Решение № 211 от 08.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. П., 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500211 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК образувано по въззивна жалба вх.

№2704/29.01.2026 г. на Н. Г. К. ЕГН ********** с адрес : гр. П., *** чрез адв. Е.

П. от ПзАК , със съдебен адрес : гр. П., *** , срещу решение № 80/ 23.01.2026 г. по гр.д.№ 3787/2025 г. на Пазарджишки районен съд, в частта, в която е отхвърлено искането му за промяна на собственото му име от Н. на Н.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса на правилна преценка на събраните доказателства и наличието на материалните предпоставки на закона, уреждащ начина на образуване на имената на българските граждани с императивни правни норми. Поддържа се в жалбата , че промяната на името била уредена от закона правно възможност, възникваща при определени предпоставки, които в настоящия случай били налице. Иска отмяна на решението в обжалваната част и допускане на исканата промяна на собственото му име, която промяна да бъде отразена в регистрите на населението. Не се сочат нови доказателства.

Въззиваемата страна Община гр.П. не изразява становище по жалбата.

Контролиращата страна Пазарджишка окръжна прокуратура, чрез своят процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

По повод жалбата Пазарджишкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на контролиращата страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за 1 установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна-ищец в първоинстанционното производство с право и интерес да обжалва неизгодното за него решение.Същата е процесуално допустима.

По същество.

С предявена молба срещу Община гр.П., основана на разпоредбата на чл.19 ЗГР, Н.

Г. К. иска да бъде допусната промяна на две от неговите имена – собствено и фамилно име , както следва собственото - от Н. на Н. и фамилното - от К. на К..

Предмет на обжалване и въззивна проверка е отказът на районния съд да постанови промяна на собственото име на молителя/по отношение промяната на фамилното име молбата е оставена без уважение и решението е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано/.

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 130/ 02.02.2001 г., от Община П., молителят е роден на 29.01.2001 г. В удостоверението е записан с имената Н. Г. К. , с произход от майка Г.Й.К. и баща според акта за раждане – неизвестен. Няма данни рождените му имена да са променяни, нито тези на неговата майка.

Искането за настоящата промяна молителят мотивира с мюсюлманското си вероизповедание и турски етнически произход, както и известността си с името Н., сред близки и роднини, така и в работната му среда.

В подкрепа на твърденията си, молителят е заявил за събиране гласни доказателства.

Свидетелят М. Н. А. твърди в показанията си , че семейството на молителя е с мюсюлманско вероизповедание. В махалата молителят се представял с имената Н. К.. Не е чувал , че по различните имена на молителя по документи му създават някакво неудобство.

Свидетелят не познава майката на молителя. Познава неговия баща, който наричали О.

Цялото семейство живеело и работело в гр. К. , Г. Идвали си в страната само лятото, когато ползвали отпуските си.

Първоинстанционният съд е изискал служебно данни от РУ „Полиция „ гр. П. справка за издадените лични документи на молителя Н. К., респективно от ответната Община П. – копие от акт за раждане и заверен препис от личен регистрационен картон , както и акт за раждане и заверен препис от личен регистрационен картон на името на неговата майка Г.Й.К..Изискани са също справки от РП- П. и РС – П. , според които във водения регистър не са намерени данни за неприключили наказателни производства, като според изисканата справка за съдимост, молителят Н. К. не е осъждан в Република България.

Няма данни за наложени му забрани за напускане територията на РБългария, но молителят многократно е осъждан в Република Г. включително и за тежки престъпления според българското законодателство.

Въззивникът се определя , че е от турски етнически произход и твърди да изповядва 2 исляма. Доказателства, че е с мюсюлманско вероизповедание не е представил, но дори и да се приеме /с оглед твърденията в показанията на св.М.А. /, че изповядва исляма, исканата промяна на личното му име от Н. на Н. се явява произволна, доколкото липсват каквито и да е доказателства , собственото му име с българско звучене да е несъвместимо с изповядваната от него религия.

Несъмнено името е източник на определена информация за човека, част от личностното самоопределяне,но само субективното желание на дадено лице да носи определено собствено, бащино и/или фамилно име не може да даде основание за промяната им по реда чл.19 от ЗГР. Очевидно в случая собственото име на молителя Н. не е нито осмиващо, нито опозоряващо. Не се доказва и да е обществено неприемливо. Нещо повече, майката на ищеца е с български имена, а с българско звучене са и другите две имена на молителя/ второто му име образувано от това на неговата майка/ и неговото фамилно име, като при образуването им са спазени императивните правилата на чл.13-14 от ЗГР и към настоящия момент са съответни на законоустановените правила за образуване имената на българските граждани. С български имена е и бащата на неговата майка, дядото на молителя - Й.С. К., според изисканото и представено копие от личен регистрационен картон. Ищецът и неговото семейство / според св.М.А./ са се установили трайно да живеят в Република Г., но по делото не са събрани каквито и да било доказателства , че някой от близките му родственици или членовете на неговото социално обкръжение, са лица носещи имена с арабско звучене , за да се приеме за доказано , че това различие му създава затруднения , за да се интегрира в тази общност. При това положение е логично да се приеме, че именно с допускането на исканата промяна, ще се стигне до различие в имената, което може да доведе до объркване и погрешна представа за произхода и принадлежността им към една фамилия, а с това вече и неудобства както за молителя , така и за близките му и за трети лица.

Отделно от това , събраните по делото безспорни писмени данни за многократните осъждания на молителя Н. К. на територията на Република Г., както и многократната промяна на издадени му документи за самоличност, действително поражда основателно съмнение , че исканата промяна на името на молителя , е възможно да цели единствено постигането на неправомерен резултат/ например избягване на изпълнение на наказание , което му е наложено в една от страните на ЕС/.

Промяна по реда на чл.19 ЗГР на име е допустима не само когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, но и когато важни обстоятелства налагат това.

Важни обстоятелства по смисъла на член 19, ал.1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Доколкото като основание за исканата промяна се сочат мюсюлманското вероизповедание и известността в обществото с имена с турско-арабско звучене, няма данни българското звучене на собственото име на молителя да са му създали каквото и да е лично неудобство във връзка с принадлежностността му към съответната религиозна общност.

Промяната на имената се допуска по изключение и зависи от наличието на обективните 3 предпоставки, предвидени в закона, които в случая не са налице, респ. не е налице правнозначима причина по смисъла на чл.19 ЗГР за допускане на исканата промяна.

По изложените съображения и съгласно чл.271 чл.272 от ГПК, настоящата инстанция, считайки за правилно атакуваното решение и споделяйки напълно мотивите му, към които препраща намира, че то следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложените съображения, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №80/ 23.01.2026 г. по гр.д.№ 3787/2025 г. на

Пазарджишки районен съд в частта, в която е отхвърлена молбата на Н. Г. К. ЕГН ********** с адрес : гр. П., *** чрез адв. Е. П. от ПзАК , със съдебен адрес : гр.

П., *** за промяна на собственото му име от Н. на Н..

Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4