнил задължението си да спре и да пропусне пешеходците, доколкото последният твърди, че пешеходката изобщо не е имала намерение да пресича, а е стояла на тротоара.

Възприетата и възведена и в АУАН и в НП фактическа обстановка не бе оборена, поради което съдът намира, че нарушението е доказано. Дадените от нарушителя обяснения в тази насока следва да се приемат като защитна версия.

Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е ангажирал отговорността на нарушителя за извършеното от него нарушение. При налагане на санкцията е взел предвид всички обстоятелства и наложеното наказание е справедлИ..

Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 2. не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.

4

АНО правилно е определил и наложил съответните на нарушената норма наказания.

За нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП

Съгласно разпоредбата на Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

По делото не се спори, че жалбоподателят се е движел по бул. „Цар Освободител:, с посока на движение от пл. Независимост към ул. Дякон Игнатий, респ. управлявания от него автомобил е бил в движение. Процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни колани, както и водачът му да попада в някоя от визираните в алинея 2 на същия текст изключения.

Доколкото, обаче пред съда са представени писмени доказателства, че се касае за наличие на софтуерен проблем на автомобила препятстващ освобождаването на колана и неговото използване, то жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да изпълни вмененото му от закона задължение. В тази насока следва да се отчете, че същият незабавно е предприел мерки за отстраняване на проблема.

За нарушението на чл. 100, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачите на МПС са длъжни да носят в себе си СУМПС и контролен талон към него.

Доколкото редовно съставените АУАН имат доказателствена сила, до установяване на противното и в съдебно заседание не се събраха доказателства в обратната насока Съдът приема, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна по отношение на обстоятелството, че жалбоподателят не е представил на контролните органи СУМПС и контролен талон. Предвид факта, че в хода на съдебното следствие се доказа, че контролния талон е бил иззет от контролните органи и се е намирал на съхранение в ОПП-Пазарджик, то в тази му част отговорността му е била ангажирана неправилно. Доколкото, обаче отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за неносене на СУМПС, което съдът намира за доказано, то и в тази му част атакуваното НП е правилно.

Жалбоподателят Л. е правоспособен водач на МПС и като такава се явява адресат на нормите на ЗДвП и нормативните актове по прилагането му. Същата е имала задължението да носи в себе си и при необходимост да представи пред контролните органи СУМПС, което не е сторил.

Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като е наложил санкция в определения от закона размер, поради което не са налице основания за ревизиране на нейния размер.

Констатираните нарушение не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от 5 другите нарушения от същия вид, поради което Съдът не намери основание за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.