Решение № 137 от 12.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Кюстендил, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500545 по описа за 2024 година

С постановеното решение №386/26.07.2024г. по гр.д.№198/2024г. на Дупнишкия районен съд е признато за установено по отношение на ответницата М. С. П.,ЕГН **********, че всеки от ищците С. Г. П., ЕГН ********** и Е. И. Щ.,ЕГН **********, са собственици на по 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно скица на поземлен имот №15-120777-07.02.2024г., издадена въз основа на КККР, одобрени със заповед №РД-18-244/15.12.2022г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от 30.03.2023г., адрес на поземления имот : с.Ресилово, ул.“***“№2, площ: 1397 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване( до 10м), стар идентификатор : няма, номер по предходен план :119, кв.24, парцел ІІ, съседи по скица: ***, ***, ***,

***, ***,***, ***.Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №10, том ІV., рег.№6835, дело №591/19.12.2022г. Нотариус ***, в частта за разликата над притежаваните от М. *** П., ЕГН ********** 2/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ : упи ІІ-119 в кв.24 по регулационния план на с.Ресилово, общ.Сапарева баня, утвърден със заповед №213/12.09.1998г. за улична и дворищна регулация, с площ 1433 кв.м., при граници и съседи:улица с осеви точки 67-72, упи І-114, упи ХІV-117, упи ХІІІ-118, упи ХІІ-121, упи ІІІ-120.С решението са присъдени и разноски.

В срока, посочен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, М. С.

П.,ЕГН **********, с адрес, гр.София , ж.к.“***“, бл.221, вх.Г, ет.3, ап.70 представлявана от адвокат, А. Р..В жалбата е обосновано становище за неправилност на обжалвания съдебен акт.Сочат се влошени взаимоотношения между жалбоподателката и разпитаните по делото, 1 посочени от ищеца свидетели, които също така са свидетелствали злонамерено и неистинно.Показанията на останалите двама свидетели – *** и К., определя, като правдиви и обективно, съдържащи сведения както за обстоятелството, че процесният имот в момента е в занемарен и неподдържан вид, но също така, че между страните е имало спор за същия имот.Това е обстоятелство, което според жалбоподателя е израз на демонстрация на собственически намерения от страна на ответницата, която директно и индиректно е заявявала на ищците, че целият имот е неин.Поддържа, че назад във времето ответницата и нейното семейство са ползвали и владели имота/ докато здравето и позволява/ и не се е дезинтересирала от имота , за разлика от ищците, като дава пример за случай, в който след като свид.*** Г. неправомерно се бил самонастанил в имота, то именно жалбоподателката, както заявява свид.*** е подала жалба за отстраняването му.Неправилният анализ на свидетелските показания според въвзивницата определя необоснованост на правните изводи в обжалвания съдебен акт На собствено основание в жалбата се оспорват и наследствените права на ищците в имота, като се сочи, че техният родственик – баща и съпруг на ищците, неин брат е емигрирал в САЩ преди много години.Докато е било известно че е жив, той не е общувал със съпругата и детето си, поддържайки контакти с други лица от с.Ресилово.Смъртта му била несигурно събитие.Едва през тази година ищците получили решение за установяване хипотетичната му смърт, след като са разбрали, че ответницата е станала собственик на целия имот.Необосноваността на извода, за недоказаност на соченото от жалбоподателката придобивно основание – давностно владение, обуславя извод според жалбоподателката за неправилност на решението, в частта за иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК( за отмяна на констативния нотариален акт с който се признават правата й).В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Препис от жалбата е връчен на ищците в производство Е. Щ. и С. П..В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемите, представлявани от пълномощник – адв.***.В подадения отговор е обосновано становище за неоснователност на подадената жалба.Ищците смятат, че обжалваното решение дава отговор на всички твърдения по делото,уважени са всички доказателствени искания посочени от ответницата.Твърдението, че свидетелски показания са злонамерени и неистинни се оценява като несъстоятелно, в отсъствие на опровергаване на твърденията им, за занемарен и неподдържан недвижим имот и искане за събиране на нови доказателства.В отговора са възпроизведени част от мотивите на съдебния акт, с посочената в тях съдебна практика – Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк.д.№1 от 2012г.

ОСГК, Решение №109/27.06.2017г. , ВКС, гр.д.№3973/2016г. І г.о, Решение №115 от 28.10.2016г. на ВКС, гр.д. №977/2016г. , ІІ г.-о и решение №70 / 16.08.2017г. на ВКС по гр.д.№3991/2016г. ІІ г.о..във връзка с утвърдилото се при спор между съсобственици разбиране, че съсобственикът, който твърди придобиване на наследствен имот по давност, следва да докаже т.нар преобръщане на владението на останалите съсобственици, чрез демонстриране по явен и недвусмислен начин пред всички тях, намерението да придобие имота за себе си, които действия следва да са доведени до знанието на собственика.Подчертано е, както в обжалвания съдебен акт, с оглед даденото тълкуване, че не представляват такива действия ползване на наследствения имот и неговото ремонтиране и поддържане , нито декларирането му в данъчните служби и плащането на данъци и консумативни разноски ( решение №76 от 15.06.2022г. на Върховния касационен съд по гр.д.

№4761/2021г., І т.о).В отговора също е коментирано и значението на съставения констативен нотариален акт, в преценката за разпределение на доказателствената тежест, като становището на ответниците по жалбата е, че при наличие на такъв нотариален акт и оспорването му, то ползващата се от 2 акта страна не е освободена от задължението да докаже настъпването на условията на придобивната давност, както е прието в горепосоченото Тълкувателно решение.С оглед даденото в определение №357 от 02.08.2022г. на ВКС по гр.д.№4809/2021г., ІІ г.о ВКС решение,се изтъква, че да се изключи отговорността на ползващия се от нотариалния акт във връзка доказване на удостоверените с акта права, би означавало спорът да бъде предрешен от краен акт в едно безспорно производство по издаване на констативен нотариален акт.В противовес на становището на въззивницата се изтъкват дадените от свидетелите характеристики за процесния имот, описан, като „джунгла“, „къпинак“, „гора“ и „руини“, незастроен т.е неползван необитаем недвижим имот.Тъй като ответницата не е доказала т*** фактическа власт, спокойна и необезпокоявана( водените от нея свидетели сочат на спорове между страните) с манифестиране на намерението да се свои идеалните части на ищците, то изводът, че те са загубили своите права, а тя е придобила същите е правилен обуславящо уважаване на предявения иск.Като последица на решението по установителния иск за собственост е правилно според ищците и решението за отмяна на съставения констативен нотариален акт върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №10, том ІV, рег.№6835, дело №591/19.12.2022г. в частта, за разликата над притежаваните от М. П. 2/8 ид.ч. от имота.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.Претендират се и разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.

На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Производството е по искова молба, подадена от адв.***, упълномощена от С. Г. П.,ЕГН ********** и Е. И. Щ., ЕГН ********** срещу М. С. П.,ЕГН ********** съдържаща искане за постановяване на решение, за признаване за установено по отношение на ответницата, която с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №10, том ІV, рег.№6385, дело №591/19.12.2022г. вписан по ЗС/ПВ вх.рег.№5819, акт №58, том ІІ, дело 3770 е призната за едноличен собственик на упи ІІ-119, в кв.24 , по регулационния план на с.Ресилово, общ.Сапарева баня, обл.Кюстендил, утвърден със Заповед №213/12.09.1989г. за улична и дворищна регулация, с площ 1433 кв.м., при граници и съседи: улица с осеви точки 67-72, упи І-114, упи ХІV-117, упи ХІІІ-118,упи ХІІ-121, упи ІІІ-120 , ведно с построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда, че на ищците принадлежи право на собственост върху 3/8 ид.ч. за С. Г. П. и 3/8 ид.ч.

3 за Е. И. Щ..По късно ( молба вх.№1588/09.02.2024г) имотът е индивидуализиран, като поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Ресилово, общ.Сапарева баня, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-244/15.12.2022г., с площ 1397 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор :няма, номер по предходен план :119, кв.24, парцел

:ІІ, съседи: имоти с идентификатори:

***,***, ***, ***, ***.

Имотът е отразен на скица на поземлен имот №15-120777-07.02.2024г. – л.31 от делото, като незастроена площ.

Писмен отговор по исковата молба от ответницата не е подаден.В с.з. искът е оспорен от ответницата, чрез упълномощения адвокат А. Р., посочени са двама свидетели.

С представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №41, том ІІІ, дело №952/1979г.по описа на Нотариата при Ст.Димитровски районен съд ищците са доказали твърдението си, че през 1979г. *** е прехвърлил на *** и ***, негови син и внук, собствения си парцел ІІІ-380, в кв.76 по плана на с.Ресилово, с урегулирано пространство 1386 кв.м., при съседи: улица, ***, братя ***, заедно със старата жилищна сграда, намираща се в този парцел, срещу задължение на приемателите да му осигурят един сносен и спокоен живот, на него и съпругата му *** Щ., като поемат издръжката им и гарантират – квартира, храна, отопление , осветление, почистване и грижи при болест и немощ, било лично, било чрез трето лице, до настъпване на тяхната смърт.Не се спори между страните за това, че описания в този нотариален акт недвижим имот е идентичен с описания в исковата молба.

Видно от удостоверения за наследници №530/26.01.2024г. и №489/24.01.2024г. издадени от Община Дупница е, че *** е починал на 11.05.1991г., наследен от М. С. П. – дъщеря, *** – син, починал на 14.10.1995г. наследен от Е. И. Щ. – съпруга и С. Г. П. син.