Решение № 87 от 25.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000536 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на В. С. И. от с.Салманово, община Шумен, срещу решение № 174 от 25.07.2024г. по гр.дело № 242/23г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяно ПТП на 15.03.2023г., за разликата над 150 000лв. до 300 000лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, постановено е в противоречие със съдебната практика.

Твърди, че съдът е нарушил правилото на чл.52 от ЗЗД и на въведените от съдебната практика критерии при определяне на обезщетението. Оспорва размера на определеното от съда обезщетение. Твърди, че същият е занижен с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна практика. Сочи, че първоинстанционният съд макар и да се е позовал на критериите на ППВС № 4/68г., но не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен 1 всички, доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че при правилно, пълно и обективно оценяване и анализ, не само отделно едно от друго, но и в тяхната логична последователност и с оглед наслагването им във времето, ще се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени с по-висок размер на застрахователното обезщетение. След подробно изброяване на получените травми, излага, че нанесената неимуществена вреда освен, че е непоправима, неминуемо води след себе си и до нервно-психически стрес, негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна в стериотипа на изградения начин на живот на ищеца. Твърди, че съдът при определяне на размера на обезщетение не се е съобразил и отчел съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните икономически условия в страната, както и нарастващата инфлация в страната.

На следващо място оспорва определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от 40 %. Твърди, че за да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване. Сочи, че съпричиняването подлежи на главно и пълно доказване от страна на застрахователя и изводът за съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да е способствал за вредоносния резултат. Позовава се на обясненията на експерта инж.Пеев, дадени в открито съдебно заседание на 11.06.2024г. и твърди, че травмата на главата би настъпила и с поставен предпазен колан, поради което и възражението на застрахователя е неоснователно като недоказано в условията на главно и пълно доказване. В отношение на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице съпричиняване, моли да определи по-малък размер от 20 %, тъй като приетият от първоинстанционният съд е явно несправедлив и необосновано завишен.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 300 000лв., ведно със законна лихва, считано от 19.04.2023г.

2

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София не е депозиран писмен отговор.

Към настоящето производство е присъединена частна жалба от процесуалния представител на В. И. срещу определение № 625 от 10.09.2024г. по делото, с което молбите му за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива, касаещ присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Д. и по реда на чл.248 от ГПК, с което молбата му за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р. в общ размер на сумата 12 780лв. с ДДС е оставена без уважение. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да уважи молбите му.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД, в която моли съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение.

Въззивникът И., в депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа подадените от него въззивна и частна жалби и моли съда да ги уважи. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Въззиваемото дружество, в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбите и моли съда да потвърди решението в обжалваната му отхвърлителна част и обжалваното определение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивно производство е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ от В. С. И. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 15.03.2023г., причинено виновно от Г Д Т при управление на лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно производство е решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен над 150 000лв. до 300 000лв.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното 3 решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 15.03.2023г. и вината на водача Г Д Т. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Тодоров вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Не е спорно пред въззивна инстанция, че пострадалият И. е бил пътник в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, пътувал на задна лява седалка.

От заключението на съдебно- медицинската експертиза, прието от първата инстанция и кредитирано от въззивния съд изцяло като обективно и компетентно дадени, въззивният съда приема за установеното, че при пътнотранспортното произшествие пострадалият И. е получил множество телесни увреждания: травматичен шок, счупване на свода на основата на черепа с контузия на мозъка. При приемането му в отделение за анестезия, реанимация и интензивно лечение на МБАЛ Шумен е в крайно тежко общо състояние – кома, интубиран е и е поставен на изкуствена белодробна вентилация. Същия ден му е направена животоспасяваща операция, при която под обща анестезия е премахнат интракраниален хематом, извършена е остеопластична краниотомия. Установена е полифрагментна импресионно-депресионна фрактура с голям подкожен хематом. Отстранени са малки костни фрагменти до здрава кост. Намерен е голям епидурален хематом, извършена е евакуация на същия. На 20.03.3023г. е извършена втора операция по повод на счупването на свода на черепа, при която се налага да се постави перкутанна трахеостома, поставена е канюла, свалена на 30.03.2023г.. Интраоперативно се описват множество контузионни огнища на мозъка вдясно, фронтални, хемосинус, хеморагични огнища в дясна орбита, ретробулбарно в областта на медиалния 4 и латералния мускули на очницата, които компрометират функцията на очния нерв.

Посочено е от експерта, че предвид тежестта на черепно-мозъчната травма възстановителният период е доста дълъг от порядъка на една година.

От извършения клиничен преглед на въззивника И. са установени остатъчни последствия от получените увреждания, които ще продължат във времето.

Основно тези промени са свързани с психологическото му състояние, емоционалната сфера и когнитивните функции. По време на прегледа въззивника не съобщава за болки /главоболие, световъртеж, гадене и подобни/, и експерта дава становище че за в бъдеще тези оплаквания не могат да се получат. Оплаквания от главоболие е имал след дехоспитализацията в периодите на възстановяване, подтискани с аналгетици и нестероидни противовъзпалителни. Повечето му оплаквания към момента на прегледа са свързани с емоционалната сфера и когнитивните функции, което се обяснява от локализацията на травмата на главния мозък – десен челен дял. При прегледа са установени в областта на главата в окосмената част оперативен цикатрикс от проведената интервенция 15 см., хлътване на кожата поради липса на кост, като този дефект подлежи на оперативна корекция – пластика на дефекта. Налична е и зараснала рана на кожата като следа от трахиостомата.

От заключението на приетата по делото съдебно психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивния съд изцяло, въззивният съд приема за установено, че И. страда от постконтузионен синдром, органично разстройство на личността с прояви на тревожност, депресия и астения. Налице са всички симптоми, включени в характеристиката на постконтузионния синдром – паметови нарушения, емоционална лабилност, астения, разстройство в паметта и вниманието и абсолютно непродуктивно, зависимо поведение.

Посочено е от експерта, че И е получавал припадъци, от период доста преди ПТП, с неуточнен характер, както и мигрена, за които са провеждани лечения в държавна психиатрична болница, преди инцидента. Експертът, сочи че влошаването на припадъците, се е влошило в причинно-следствена връзка с преживяното ПТП. Необходимо е да приема медикаменти, антиконвулсанти, болкоуспокояващи, антидепресанти, ноотропи. Прогнозата за възстановяване на предишния начин на живот е песимистична.

5

От показанията на разпитаните по делото свидетели Т В. И. – син на въззивника и И А С, живееща на семейни начала със сина му, кредитирани от въззивния съд изцяло, при условията на чл.172 от ГПК, като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, съставът на въззивния съд приема за установено, че след изписването му от болницата, където е бил един месец, И. е бил изключително отслабнал, не познавал близките си, не можел да става от леглото, имал е нужда от грижи и помощ да за да отиде до тоалет или да се изкъпе, което е продължило доста време – поне един месец. В началото не познавал близките си, не помнел нищо, започнал е да се държи като малко дете. Постепенно е започнал да познава роднините си, но продължава да говори за мъртви близки с които разговаря, да изпитва страх, Не излиза от вкъщи, не прави нищо.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 270 0000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от И. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживял и ще продължава да търпи в резултат на пътно-транспортното произшествие от 15.03.2023г. пътнотранспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 52 години.