Решение № 586 от 06.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500168 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 672 от 12.12.2022г. постановено по гр. д. № 743/2022г. Районен съд - гр. Г. О. е отхвърлил иска на С. Д. С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Г. О., ул.“О. м.“, № 19 срещу В. С. В., ЕГН: ********** и В. Г. В., ЕГН: **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. Г. О., ул. “В. Л.“, № 17, вход „А“, етаж 2, апартамент № 4 за възстановяване на отнето с насилие владение върху входа на жилищната сграда на адрес гр. Г. О., ул. “О. м.“, № 19; е отхвърлил предявения в условията на евентуалност иск на С. Д. С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Г. О., ул. “О. м.“, № 19 срещу В. С. В., ЕГН: ********** и В. Г. В., ЕГН:

**********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. Г. О., ул. “В. Л.“, № 17, вход „А“, етаж 2, апартамент № 4 за възстановяване на нарушено владение върху входа на жилищната сграда на адрес гр. Г. О., ул.“О. м.“, № 19 чрез предаване на ключове от новата врата; е присъдил разноски в полза на В. С. В. и В. Г. В..

Решението е обжалвано от С. Д. С., ЕГН: **********, от гр. Г. О. изцяло.

В. С. В. и В. Г. В. оспорват въззивната жалба.

Настоящият състав на В. окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в подадената жалба и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Предявени са пред първоинстанционния съд обективно евентуално съединени осъдителни 1 искове с правно основание чл.76 ЗС за възстановяване на отнето с насилие владение и с правно основание чл.75 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят владението върху недвижима вещ.

Правилно районният съд е преценил, че предвид времето на твърдяното нарушение на владението (месец януари 2022г.) и датата на предявяване на иска (03.05.2022г.), исковете са предявени в преклузивните срокове по чл.76 ЗС, съответно чл.75, изр. посл. ЗС и подлежат на разглеждане по същество.

По принцип: исковете по чл. 75 и чл. 76 от ЗС са средство за защита на владението като фактическо състояние. Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което е отнело.

В случая се твърди, че владението е отнето без да ангажират доказателства в тази насока.

Разпитаните пред ГОРС свидетели – съседи на имота, безпротиворечиво установяват, че входът откъм ул. “Ф. Т.“ е изграден и се ползвал от семейството на ищеца още докато родителите му били живи. Свидетелят Х. посочва, че е виждал ищеца да ползва входа откъм ул.“О. м.“ за последно когато е бил дете в четвърти или пети клас, а свид. С. уточнява, че този вход е ползван само от бившите и настоящите собственици на втория етаж. При последното посещение на свид. Х. в имота на ищеца преди четири-пет години, ползвал входа откъм ул.“Ф. Т.". Свидетелите не са виждали ищеца да ползва входа откъм ул.“О. м.“ през последните години, в т.ч. и шест месеца преди смяната на вратата. Следователно по същество искът е неоснователен, тъй като с иск по чл.76 от ЗС се защитава, както владението така и държането, в смисъл на упражнявана фактическа власт върху недвижим имот. За уважаване на претенцията, ищецът следва да установи чрез главно и пълно доказване, че е държател, факта на упражнявана фактическа власт /държане/ върху имотите и нарушението /отнемането/. Липсват данни по делото процесният имот да е владян от ищеца. При това положение не се налага изследването на наличието или липсата на останалите предпоставки по чл. 76 от ЗС.

По иска с правно основание чл.75 от ЗС. Исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС са средство за защита на владението като фактическо състояние. С иска по чл.75 от ЗС се дава защита на владелец на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца срещу всяко нарушение. Под "нарушение" по смисъла на чл.75 от ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт, като например системно преминаване през имота, изграждане на постройка в него, изграждане на постройка в съседен имот, но на вътрешната регулационната линия между двата имота, заграждането на част от имота по начин, който затруднява достъпа до него и др. Лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота представлява нарушение по смисъла на чл. 75 от ЗС.

В случая за да бъде счетен за основателен обаче искът с правно осн. чл.75 ЗС е необходимо да се установи, че към момента на нарушението, както и в продължение на поне 6 месеца, ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот с намерението за своене.

В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, позовавайки се на установената по този спорен въпрос съдебна практика, намерила отражение в Решение №45/03.02.2011г. по гр.д.№242/2010г. на ВКС; Решение № 53 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6031/2014г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. П.

Следователно изцяло жалбата е неоснователна. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите споделени в мотивите на постановеното съдебно решение.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Не са представени доказателства за направени от ответниците по жалбата разноски, не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивният съд

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 672 от 12.12.2022г. постановено по гр. д. № 743/2022г. по описа на Районен съд – Г. О.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3