Протокол № 2371 от 19.05.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2371 гр. София, 16.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Милев

Съдебни

Елиана Н. Захариева заседатели: Петър М. Димитров при участието на секретаря Мариела П. Миланова

Сложи за разглеждане докладваното от Стефан Милев Наказателно дело от общ характер № 20231100202268 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ К. О. Т. – редовно уведомен, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Д. П..

За СГП се явяват ПРОКУРОР Г..

ДЪРЖАВАТА чрез МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ се представлява от юрисконсулт К.Н., с представено писмено пълномощно от 15.09.2022 г.

ПОДСЪДИМИЯТ Т.: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание преди повече от 7 дни.

ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ: Получили сме разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание преди повече от 7 дни.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ не намери пречки за даване ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА

ДЕЛОТО.

ХОД

НА

РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО

ЗАСЕДАНИЕ

ПО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на подсъдимото лице по лична карта, 1 както следва:

К. О. Т. – ЕГН **********, роден на ******* г. в гр. Видин, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, икономист по професия, безработен към момента, живее на адрес: гр. София, ул.

„*******

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимия неговите процесуални права в наказателното производство – в процедурата на разпоредително заседание и при евентуално по-нататъшно продължаване на съдебното производство.

ПОДСЪДИМИЯТ Т.: Разбрах правата си.

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод на лицата по чл. 274, ал.1 НПК.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил по делото граждански иск от Министъра на финансите срещу подсъдимия, като изиска становище за евентуалното му допускане за съвместно разглеждане в наказателното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че доколкото има причинени имуществени вреди, искът следва да бъде допуснат за съвместно разглеждане.

АДВ. П.: Моля да не приемате за съвместно разглеждане гражданския иск, като основанията ми за това са следните:

На първо място, считам, че разглеждането на гражданския иск би затруднило наказателното производство.

На второ място, моля да съобразите, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърдят извършени ревизии и издаден ревизионен акт на 15.11.2013 г., който е влязъл в сила и с него са установени данъчни задължения по ДДС и КД с лихвите в размер на по-голям от тези, които са инкриминирани в обвинителния акт, а именно в размер на 255 483. Т.е. НАП вече имат вземане в по-голям размер от този по делото и с приемането на гражданския иск ще се получи основание за неоснователно обогатяване, ако сумата – предмет по този обвинителен акт, бъде присъдена втори път. Това е на стр. 8, абзац 2.

2

ПОДСЪДИМИЯТ Т.: Придържам се към казаното от адвоката ми.

ЮРК. НЕДКОВ: Поддържам искането за встъпване като граждански ищец.

СЪДЪТ, след съвещание, намери, че следва да отклони искането за встъпването на държавата чрез министъра на финансите като граждански ищец по делото. Писмената искова молба не отговаря на задължителните реквизити по чл. 85, ал. 1 НПК, доколкото в нея не са описани обстоятелствата, от които се твърди, че е настъпил претендираният деликт.

Няма никаква пречка при наличие на ревизионно производство гражданският иск да бъде разгледан, защото предявяването му е на различно правно основание, произтичащо от престъпното деяние, но това деяние, което според гражданския ищец е вредоносно, трябва да бъде описано от откъм механизма и начина, по който са били причинени вредите. Нещо повече – в случая чл. 45 ЗЗД не познава понятието „продължаван деликт“, за разлика от „продължаваното престъпление“ по чл. 26 НК и в този смисъл всяко едно деяние по обвинението съставлява отделен деликт, за който следва да се предяви отделна искова претенция, обективно съединена с останалите.

Липсата на тази конкретика на практика прави нередовна исковата молба, а евентуалното й обездвижване с указания за поправяне на пороците, би довело до отлагане на наказателното дело само поради гражданския иск, в каквато връзка чл. 88, ал. 2 НПК съдържа изрично ограничение.

Предвид изложеното,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА за съвместно разглеждане предявения от държавата чрез министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия К. О. Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

СЪДЪТ, след като изясни кръга на страните, които следва да вземат участие в изслушването по чл. 248, ал. 1 от НПК,

3

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване на страните по въпросите по чл. 248, ал.

1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда. Според мен, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия. Възможно е, при съгласие на страната, да се разгледа делото по реда на особените правила. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на процесуално-следствени действия по делегация. По отношение на взетата мярка за неотклонение, считам, че не са налице основания за намаляване на размера й или за отмяната й. Към момента нямам искания за събиране нови доказателства. Моля, ако прецените, че са налице твърдяните от мен обстоятелства, делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на част от свидетелите от списъка - приложение към обвинителния акт.

АДВ. П.: Считам, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

Във всички обвинения в обстоятелствената част и диспозитива се твърди потвърждаване на неистина в справки – декларации по ЗДДС и използване на документи с невярно съдържание, като в обвинението са включени фактури, за които обвинението твърди, че са с невярно съдържание и така е избегнато установяване и плащане на ДДС според обвинителния акт.

Обвинението на подзащитния ми е за потвърждаване на неистина в подадени справки - декларации и твърдение, че е използвал документ с невярно съдържание, който документ, според повдигнатото обвинение, е Отчетни регистри и Дневник за покупки и в постановлението за привличане на обвиняем на подзащитния ми, в двете му редакции, са отразени и описани използвани, като терминът в постановлението за привличане е „следните 4 фактури“, като за фактурите в постановленията за привличане на обвиняем никога прокуратурата не е твърдяла, че са били неистински или с невярно съдържание, а е твърдяла, че това са фактури, за които не е била налице доставка чл. 6 ЗДДС. В двете редакции на обвинението на подзащитния ми никъде не е ползван терминът „невярно съдържание“, касаещо фактурите.

Твърдяна е липса на доставка, което е различно, но обвинението не е повдигано за фактури с невярно съдържание. Тези твърдения за първи път са в обвинителния акт.

Дори и да не приемете, че това е много съществен момент и че липсата на доставка се приравнява на документ с невярно съдържание, моля да съобразите и следното: В обвинителния акт по пунктове 1, 2 и 3 се твърди само използване на документи с невярно съдържание, сред които и фактури, за които се твърди, че са с невярно съдържание. Както казах, такова не е твърдяно в постановленията за привличане на обвиняем, но в пункт 4 и следващи вече се твърди неистински документи и с невярно съдържание. До внасянето в съда на обвинителния акт думата „неистински“ не е употребявана и не вменявана на подзащитния ми като някакво изпълнително деяние, касаещо документи. Тези твърдения в обвинителния акт за първи път се сочат по пункт 4 в обстоятелствената част на обвинителния акт на стр. 14, абзац 2.

Същото пак по пункт 4 е посочено и на стр. 16 преди вмененото деяние по пункт 5. Там е твърдението на прокуратурата за неистински документи и документи с невярно съдържание. Същото касае и пункт 5, което е на стр. 18 от обвинителния акт, абзац 2. Същото е и по пункт 6, стр. 19, абзац 2. Същото е и по пункт 7, което може да установите на стр. 20 в обвинителния акт, предпоследният абзац. Същото е и по пункт 8, което може да установите от стр. 22, абзац 3. Във всички тези абзаци за първи път се твърдят неистински документи, те не са посочени. По-натам в обвинителния акт вече се твърди само ползване на документи с невярно съдържание, вече е пропусната думата „неистински“. Но считам, че тази реакция на обвинението прави неясна волята на прокуратурата. Тъй като срещу твърдени обвинения за неистински документи защитата на моя подзащитен е графически експертизи, а срещу твърдение за документи с невярно съдържание, защитата е съвсем различна.

И в този контекст аз твърдя, че в обвинителния акт е допуснато нарушение, този обвинителен акт не съответства на изискванията на чл. 246 и са допуснати нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1, а именно моят 5 подзащитен да научи в какво престъпление е привлечен като обвиняем и какво конкретно е това, което му се вменява. Моля в тази връзка да съобразите, че обвинителния акт не отговаря на ТР № 2/2002 г. и моля конкретно да съобразите разпоредбите в т. 4.2 от ТР № 2/2002 г., в която изрично е указано, че чрез обвинителния акт прокурорът трябва да развие в пълнота своята теза и обвинението трябва да бъде формулирано по такъв начин, че да определи предмета на доказване от гл. т. на извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.