Решение № 678 от 22.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20241001000515 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 146/26.01.2024г., постановено по търг. дело № 2685/2021 г., Софийски градски съд, ТО, 13с-в, е обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД (с предишно наименование „Би Ти Ком“ ЕООД) – в несъстоятелност, на основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ сделката, инкорпорирана в договор, сключен на 30.01.2018 г. във форма на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 том 1 рег. № 332 дело № 37 от 2018 г., вписан вх.рег. № 2716/31.01.2018 г. с акт № 145 том 6 по н.д. 1110/2018 г. по иск на „Ауто Нова“ЕООД и при участието на синдика на „Джи Ти Ком“ ЕООД/в несъстоятелност/- В. П. М. срещу „Джи Ти Ком“ ЕООД/в несъстоятелност/ и „Ел Ей Лоджистик“ООД.

Със същото решение на основание чл.649, ал.2 ТЗ „Ел Ей Лоджистик“ООД е осъден да върне в масата на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД следните недвижими имоти :

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ от 473 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, район „Централен“ ул. „***“№14, заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ от 341 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“№11-13, ведно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

1

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ от 884 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, р-н „Централен“, ул. „***“№53 заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ от 253 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, район „Централен“, ул. ***“№51 заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж, както и построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ 26 кв.м.

С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ съдът е оставил без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649 ТЗ.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Ел Ей Лоджистик“ООД, чрез процесуалния представител адв. А. А., с която се обжалва първоинстанционното решение като счита същото за недопустимо, а в случай че не е недопустимо поддържа довод да е неправилно и необосновано, като постановено при неправилно приложение както на материалния, така и на процесуалния закон и съответно при неправилна преценка на доказателствения материал по делото.

Излагат се съображения, че в производството пред първата инстанция е било направено искане за спиране на делото основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК от страна на жалбоподателя, което неправилно е било оставено без уважение от СГС. Искането за спиране е било мотивирано с наличието на образувано висящо дело пред Окръжен съд Пловдив, решението по което според жалбоподателя щяло да има преюдициално значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Предметът на посоченото гражданско дело са искове за прогласяване за нищожни като сключени при условията на абсолютна симулация и противоречащи на добрите нрави на четири броя прехвърлителни сделки, чрез които дружеството „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предишно наименование „Би Ти Ком“ ЕООД/ е придобило правото на собственост на процесните четири недвижими имота, които искове са предявени от праводателите му „Голдън Шеър“ЕООД, „Монтесито Пропърти“ЕООД и от Д.

Т. С., както и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на „Джи Ти Ком“ ЕООД, че тези лица, а не длъжникът са носители на правото на собственост на същите имоти. Твърденията на жалбоподателя са, че ако тези искови претенции бъдели уважени, то няма как имотите предмет на настоящите искове- обуславящи по чл.646,ал.1,т.3 ТЗ и по чл.135, ал.1 от ТЗ и обусловения по чл.649, ал.2 ТЗ във вр. с чл.108 ЗС да бъдат уважени като имотите да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, тъй като ще се окаже, че дружеството „Джи Ти Ком“ ЕООД никога не е било техен собственик. В този ред на мисли се излага довод, че преценката на първоинстанционния съд да откаже исканото спиране на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК, мотивирайки се с това, че въпросът за собствеността върху имотите не е елемент от разрешаването на настоящия материалноправен спор, е неправилна и необоснована като съображения за това са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Обосновава извод, че решението е недопустимо и позовавайки се на разясненията в ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС счита, че 2 първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция, с указания за спиране на производството до завършване на процеса пред Окръжен съд Пловдив с окончателен съдебен акт.

При условията на евентуалност се излагат съображения и за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Излага се довод, че по отношение на уважения главен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ не са налице две от предвидените в закона материално-правни предпоставки за уважаването му- че оспорените имуществени разпореждания да са извършени в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Джи Ти Ком“ ЕООД, както и че не е налице значителна нееквивалентност между предоставеното по сделката имущество и насрещно полученото имуществено благо.

Твърди се, че поради неправилна преценка на доказателствения материал по делото, респ. и необоснованост на изводите, както и поради допуснати процесуални нарушения, съдът е достигнал до извода, че описаният фактически състав е осъществен, който извод жалбоподателят категоричен отрича.

Сочи че още в отговора на исковата молба е оспорил датното клеймо, неговата автентичност и посочената в него дата, с което ищецът твърди да е доказал, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 24.01.2020г. или в двугодишния срок по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, който предпоставя предпоставка за недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на оспореното имуществено разпореждане. Смята че оспорването е проведено успешно, тъй като от печатите върху плика на писмото се виждат единствено цифрите „24.012.010“, както и че не се чете кой е пощенският оператор и от кой конкретен клон на пощенския оператор е положено клеймото, което обстоятелство според жалбоподателя разколебавало официалната удостоверителна сила на клеймото. В резултат на това клеймото имало характера само на неподписан частен документ и като такова то нямало никаква доказателствена стойност.

Наред с горното поддържа се, че въпреки нарочните указания на съда до ищеца по чл.190 ГПК с предупреждение за прилагане на санкционните последици по чл.161 ГПК ищецът не е представил разписка или друг документ, с който да докаже подаването на молбата по чл.625 от ТЗ с оглед спазване на срока съгл. чл.62, ал.2 ГПК, като противно на собствените си указания първоинстанционният съд не е приложил санкционната последица на чл.161 ГПК да приема за доказани обстоятелствата за установяване на които е бил задължен да представи визираните документи.

Твърди се на следващо място, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице значителност при превишаване на даденото от длъжника и полученото от него по възмездната сделка. Сочи че още с отговора на исковата молба е изложил подробни доводи за наличието на тежести върху процесните четири недвижими имота, съществували към датата на сключване на сделката, по отношение на която ищецът е предявил претенции за обявяване на относителна недействителност. Освен описаните ипотеки, върху имотите е било налично и учредено право на ползване в полза на „Голдън Шеър“ЕООД и „Монтесито 3

Пропърти“ЕООД, като жалбоподателят не споделя мотивите на СГС относно стойността на правото на ползване, както и възприятието, че същото било лишено от пазарен аналог, тъй като било неотчуждимо като подробни съображения за това за развити в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се обезсили постановеното Решение № 146/26.01.2024г. на Софийски градски съд, ТО, 13с-в като недопустимо, като противоречащо на цитираното тълкувателно решение, респ. делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с даване на задължителни указания за спиране на производството по делото, а в случай, че въззивният съд не приемел решението за недопустимо, искането е да се постанови друго, с което да се отмени първоинстанционното решение като неправилно и да се реши спора по същество като предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Ауто Нова“ЕООД и синдикът на „Джи Ти Ком“ ЕООД- В. М., са изразили становище за неоснователността на въззивната жалба. Искането им към съда е да се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди обжалваният първоинстанционен съдебен акт като правилен.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Ауто Нова“ЕООД, с която са предявени за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 от Търговския закон и по чл.649, ал.2 от ТЗ и евентуален иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „Ауто Нова“ЕООД е изложил твърдения, че е кредитор с прието вземане в производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Джи Ти Ком“ ЕООД, открито с решение от 10.05.2021 г. Сочи че производството по несъстоятелност е инициирано от него като молбата до съда по несъстоятелността е изпратена по пощата на 24.01.2020 г. Твърди се също така, че на 30.01.2018 г. след началната дата на неплатежоспособност, която се поддържа да е 31.12.2017 г., несъстоятелният длъжник е сключил договор за продажба с ответника „Ел Ей Лоджистик“ООД с предмет – четири поземлени недвижими имота, находящи се в гр. Пловдив при цена от 1 223 268 лв. без ДДС, като поддържа тезата, че даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля стойността на полученото от него по този договор. Иска сделката да бъде обявена за 4 недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Ответникът „Ел Ей Лоджистик“ООД е оспорил иска с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ при твърдение, че молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на 28.02.2020 г., поради което смята, че тя не попада в подозрителния двугодишен период преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Твърдял е също така, че придобитите недвижими имоти към момента на сделката са били празни дворни места, без изработен подробен устройствен план, който да ги обединява и са били обременени с вещноправни тежести и права на трети лица, противопоставими на купувача, а върху цената повлияла и липсата на разрешения за строеж и одобрени инвестиционни проекти, а и цената значително превишавала договорената два месеца по-рано, когато тези имоти били закупени от праводателя.

При условията на евентуалност ищецът „Ауто Нова“ЕООД е твърдял при сключване на сделката ответниците да са знаели, че увреждат кредиторите на несъстоятелния длъжник.