Решение № 618 от 29.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500797 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 105 от 21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 983/2024 г. по описа на РС – Ботевград, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да плати на „Армеец“ АД следните суми: сумата от 13140.68 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 12939.88 лв. по щета № 10019030125246 за вреди, причинени на застраховано МПС – „БМВ Х4“ с рег. № СО8153СХ, собственост на „Лидл България“ ЕООД ЕНД КО КД, управлявано от С. Д. З., поради удар във внезапно излязло безстопанствено куче на пътното платно, което ПТП е настъпило на 25.09.2019 г. на АМ „Хемус“, 39-ти км., посока на движение към гр. София, в района на община Ботевград, за което е съставен КП за ПТП № 1661137 от 25.09.2019 г. от служител при ОД на МВР - София, както и за заплатени разходи в размер на 190.80 лв. за репатриране на автомобила, както и за сумата от 10 лв., представляваща ликвидационни разноски, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общата сума от 13140.68 лв., считано от 16.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане; сумата от 4367.68 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общата сума от 13140.68 лв. за периода от 15.02.2021 г. до 15.02.2024 г.; сумата от 1371 лв., представляваща разноски по делото. С решението са отхвърлени предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу 1 конституираното като трето лице – помагач „Автомагистрали“ ЕАД обратни искове за плащане на общата сума от 17508.36 лв., представляваща задължение за Агенция „Пътна инфраструктура“, възникващо в случай на уважаване на предявените от „Армеец“ АД първоначални искове, да възстанови платеното от „Армеец“ АД застрахователно обезщетение във връзка с гореописаното ПТП и сторените ликвидационни разноски, ведно със съответното обезщетение за забава.

Решението е обжалвано изцяло от ответника по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което първоначалните искове бъдат отхвърлени изцяло, евентуално въззивният съд се произнесе при отчитане на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил /като не е конкретизиран размерът на съпричиняването, съответно не е конкретизирано и до какъв размер от уважения размер на исковете се иска да бъдат отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/, респ. уважаване на предявените обратни искове срещу „Автомагистрали“ ЕАД.

Въззиваемият – ищец по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

Третото лице - помагач на ответника по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове и ответник по предявените обратни искове „Автомагистрали“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който същата не е оспорена в частта, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта досежно уважаването на предявените първоначални искове, а в останалата част жалбата е оспорена.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Предявени са първоначални искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обратни искове с правно основание чл. 54 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да уважи първоначалните искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране на отговорността на ответника по тези искове. Тези изводи са правилни, основани са на правилната преценка на доказателствата по делото и на доводите на страните и се споделят от въззивния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Само за пълнота на изложението с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно от 2 първоинстанционния съд, е надлежно установено следното:

При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а.

– „БМВ Х4“ с рег. № СО8153СХ, собственост на „Лидл България“ ЕООД ЕНД КО КД, управлявано от С. Д. З., на стойност 14151.53 лв. /според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ/, като ищецът е възстановил на собственика щети на стойност от 13130.68 лв. /за ремонт на автомобила и разходи за репатрирането му/. Според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ обичайните ликвидационни разноски на застрахователя са в размера от 15 до 25 лв., но в случая ищецът претендира такива в размер на 10 лв.

Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.

Автомобилът е бил застрахован по сключен с „Армеец” АД договор за застраховка „Каско“ с клауза „П“ - „Пълно каско“, включваща според представените ОУ покрит риск щети, настъпили при ПТП, вкл. удар с животни.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто АМ „Хемус“ безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради поведението /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища, изразяващо се в липсата на предприемане на мерки за недопускане на животни на пътното платно, довела до наличие на животно /голямо куче/, навлязло на пътното платно и предизвикало ивцидента. С покана, получена от ответника на 03.02.2020 г., същият е поканен от ищеца да плати исковата сума в едноседмичен срок, но това не е сторено, съответно ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща датата на изтичане на срока /но в случая се претендира обезщетение за забава от 15.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба/.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения. В по-голямата си част тези доводи и възражения не са предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като касаят вътрешните отношения между застраховател и застрахован. Само за яснота на въззивника следва да се отбележи следното досежно някои от доводите и възраженията му:

Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка 3

„Каско“ с с клауза „П“ - „Пълно каско“, включваща според представените ОУ покрит риск щети, настъпили при ПТП, вкл. удар с животни.

Неоснователно е възражението относно доказателствената сила на съставения за ПТП КП, вкл. /но не само/ с твърдения, че същият страдал от недостатъци поради липса на съществени реквизити, освен това съдържал констатации за факти, които длъжностното лице - съставител не е възприело лично. В тази връзка следва да се има предвид следното:

От доказателствата по делото /съответстващи на твърденията на ищеца/ се установява, че след ПТП автомобилът е бил репатриран, т. е. не е можел да се придвижва на собствено ход, при което е налице изключението на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, според което изключение, въпреки че повредите на автомобила не са причинени от друго ППС, местопроизшествието следва да се посети от органите на МВР – „Пътна полиция“ и да се състави констативен протокол за ПТП. Поради това съставения в случая КП представлява официален удостоверителен документ /съставен е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред съгласно наредбата/, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, които са непосредствено възприети от длъжностното лице. В случая релевантните факти относно механизма на ПТП не са били непосредствено възприети от длъжностното лице, доколкото то не е било свидетел на произшествието. Поради това ищецът, като ползващ се от КП, следва да ангажира и други доказателства за тези релевантни факти. Именно това обаче е сторил ищецът, като е ангажирал и други доказателства /писмени, свидетелски показания, заключение по САТЕ/. Съответно доказателствената сила на КП не е оборена, напротив - подкрепена е от останалите доказателства по делото. Освен това протоколът е съставен по образец - приложение № 2 към чл. 4 от наредбата и предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец.

Неоснователни са и възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на протокола за ПТП, основани на доводи, че протоколът не бил подписан от представител на ответника, а бил съставен единствено по данни на водача, който бил заинтересуван за това собственикът на МПС да получи застрахователно обезщетение, както и че в протокола не се съдържали данни за размерите и особеностите на „препятствието“, нито за скоростта на движение на водача с управляваното от него МПС и че към протокола липсвал снимков материал. На първо място - данните за ПТП са съобщени от водача на МПС на служител на ОД на МВР - София, който освен за съставяне на протокол за ПТП има и компетентност да състави срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, ако има фактически и правни основания за това. Ето защо не може да се приеме изначално, че когато 4 съобщава на служител на МВР факти за механизма на ПТП, водачът излага твърдения в своя или на собственика на МПС полза. Още по-малко може да се приеме, че такъв е конкретният случай. В протокола за ПТП, макар и лаконично, е отбелязано в графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“, че пред водача на МПС внезапно на пътното платно излиза животно /куче/, при което водачът го удря. При описания вид и локализация на щетите евентуален извод за недобросъвестност на водача на МПС при съобщаване на данни за механизма на тяхното настъпване не е подкрепен от никакви доказателства по делото. На второ място, ако съставителят на протокола има конкретни възприятия за обстоятелства относно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на превозното средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на видимост, вида и характера на щетите и местоположението на превозното средство спрямо пътя, те биха могли да обосноват у него извод, основан на фактите и опитните правила, за извършено от водача на МПС административно нарушение по ЗДвП, в т. ч. и изразяващо се в причиняване на ПТП поради несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото обаче няма данни, че във връзка със събитието, описано в протокола за ПТП, срещу водача на МПС е образувано административно-наказателно производство. Щом като срещу водача на МПС не е съставен АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП или за каквото и да е друго нарушение на този закон, то възраженията на ответника, че причина за настъпване на ПТП могат да бъдат обстоятелства, различни от твърдените от ищеца в настоящото производство, са напълно неоснователни.