Протоколно определение № 1505 от 19.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5214/2025
- Вид
- Протоколно определение № 1505
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Доника Илиева Тарева - Пехливанова
Цитирани разпоредби
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1505 гр. Пловдив, 19.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова
Сложи за разглеждане докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330205214 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Й. С. Ш. – редовно уведомена от предходно СЗ чрез адв. У., не се явява.
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ адв. А. С. У. - редовно уведомен от предходно СЗ, явява се. Представя Пълномощно и Договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОДМВР – ПЛОВДИВ – редовно призована, не изпраща представител.
СВИДЕТЕЛЯТ А. Д. Т. – редовно призован, се явява лично.
Съдът докладва постъпилото по делото изявление с вх. № 26063/13.03.2026 г. от жалбоподателя Й. Ш., с което изразява становище по допустимост на жалбата.
СЪДЪТ докладва, че по указание на отменително Определение на Административен съд - Пловдив в настоящото производство, преди да се даде ход на делото и да се прецени дали са налице предпоставките за това, следва да се разпитат свидетелите, съответно извършили процесното връчване и установили отказа на нарушителя за получи ел. фиш за връчване. В тази връзка, Съдът намира, че следва да се пристъпи към разпит на свидетеля А. Д.
Т., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел А. Д. Т..
Сне се самоличността на свидетеля:
А. Д. Т. - на 35 г., *****, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работещ като полицай в 01 РУ - Пазарджик, без родство с жалбоподателя.
Разясниха се на свидетеля правата и задълженията му по чл. 119 - 122 от НПК и наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
СВИД. Т.: Разбирам правата си. Обещавам да казвам истината.
1
Аз съм го гледал този фиш. Те са няколко фиша. Не познавам Й. Ш..
Както заявих и предните пъти: не си спомням конкретно връчването на нито един от тези фишове. Към 2025 г. съм работил в 01 РУ - Пазарджик. Не си спомням къде и при какви обстоятелства съм ги връчил.
Процедурата по връчване е: когато проверяваме лице, по какъвто и да е повод, в системата на КАТ, всички лица се проверяват дали имат глоби и фишове за връчване, и ако имат се връчват. Няма нещо по-специфично. Това е стандартна процедура. Фишът се предявява на лицето. Ако откаже да го разпише се подписва свидетел за отказа.
СЪДЪТ намира, че следва да се предяви на свидетеля приложеният по преписката ел. фиш № Серия К № 10284476.
ПРЕДЯВИ се същият.
СВИД. Т.: Моят подпис е на „връчил ел. фиш“. Свидетел на отказа е И.
И. И., който към този момент е колега, а към онзи момент все още е бил на обучение.
Всеки един гражданин се проверява в системата - пешеходец, водач на МПС, всеки един гражданин, към който сме имали някакво отношение към него се проверява. Й. Ш. не си спомням за какво сме я спрели.
Най-вероятно е бил обучаващ се тогава свидетелят И. И.. Вече е колега.
Когато беше с нас и връчихме фиша не си спомням каква дейност извършваше тогава И. И..
Проверяваме лицата за фишове през таблета, естествено. Въвежда се ЕГН-то на лицето и излизат абсолютно всички данни за него, дали има глоби, фишове.
Имали сме случаи да спираме пешеходец, да го проверяваме в таблета и да му връчваме фишове.
След като проверяваме лицето в таблета се принтира фишът. Аз го принтирам. Принтерът се намира в служебния автомобил и е преносим.
Когато извършвахме тази дейност бяхме със служебен автомобил.
Не помня конкретни подробности по връчването на фиша. Случва се често на връчваме повече от един фиш на едно лице.
Към свидетеля не постъпиха повече въпроси.
СВИД. Т.: Г-жо Съдия, моля да ми бъдат възстановени пътни разходи за гориво в двете посоки в размер на 13 евро. Представям касова бележка.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде уважен така претендираният от свидетеля разход, доколкото в действителност се установява, че същият нито живее, нито работи в пределите на града. Ето защо, и разходът направен от същия за явяването му в днешно съдебно заседание следва да бъде уважен.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на свидетеля А. Д. Т. в размер на 13,00 евро от бюджета на съда, представляваща транспортни разходи на свидетеля за явяване в днешно съдебно заседание.
ИЗДАДЕ СЕ РКО на свидетеля А. Д. Т. за сумата от 13,00 евро от бюджета на съда.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
2
АДВ. У.: Уважаема г-жо Председател, ако сте се запознали със становището, което е представено, считам, че от там ще следва да се изведе извод, че в процесния случай сме изправени в ситуация на липса на физическо връчване или, евентуално, в хипотеза на липса на редовно връчване.
Защо казвам това за липса на физическо връчване. Като сме разпитали миналия път свидетел, той твърди, че връчването се извършва само по повод на контролната дейност на неговия колега по отношение на водачи на МПС.
Лицето, което е основният свидетел по връчването, в момента разпитан, категорично твърди, че не помни абсолютно нищо. Дори твърди, че за него е обичайна практика да спира пешеходци, да ги проверява и да им връчва невръчени ел. фишове. Това твърдение аз считам, че не съответства дори на Вашата практика като адекватно, но го оставям на страна. Считам, че би следвало доста критично да анализирате и стойността на тези твърдения на този свидетел, че той не помни при какви обстоятелства е връчил поредицата от електронни фишове, т. е. неговите показания не са обективни и следва да бъдат поставени под съмнение, включително по основния факт дали той действително е извършил връчване на жалбоподателката.
Оставям настрана и факта, че от показанията и на двамата свидетели не може да се извлече като еднозначно и напълно доказан фактът, че те са направили опит за връчване по отношение на жалбоподателката. Всички факти при обжалването са в тежест на наказващия орган, респективно на визираните в него свидетели. Аз считам, че от техните показания, а и липсата на друго доказателствено средство, не може въобще да се коментира, че лицето, което те са спрели за проверка, още повече, че единият въобще не си спомня как го е спрял това лице, дали е бил водач на МПС или пешеходец, е именно жалбоподателката.
Пак се връщам в началото, че ако отсъдите показанията на единия свидетел, който казва, че всички фишове са връчени на лицето като на водач на МПС, а другият свидетел, който е извършил всички технически действия по разпечатване и връчване на фиша, въобще пък не помни при какви обстоятелства е било това лице, в крайна сметка стигаме до една невъзможност на съдебния състав да приеме точно при какви обстоятелства и в какво качество е било извършено връчването, както по отношение на пасивния обект, да го наречем субект – получателя на акта, така и по отношение на активния субект, а именно: връчителите на акта. Пак казвам – не знаем пешеходец ли е бил, водач ли е бил.
Независимо от това отиваме на втората хипотеза.
Трябва ли да има специална компетентност връчителят на електронния фиш? Ще си позволя - дори независимо в коя хипотеза е връчен – дали на пешеходец, като пак го поставям с много въпросителни, удивителни и кавички или водач на МПС.
Коректно цитираните в становището на жалбоподателката норми сочат, че във всички случаи връчването се извършва по строго определен нормативен ред, а както и разпитаният сега свидетел обясни, изцяло покрива тази хипотеза, при която проверката се извършва чрез таблет с Централизираната система на МВР и съответно последващо разпечатване, както и цитираните нормативни норми за извършването за всички тези действия е необходима компетентност, изразяваща се в преминато обучение за 3 работа със съответната система и таблет, а всяко обучение следва да завърши с успешно положен изпит.
Вероятно подобен казус можи би не разглеждан, по такива възражения.
Сходни казуси по отношение използване на техническо средство от служител на МВР, особено по отношение на скоростта, винаги изисква да се установи компетентността на този служител. Включително чрез преминаването на съответния изпит. В тази насока има практика на Административен съд – Пловдив. Специално по отношение на съставителите протоколите по чл. 10 за използване на АТСС и там е изследван този въпрос, че решаването на подобни казуси зависи от установяването на факта, че те са преминали съответното обучение.
Прехвърляйки тези постановки към сега разглеждания процесен случай, считам, че отново въпросът за решаването на компетентността, така както е обоснована в становището на жалбоподателката е решаващ по отношение правилното решаване на спора за наличието на редовно връчване във втората хипотеза, която коментирах, а именно: действително, ако се приеме, че е имало физически контакт между конкретната жалбоподателка и този служител, дали всички действия извършени от този служител могат да се считат за валидни и съответно - може ли при такива невалидни действия /доказателства за обратното нямаме/, да се направи извод за наличие на редовно връчване и съответно редовно оформяне на това връчване.
Ето защо, считам, че този първият въпрос, който стои за разглеждане от нас, а именно: по допустимостта на жалбата и евентуално за последващо преминаване по същество, следва да бъде разрешен в полза на твърденията на жалбоподателката, че липсва редовно връчване и съответно жалбата не е просрочена, и подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ намира, че от събраните по делото доказателства по допустимостта на жалбата се установява надлежността на връчването, респективно - потвърждава се изводът, първоначално изразен от настоящия съдебен състав, преди връщането на делото от Административен съд – Пловдив с указание за настоящата процедура, а именно: че жалбата е просрочена и като недопустима следва да бъде върната.
Както стана ясно от свидетелските показания на разпитаните свидетели, свидетелите, макар да не си спомнят конкретния случай, потвърждават изцяло извършените удостоверени от тях действия. По делото не са налице доказателства, които да опровергават установеното от тях, респективно Съдът няма основания да не кредитира техните показания.
Доводите, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя не намират доказателствена подкрепа по кориците на делото, поради което не се споделят от Съда.
Ето защо, Съдът намира, че делото следва да бъде прекратено, жалбата, като недопустима, следва да бъде върната, като предвид направените искания в този смисъл от страна на въззиваемата страна, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати юрк. възнаграждение, което Съдът определя в размер на 51,13 евро /в левова равностойност на 100 лв./.
Разпечатката съдържа 60 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3daad60-3790-48e3-abd1-0834816d5bf9