Определение № 35043 от 26.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35043 гр. София, 26.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110147627 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на К. П. Т. от работодателя му „С.“ ЕАД със заповед № 820/09.07.2025г. на началника на депо „Искър“ на „С.“ ЕАД.

Ищецът твърди, че в качеството му на „шофьор на тролейбус“ в „С.“ ЕАД на 29.07.2025г. му била връчена заповед № 820/09.07.2025г. на началника на депо „Искър“, с която му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 05.07.2025г. при управление на поверения му тролейбус с инв. № 1651 не извършил общо три курса от разписанието, тъй като около 18:20 часа в кръговото кръстовище на „Площад на авиацията“ преминал с несъобразена скорост през събирателната стрелка и счупил токовземателната глава на тролейбуса, а около 21:58 часа в кръговото кръстовище на площад „Руски паметник“ реализирал ПТП с лек автомобил с ..... Оспорва процесната заповед да е издадена от оправомощено за това лице, да е мотивирана в достатъчна степен по начин, че за служителя да е ясно за какво точно нарушение на трудовата дисциплина е наказан, да е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ от служителя да са изискани обяснения относно допуснатите нарушения, както и наказанието да е наложено в преклузивните срокове за това, предвидени в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ. Наред с това, оспорва да е извършил вменените му със заповедта дисциплинарни нарушения, в частност да е предизвикал ПТП със свои действия, както и да е управлявал тролейбуса с несъобразена скорост. В условията на евентуалност счита, че наложеното наказание не е съответно на извършените нарушения. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, считайки, че същият е предявен след изтичане на установения в нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ двумесечен давностен срок и излагайки подробни фактически съображения, поради които счита, че в случая са спазени всички оспорени от ищеца формални предпоставки за законосъобразност на наказанието. Изяснява, че с нарочна заповед на изпълнителния директор на „С.“ ЕАД на началниците на депа било делегирано правомощието да налагат дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, а при отсъствието си да овластят друг служител с това правомощие. Счита заповедта за мотивирана в изискуемата от закона и съдебната практика по приложението му степен, като оспорва да не е спазил сроковете за налагане на наказанието, подчертавайки, че същото е наложено с връчване на заповедта на 29.07.2025г., а нарушението било извършено на 05.07.2025г. Освен това, от служителя били изискани 1 обяснения, преди да му бъде наложено наказанието, доказателство за което бил писменият доклад на К. Т.. Приповтаря изложените в процесната заповед фактически твърдения, с които обосновава извода си за извършено от ищеца на 05.07.2025г. дисциплинарно нарушение- неизпълнение на вменени му трудови задължения, поддържайки, че същото се установява от предоставени от Центъра за градска мобилност справки и сведения за 05.07.2025г. Поддържа, че при определяне на вида на наказанието съобразил както тежестта на самото нарушение, така и дисциплинарното минало на ищеца, който бил неколкократно наказван с наказания „забележка“, които не били заличени по реда на чл. 197, ал. 1 КТ към момента на налагане на процесното наказание. Претендира разноски.

По така предявения иск процесуално задължение на ищеца е да установи съществуването между страните на трудово правоотношение, заеманата от него длъжност, налагането на оспореното дисциплинарно наказание.

По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване- така, както го изисква разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед от надлежно овластен с работодателска власт субект, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже, че на ищеца е било надлежно вменено изпълнението на задължението, чието неизпълнение се твърди в оспорената заповед, както и реалното извършване на описаното в заповедта виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: че страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „шофьор на тролейбус“ в „С.“ ЕАД, както и че на 29.07.2025г. в това му качество му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Представените с исковата молба и отговора на същата документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, като по доказателствената стойност на същите съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.

На ищеца следва да бъде указано да уточни доказателственото си искане с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК, като посочи конкретни документи от трудовото си досие, които желае да бъдат представени по делото и които понастоящем не са, като изясни и значението им за правния спор.

На ответника следва да бъде издадено съдебно удостоверение по представен от него проект за такова за снабдяване с посочените в отговора на исковата молба справки.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с исковата молба и с отговора по чл. 131 ГПК документи.

УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение да уточни доказателственото си искане с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК, като посочи конкретни документи от трудовото си досие, които желае да бъдат представени по делото и които понастоящем не са, като изясни и значението им за правния спор, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост съдът ще приеме, че не е сезиран с такова искане- арг. чл. 101, ал. 3 ГПК.

На ответника ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение по представен от него в тридневен срок от получаване на препис от настоящото на проект за такова, което да му послужи пред „Център за градска мобилност“ ЕАД за снабдяване с посочените в отговора на исковата молба справки.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026г. от 09:55 часа, за когато страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че към Софийски градски съд действа Съдебен център по медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да бъде връчен и препис отговора на исковата молба и приложенията към него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3