Решение № 1240 от 03.12.2014, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И E

№ 394 03.12.2014 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ: секретар Ж.К. прокурор като разгледа докладваното от съдия

Д.Динкова гр.дело номер 1912 по описа за 2013 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на ЕТ“Кунев – Т.К.“ със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул.“Кирил и Методий“ №11, с ЕИК *********, против И.П.И. с ЕГН **********, К.Д.И. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Карнобат, ул.“Ст.Ч.“ №*, Д.С.Н. с ЕГН **********, И.Р.Н. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Карнобат, ул.Г.К.“ №38, ет.2, и В.Г.Г. с ЕГН********** ***, за установяване по отношение на ответниците, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ понастоящем 1400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ ІІ-10 в кв.3 на Промишлена зона –север по плана на гр.Карнобат, с площ от 10 600 кв.м., при граници: изток – УПИ ІІІ, запад – УПИ –І, север – УПИ V-100,103 и юг – ж.п.линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със застроена площ от 418 кв.м., при граници на склада: изток – външен зид, запад – склад №5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж върху мястото, сключен между „Карной“ ЕООД и В.Г.Г. от една страна като продавачи и И.П.И. и Д.С.Н. от друга като купувачи, обективиран в нот.акт №53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус Т.Великов, е нищожен като привиден, сключен при условията на персонална симулация на страната на купувача, и за приемане за установено, че действителният купувач по сделката, сключена с нот.акт №53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус Т.Великов, е ищецът ЕТ „Кунев – Т.К.“.

Твърди се в исковата молба, че с горепосочения нотариален акт ответниците И.П.И. и Д.С.Н. са придобили чрез покупко-продажба от „Карной“ ЕООД недвижим имот, представляващ понастоящем 1400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ ІІ-10 в кв.3 на Промишлена зона –север по плана на гр.Карнобат, с площ от 10 600 кв.м., при граници: изток – УПИ ІІІ, запад – УПИ –І, север – УПИ V-100,103 и юг – ж.п.линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със застроена площ от 418 кв.м., при граници на склада: изток – външен зид, запад – склад №5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж върху мястото, както и че действителният купувач и собственик на имота е ищецът – ЕТ, тъй като при сключването на договора, извършен с нот.акт №53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус Т.Великов посочените в него като купувачи И.И. и Д.Н. са били негови подставени лица и са само симулативни купувачи. Според ищеца, обстоятелството, че при сключването на договора ответниците И. и Н. са били негови подставени лица, се установява от споразумение, разкриващо персоналната симулация на страната на купувача, подписано от всички страни по договора. С уточнение от 28.10.2013 год. се заявява, че необходимостта от разкриване на прикритото съглашение между действителните страни по сделката произтича от действията на ответниците И. и Н., които са поканили ищеца да им освободи процесния имот и с това са оспорили правата му, както и поради опасността ответниците да се разпоредят с правото на собственост в полза на трети лица.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.

Ответниците Иванови и Неделчеви оспорват изцяло предявените искове. Изразяват становище, че представеното от ищеца споразумение не притежава доказателствена сила поради причини, всяка от които е достатъчна за извод в тази посока, а именно: споразумението е подписано от двама от четиримата собственици – И.И. и Д.Н. закупуват имотите като физически лица, но бидейки в брак, закупената от тях 1/2 ид.ч. се превръща в СИО; твърдението, че е налице насрещно действие като подставени лица не може да съществува само за себе си – щом се цели разкриване на симулация задължително следва да бъдат доказани обстоятелствата, които са я наложили; липсва дата на споразумението – същото очевидно е съставено след сключването на сделките (нотариален акт №53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус Т.Великов и нот.акт №70/11.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7966, дело №1298/2001 год. на нотариус Т.Великов), но е възможно да е било съставено от 11.12.2001 год. до лятото на 2010 год., когато е депозирана исковата молба; споразумението е неистинско, тъй като подписите, положени „за“ И.И. и Д.Н. не са изпълнени от тях и това се установявало от две графологически експертизи; споразумението присъства в делото в три различни варианта и този факт прави несигурен извода за това каква воля е изразена от страните и то до степен, че споразумението не може да бъде възприето за достоверно; споразумението е привидно – то е било съставено единствено за да послужи за отхвърляне на ревандикационните искове, предявени от РКС“Орало“ против ищеца и ответниците. В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.

Ответникът Г. е депозирал отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на претенцията по отношение на него.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С нот.акт №53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело

№1293/2001 год. на нотариус Т.Великов е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот между „Карной“ ЕООД

(понастоящем заличено като ЮЛ в Търговския регистър) и В.Г. Т. от една страна като продавачи и И.П.И. и Д.С.Н. от друга страна като купувачи, с който продавачите продали недвижим имот, представляващ понастоящем 1400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ ІІ-10 в кв.3 на Промишлена зона –север по плана на гр.Карнобат, с площ от 10 600 кв.м., при граници: изток – УПИ ІІІ, запад – УПИ –І, север – УПИ V-100,103 и юг – ж.п.линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със застроена площ от 418 кв.м., при граници на склада: изток – външен зид, запад – склад №5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж върху мястото. По твърдения на ищеца, сделката за покупко-продажба, с предмет горния недвижим имот, е привидна, тъй като на страната на купувача са участвали подставени лица – И.И. и Д.Н., а действителният купувач е бил именно ищецът. С исковата молба се представя незаверено копие от споразумение без дата, сключено между Елза Генчева и В.Г. в качеството им на лица, които са представлявали „Карной“ ЕООД – продавач по два договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключени с нот.акт № 53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус Т.Великов и №70/11.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7966, дело №1298/2011 год. на същия нотариус;

Т.К.К., в качеството на ЕТ“Кунев – Т.К.“ – купувач по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт №70/2001 год.; И.П.И. и Д.С.Н.

– купувачи по договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт №53/2001 год., с което страните по споразумението са декларирали и са се съгласили, че действителни купувачи на недвижимия имот, продаден от „Карной“ ЕООД с нот.акт №70/2001 год., представляващ

3 900/10 600 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с площ от 10 600 кв.м., пл.№10, за който е отреден парцел ІІ в кв.3 по плана на Промишлена зона Карнобат, ведно с построените в него 1.масивен едноетажен склад №5 със застроена площ от 420,78 кв.м., 2.масивен едноетажен „общ склад“ със застроена площ от 98,82 кв.м. и 3.масивен едноетажен склад „за олио“ със застроена площ от 758 кв.м., са И.П.И. и Д.С.Н., а при сключването на договора във формата на нот.акт №70/2001 год. Т.К.К. е бил тяхно подставено лице, че покупната цена на описаните недвижими имоти е платена на продавача „Карной“ ЕООД от И.П.И. и Д.С.Н., а не от Т.К., както и че още на 11.12.2001 год. продавачът „Карной“ е предал фактическата власт върху продадените с нот.акт №70/2001 год. имоти на И.И. и Д.Н., а не на Т.К., а последният никога не ги е владял и държал. На второ място със същото споразумение подписалите го страни са се съгласили, че действителният купувач на недвижимия имот, продаден с нот.акт № 53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус Т.Великов, представляващ 1400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ ІІ-10 в кв.3 на Промишлена зона –север по плана на гр.Карнобат, с площ от 10 600 кв.м., при граници: изток – УПИ ІІІ, запад – УПИ –І, север – УПИ V-100,103 и юг – ж.п.линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със застроена площ от 418 кв.м., при граници на склада: изток – външен зид, запад – склад №5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж върху мястото, е Т.К.К. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Кунев – Т.К.“, и че при сключването на договора във формата на нот.акт №53/2001 год. И.П.И. и Д.С.Н. са били негови подставени лица, че покупната цена на имота е платена на продавача „Карной“ ЕООД от Т.К.К., а не от И.И. и Д.Н. и че още на 06.12.2001 год. продавачът „Карной“ ЕООД е предал фактическата власт върху продадените с нот.акт №53/2001 год. имоти на Т.К.К., а не на И.И. и Д.Н. и от тази дата той е единственият им владетел, а И.И. и Д.Н. никога не са ги владяли и държали.

Ответниците са представили подобно споразумение в още два варианта – в едното от тях на две страници, от дата 16.12.2002 год., горните лица, а освен тях и съпрузите К.И. и И.Н., са декларирали и са се съгласили, че действителният купувач по нот.акт №70/2001 год. са били И.Р.Н., Д.С.Н., И.П.И. и К.Д.И., а Т.К. е бил тяхно подставено лице. В другото споразумение от 3 страници, представено в оригинал, се съдържат същите изявления като в представеното с исковата молба, но с добавка на стр.втора, че подписаното споразумение е привидно и е съставено с оглед две граждански дела на КРС (№245/2003 год. и №224/2003 год.) и ако някоя от страните изгуби правото си на собственост върху имота, споразумението се счита за невалидно.

Представят се преписи от съдебни решения, от които се установява, че действително страните по споразумението са били страни в искови производства – гр.д.№245/2003 год. на КРС и 224/2003 год. на същия съд, с предмет процесните терени и складове.

Не се спори между страните, че при сключването на процесната сделка с нот.акт №53/2001 год. приобретателите на имота са били в граждански брак и поради рефлексното действие на договора правата са придобити от ответниците в режим на съпружеска имуществена общност.

Привидните сделки са тези, при които страните съзнателно не желаят настъпването на правните последици, те се сключват, само за да се даде вид, т.е. има съзнателно несъответствие между изразеното и желаното, и поради това са нищожни – чл.26 ал.2 от ЗЗД. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Възможно е страните по прикритото съглашение да са различни от страните по явното – в този случай е налице персонална симулация, като действителни страни са всъщност страните по прикритото съглашение и между тях именно следва да настъпят целените от страните правни последици. Исковете за обявяване на привидността по чл.

26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.

17, ал. 1 ЗЗД, които в случая са предявени кумулативно, имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение (така решение № 79 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 791/2011 г., III г. о. с характер на задължителна съдебна практика).

Страната, която участва в облигационната връзка и се позовава на симулативността, не може да я твърди и доказва произволно – тя трябва да я разкрие или чрез обратно писмо – разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на привидността, или чрез т.нар. „начало на писмено доказателство“, в което симулацията не е призната от страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността, но са обективирани други изявления, създаващи индиция за симулативност, и които правят допустими свидетелските показания за провеждане на пълно доказване (така решение №484/11.06.2010 год. по гр.д.№375/2010 год. ІV г.о. на ВКС).