Решение № 1975 от 18.11.2019, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1975/15.11.2019 година, град Бургас

Административен съд - Бургас, на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела

Драгнева

ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев

Димитър Гальов секретар С. Х. прокурор Христо Колев разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1946/2019 година

Производството е по глава десета раздел трети от АПК.

Образувано е по протест (лист 3 - 6) от прокурор при

Окръжна прокуратура - Бургас против нормата на чл. 15 ал. 2 б. „А“ от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община Средец (Наредбата), приета с решение № 20/17.01.2008 година на Общински съвет – Средец (ОбС).

Прокурорът твърди, че нормата на чл. 15 ал. 2 б. „А“ от Наредбата възпроизвежда чл. 22 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ), която е обявена за противоконституционна с решение № 4/09.04.2019 година по конституционно дело № 15/2018 година на Конституционния съд.

Иска се отмяната протестираната част от Наредбата.

Претендират се разноски.

Ответникът представя преписката по приемането на нормативния акт.

След като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните, съдът приема за установено следното.

Оспорването е допустимо.

С протеста се твърди незаконосъобразност на конкретна част от Наредбата, която е подзаконов нормативен акт – регулира правоотношения с местно значение, има неопределен кръг адресати и се характеризира с многократно непрекъснато изпълнение във времето.

Съгласно чл. 186 ал.1 – 2 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта.

В конкретния случай, законосъобразността на чл. 15 ал.

2 б. „А“ от Наредбата се разглежда въз основа на протест от прокурор, чието подаване не е ограничено с краен срок, по аргумент от чл. 187 ал.1 от АПК.

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт - или част от него, както е в настоящия случай, на първо място съдът следва да установи дали същият е издаден от компетентен орган.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, приет от ОбС чл. 22 ал. 4 от ЗМСМА. Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. Съобразно чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА, общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.

Нормата на чл. 8 от ЗНА предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗНА, съответно чл. 76 ал. 1 от АПК, нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.

Обществените отношения, уредени с

Наредбата имат местно значение – с нея се уреждат условията и реда за облагане с данък на недвижимите имоти, които се намират на територията на общината.

Съобразно чл.170 ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите предпоставки за издаването му.

Протестираният текст от Наредбата е материално незаконосъобразен.

Според т. 46 от т. 2 „Климатични планински курорти от местно значение“ в решение № 153 на МС от 24.02.2012 година за обявяване Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници (Обн., ДВ, бр. 18 от 2.03.2012 г., в сила от 2.03.2012 г.), местността „Факъдере“ в община Средец е обявена за такъв курорт със заповед № 3493/1973 година на Министъра на народното здраве.

Съгласно нормата на чл. 22 от ЗМДТ (действала до 16.04.2019 година, бр. № 32/2019 г. на ДВ), общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка: 1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; 2. за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва: а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т. 2; б) от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези по буква "а".

Съгласно чл. 15 ал. 2 б. „А“ Наредбата, размерът на данъка за недвижими имоти се определя - за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с решение на МС № 153/24.02.2012 година, които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва:

4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, разположени в село Драчево, местност „Факъдере“.

С цитираното решение, основание чл. 149 ал. 1 т. 2 от Конституцията, Конституционният съд е обявил противоконституционността на разпоредбите на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г., посл. изм. бр. 24 от 22.3.2019 г.) и на чл. 9, ал. 4, изречение второ и ал. 5, изречение второ от Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 6.2.1998 г., последно изм. и доп. бр. 17 от 26.2.2019 г.).

След решението на Конституционния съд разпоредбата на чл. 15 ал. 2 б. „А“ от Наредбата е останала в съдържанието си, съответстващо на противоконституционната норма на чл. 22 от ЗМДТ, което обуславя материалната ѝ незаконосъобразност.

Затова текстът на чл. 15 ал. 2 б. „А“ от Наредбата следва да се отмени.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху ответника.

Доколкото ОбС – Средец не е юридическо лице (разпределител на бюджетни средства), разноските следва да бъдат понесени от Община Средец - юридическото лице, което осигурява работата на съвета. От протестиращия прокурор е представено доказателство за внесена такса 20 (двадесет) лева за обнародване на оспорването.

С оглед на изложеното, на основание чл.193 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ чл. 15 ал. 2 б. „А“ на Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община Средец, приета с решение № 20/17.01.2008 година на Общински съвет – Средец.

ОСЪЖДА Община Средец да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 20 (двадесет) лева, разноски.

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: