Решение № 18 от 11.03.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20252001000012 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 229/22.08.2024 година, постановено по търг. дело № 171/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени предявените от „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александровска“ № 16, офис 8, представлявано от управителя П. А. Р., чрез адв. Д. С., със съдебен адрес: град Бургас, ул.

„Васил Левски“ № 5, ет. 1, ап. 1 против М. Ю. С., гражданин на Руската федерация, живущ в град С., Бургаска област, местност „Света Марина“ № 39 искове с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на главница в размер общо на 184 906.42 долара или 332 831.56 лева, представляваща обезщетение за непозволено увреждане - сбор от сумите на извършените банкови преводи към дружество „Great Victor Development” Ltd, регистрирано в Хонконг, ведно с мораторна лихва от датата на превода на всяка една сума до предявяване на исковата молба в общ размер на 15 403.13 лева, както и законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 щ. д. или 8 905.57 лева, представляващи платени на отпаднало основание суми за командировъчни, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1 224.51 лева за периода от 24.12.2021 година до 02.05.2023 година, както и законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Присъдени са в полза на М.

Ю. С., гражданин на Руската федерация, сторените от него разноски по делото в размер на 19 078.77 лева.

1

Постъпила е въззивна жалба от „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александровска“ № 16, офис 8, представлявано от управителя П. А. Р., чрез адв. Д. С., съдебен адрес: град Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 1, ап. 1, срещу горепосоченото съдебно решение. Сочи се в същата, че то е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Изтъква се, че за да отхвърли така предявената искова претенция, съдът приел, че липсва противоправно поведение и тъй като фактическият състав на приложимата правна норма изисквал кумулативното съществуване на общо четирите предвидени в нея предпоставки, не разгледал останалите три. Жалбоподателят твърди, че в случая била нарушена най- важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане - чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Поведението на ответника било противоправно, като с него той нанесъл на ищцовото дружество вредите, предмет на исковата молба. В тази насока той предприел серия от действия, ползвайки неистински документи за постигане на неправомерните си цели. Това се подкрепяло от посоченото в заключението на назначената по делото съдебно-графологична експертиза. Вещото лице по същата установило, че четирите описана в т. 2 от същото фактури са с положени неистински (фалшиви) подписи и отпечатъци от печати. Такава констатация била направена и по отношение на изброените в т. 3 фактури.

Подписите върху тях били сканирани копия от подписите на лицето П. Р., с които той удостоверявал подписа си пред нотариус в качеството си на управител на „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия" ЕООД“ /“АКИАО.ИЕА“ ЕООД/. От това се извежда извода, че пълномощникът не се ръководел от волята на упълномощителя и не обслужвал неговите интереси, поради което и не можел да черпи права от неправомерното си поведение и отговарял за умишлено нанесените вреди на ищеца. Наред с това, извършването на преводите съставлявало грубо нарушение на законите на Р България.

Навеждат се твърдения, че съдът мълчаливо приел, че на ищцовото дружество са нанесени вреди в размер на извършените без правно основание четири парични превода към фирма Грейт Виктор Дивелопмънт Лимитид /ГВД/ в размер общо на сумата от 184 906.42 щ. д. равностойни по курса на БНБ към 03.04.2023 година на 332 831. 56 лева. От една част от събраните доказателства се установявало, че към датата на извършените от ответника процесни парични преводи това дружество било прекратено. От друга било видно, че същото е с дата на регистрация 08.06.2022 година, което се разминавало с твърдението на ответника за „сключени“ договори с него, тъй като към датата на сключването им то още не било регистрирано. Неоснователността на извършените преводи се потвърждавала и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Жалбоподателят счита, че направеният от съда извода за неоснователност на претенцията на ищеца за мораторна и законна лихва върху сумите за командировъчни почива на неправилно прилагане на закона. Спорът бил във връзка с прилагането на чл. 84, 2 ал. 2 от ЗЗД, което той счита неправилно, тъй като разглеждания случай попадал в хипотезата на чл. 84, ал. 1, изр. 1-во и ал. 3 от ЗЗД. Основания за това твърдение му давало изискването на ч л . 39, ал. 1 от Наредбата за командировките в чужбина, според който отчетът за изразходваната валута се представя от командированото лице в звеното за финансово-стопански дейности в 14-дневен срок от завръщането. След изтичане на този срок започвала да се начислява законната лихва върху тази сума.

По повод променената правна квалификация на иска от чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл.

281 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на чл. 45 във връзка с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, изразява становище, че съдът не бил обвързан с правната квалификация на иска направена от ищеца, но следвало да се има предвид Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 година на ВКС.

Отправя искане обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искови претенции бъдат изцяло уважени.

Не се представят доказателства, както и не се правят доказателствени искания.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Ю. С., гражданин на Руската федерация, живущ в град С., Бургаска област, местност „Света Марина“ № 39, чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул.

„Александровска“ №109, ет. 3, в който се поддържа, че същата е неоснователна. Сочи се, че постановеното решение е правилно, макар и само като краен резултат. От мотивите на същото явствало, че поради непълнотата на доклада по чл. 146 от ГПК и в нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 12 от ГПК, чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът не обсъдил по-голямата част от правнорелевантните твърдения на ответника; липсвал анализ на по-голямата част от относимите по делото доказателства; отделни съждения били логически необосновани, а други не се подкрепяли от наличния доказателствен материал.

Неправилно съдът приел, че между страните било съществувало облигационно правоотношение по договор за поръчка. Подобно обстоятелство не се твърдяло от страните, а и за неговото съществуване не били събирани доказателства. Ответникът изрично заявил и това било потвърдено от насрещната страна, че между него и ищеца няма договорно правоотношение по смисъла на чл. 27 от ТЗ във връзка с издаденото му пълномощно peг. № 5076 от 06.07.2020 година с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариус С. Ил..

Решаващият извод на съда, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника бил правилен, но не почивал на всички относими и доказани по делото факти и обстоятелства. В нарушение на процесуалните си задължения съдът изцяло игнорирал доводите на ответника, че с процесните четири плащания на ГВД ищцовото дружество погасило свое задължение към същото, поето със сключен между “АКИАО.ИЕА“ ЕООД и ГВД договор. Твърди в тази връзка, че с посоченото по-горе пълномощно ответникът бил оправомощен от ищеца да извършва от негово името и за негова сметка всякакви фактически и правни действия за осъществяване на дейността на дружеството. От неговото съдържание ставало ясно, че с е касае за упълномощаване от търговец на търговски 3 пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ за извършване на всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Договор между страните по смисъла на чл. 27 от ТЗ нямало, но това не се отразявало върху валидността на учредената с пълномощното представителна власт. Между ищеца, действащ чрез своя пълномощник - ответника и ГВД бил сключен договор от категорията на тези по чл. 258 от ЗЗД, с който първото възложило на второто да извърши инженерингова и консултантска работа във връзка с изграждането на атомна електроцентрала „Аккую“ (Akkuyu, Turkey) срещу заплащане на възнаграждение в общ размер на 184 680 щ. д. Така възложената работа била изпълнена от ГВД и приета от възложителя.

На 20.10.2022 година от сметката на ищеца по сметката на ГВД била наредена сумата от 45 490 щ. д., като в основанието на превода било посочено, че плащането се прави по фактура № 21/3-NA1. От нейното съдържание било видно, че е издадена за изготвянето на Том 13 - чернова. На 27.10.2022 година от сметката на ищеца по сметката на ГВД била наредена сумата от 47 536 щ. д., като в основанието на превода било посочено, че плащането се прави по фактура № 22/6-NA2. Тя била за изготвянето на Том 13 - финална версия. На 29.11.2022 година от сметката на ищеца по сметката на ГВД била наредена сумата от 45 827 щ. д. с основание плащането по фактура № 22/6-NA3, касаеща изготвянето на Том 14. На 14.12.2022 година от сметката на ищеца по сметката на ГВД била наредена сумата от 45 827 щ. д. с основание плащане по фактура № 22/6-NA4 - Обобщение на получените данни в резултат на работа в томове 13 и 14, корекция, окончателно оформление и дизайн.

Тяхното съдържание по отношение на сума и основание съответствало на посоченото в съответните преводни нареждания, к а к т о и на съдържанието на допълнително споразумение № 1 от 01.03.2021 година, сключено между ищеца и ГВД. Заключава се, че поради това четирите процесни плащания били направени за погасяване задълженията на ищцовото дружество за заплащане на възнаграждение на ГВД за възложена, изпълнена и приета работа съгласно споразумение за сътрудничество и консултантски услуги № MRC/022021 от 01.03.2021 година и допълнително споразумение № 1 от 01.03.2021 година.

Направеното пред първата инстанция възражение от страна на ищеца, че ответникът действал без представителна власт поради оттегляне на пълномощното било неоснователно.

До образуване на настоящото дело до ответника не било достигало изявление на ищеца, че същият оттегля пълномощното си за сключване на сделки от негово име. Пълномощното, коментирано по-горе, в неговата цялост било оттеглено едва на 15.12.2022 година с приложеното към допълнителната искова молба изявление на ищеца. Това оттегляне било без правно значение, тъй като дори и ответникът да бил узнал незабавно за него, то било извършено след поемане задълженията към ГВД, след приемане на работата и след извършване на плащанията от ищцовото дружество на ГВД.

Всичко така казано налагало извода, че плащането на процесните суми не било без основание, а за погасяване на облигационно задължение на ищцовото дружество. Поради т о в а неправилен бил изводът на окръжния съд, че в случая липсва ла само една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД - противоправност; липсвали и вреди.

4

Установявало се, че със сключването на договора ищецът се обогатил, тъй като се възползвал от изпълнената от ГВД работа, като реализирал печалба от нея. В тази връзка се оспорва и извода на съда, че издадените от ищеца три фактури (№№7, 8 и 9, всички с получател МРС - Турция) нямали връзка с процесните плащания на ГВД. Те били осчетоводени от ищеца и той получил две плащания по тях от МРС-Турция в общ размер на 246 182 щ. д. Връзката между фактурите и процесните плащания се състояла в това, че ищецът издал на МРС-Турция фактури за работата, която е била изпълнена от ГВД и за изпълнението на която ищецът се задължил към ГВД за възнаграждение. Обстоятелството, ч е и щ е ц ъ т първо получил плащане от МРС-Турция и след това се разплатил с подизпълнителя не сочел на липса на връзка между двете събития. Разликата между платената на подизпълнителя сума от 185 558 щ. д. и сумата, която получил срещу реализирания от ГВД продукт (246 182 щ. д.) възлизала на 60 624 щ. д. Следователно, в резултат на сключването на договора между ищеца и ГВД и изпълнението на възложената с този договор работа, имуществото на ищцовото дружество се увеличило с 60 624 щ. д.