Решение № 20 от 03.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Г.ев при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело № 20231100101518 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] И. К. заявява в искова молба от 15.12.2020 г., че на 01.10.2019 г. К.

Д. е нанесла с ръце удари по тялото и главата . От ударите И. К. е получила:

1. счупване на средната фаланга на пети пръст;

2. кръвонасядания и хематоми в лявата теменна област.

[2] За извършеното К. Д. е била призната за виновна в извършване на престъпление със споразумение, което е било одобрено от наказателния съд.

От уврежданията и случилото се И. К. е претърпяла болки и страдания, чието обезщетяване тя оценява на 35 000,00 лева. К. Д. не е заплатила на И. К. такова обезщетение. Затова И. К. моли съда да осъди К. Д. да заплати

1

35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава от 01.10.2019 г. - деня на увреждането - до окончателното изплащане на сумата (исковата молба, л. 2-3 от дело 13 822/2020 г. на СГС; молбата уточнение, л. 6 от настоящото дело).

2. На ответника

[3] К. Д. оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. И. К. не е претърпяла всички увреждания, които твърди, а именно кръвонасядания и хематоми в лявата теменна област;

2. от счупването на средната фаланга на петия пръст И. К. не е претърпяла всички твърдени болки и страдания;

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова К. Д. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 56-58 от дело 13 822/2020 г. на СГС).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО

ДЕЛОТО

[4] Не се спори, че И. К. е била родена на ******* г. Тя основно е работила с дясната си ръка в детска градина, но към 01.10.2019 г. е била безработна (показанията на свидетеля К., л. 47-48 от делото на СГС).

[5] На 01.10.2019 г., между 19:15 часа и 19:45 часа в градинката пред вх. „б“ на бл. 23 в ж. к. *******“ в София е възникнало спречкване между И.

К. и К. Д., която е нанесла удари на И. К. в присъствието на други граждани.

От тях И. К. е получила: 1. счупване на средна фаланга на пети пръст на лявата ръка; 2. хематоми и охлузвания в областта на главата (споразумението, л. 4-5 от делото на СРС; съдебно-медицинската експертиза, л. 36-42 от делото на СГС, която съдът цени като частен свидетелстващ документ; показанията на свидетеля Т., л. 49 от делото на СГС).

2

[6] На 19.11.2020 г. К. Д. е сключила споразумение с прокуратурата, което съдът е одобрил. С него К. Д. се е признала за виновна в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК – нанасяне на средна телесна повреда на И. К. чрез счупване на средната фаланга на петия пръст на лявата ѝ ръка (споразумението, л. 4-5 от делото на СРС).

[7] За да заздравее счупването, лекарите са поставили гипс на ръката на И. К., който тя е носила около един месец (показанията на свидетелят К., л.

47-48; показанията на свидетеля Т., л. 49 от делото на СГС). През това време счупеният пръст я е болял, а за личното обслужване са помагали съпругът и дъщеря (показанията на свидетеля К., л. 47-48 от делото на СГС). Все още понякога И. К. изпитва болки в счупения пръст (пак там).

[8] Не се спори, че К. Д. не е заплащала на И. К. обезщетение за неимуществени вреди. И. К. е заплатила: 2 300,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 39 от делото на СРС); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 18 от делото на СГС). Тя не дължи държавна такса. К. Д. е заплатила 1 600,00 лева на адвокат (л. 46 от делото на СГС); 30,00 лева за разпит на свидетел (л. 32 от делото на СГС).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[9] И. К. е предявила иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Искът е частично основателен за 5 000,00 лева и съдът го уважава за тази сума.

1. По иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД

[10] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за 3 уважаването на иска са:

1. К. Д. да е извършила действие;

2. това действие да е било противоправно;

3. И. К. да е претърпяла вреда от действието на К. Д.;

4. К. Д. да е извършила действието виновно;

5. К. Д. да не е заплатила на И. К. обезщетение за неимуществени вреди.

[11] Съдът установи, че:

- на 01.10.2019 г. К. Д. противоправно и виновно е нанесла на И. К. удари, от които И. К. е получила увреждания;

- от уврежданията И. К. е претърпяла болки, страдания и неудобства;

- К. Д. не е заплатила на И. К. обезщетение за неимуществени вреди.

Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът следва да определи размера на обезщетението.

[12] От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към 01.10.2019 г.

[13] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

[14] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

4

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

(т. II от ППВС 4/1968 г.);