Решение № 588 от 10.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Благоевград, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210100460 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№460/2026г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба на В. Л. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.Б***, чрез Еднолично адвокатско дружество М., действащо чрез управителя адв.М. М., против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от Н***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между В. Л. К., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, в качеството си на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем №840285 към искане №9193799 от 03.04.2023г., по силата на който кредитодателят е следвало да предостави заемни средства в размер на 2000 лв. на кредитополучателя, равняващи се на 1022.58 евро. Твърди се, че съгласно условията на договора /чл.11/ кредитополучателят дължи неустойка поради непредоставяне на обезпечение, която е платима заедно с вноските по кредита.

Навежда се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради посочване в договора за кредит на ГПР, който не отговарял на действителния, доколкото в същия не била включена начислената неустойка. Клаузите за договорна лихва и неустойка били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Клаузата за неустойка имала неравноправен характер и със същата се целяло заобикаляне на ограничението по чл.33, ал.1 от ЗПК.

Поради нищожността на договора за кредит, ищецът дължал само чистата стойност на кредита, поради което надплатената сума от 850 евро за договорна лихва, неустойка и други такси по договора подлежала на връщане от ответника при изначална липса на основание за плащане.

Предвид изложеното, до съда е отправено искане да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 850 евро – недължимо платена сума по нищожния договор за кредит, представляваща договорна лихва, неустойка и други такси, като в хода на делото е допуснато увеличение на предявения иск на 953.54 евро.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Сити Кеш“ ООД оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл.29 от ЗПК, изрично посочено и в СЕФ, в случай, че е преценил, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. Същият е имал възможност и да поиска удължаване на тридневния срок или да предостави заместващо обезпечение. Твърди се, че длъжникът не се е възползвал от нито една от тези възможности, усвоил е кредита.

1

Настоява се, че договорът отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ГПК, както и че неустойката не следва да се включва в ГПР, доколкото същият се определя към момента на сключване на договора, а задължението за неустойка възниквало на по-късен етап и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.

Поради това в погасителния план неустойката била включена като възможно плащане с оглед яснота за кредитополучателя за всички възможни хипотези на развитие на отношенията между страните.

Твърди се, че кредиторът е извършил оценка на платежоспособността на длъжника при отправяне на искането за отпускане на кредит.

Сочи се, че между страните са налице няколко договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, което обстоятелство опровергавало твърдението на кредитополучателя за липса на достатъчно информация за крайния размер на задължението на потребителя.

Не се оспорва, че по Договор за паричен заем №840285 са платени 850 евро над погасената чиста стойност на кредита.

По подробно изложените в отговора възражения се настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че на 03.04.2023г. между „Сити кеш“ ООД като заемодател и В. Л. К. като заемател е сключен Договор за паричен заем Кредирект №840285 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.3: размер на отпуснатия заем - 2000 лв.; размер на погасителна вноска – 5 х 34.61 лв. и 16 х 144.17 лв.; вид на вноската – двуседмична; ГПР – 56.4%; брой вноски – 21; фиксиран годишен лихвен процент – 44.5%; дата на първо плащане – 17.04.2023г.; дата на последно плащане – 22.01.2024г.; обща сума за плащане – 2 479.77 лв.

Съгласно чл.5, ал.1 от Договора за паричен заем страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на описаните условия. По силата на чл.5, ал.2 от договора страните се съгласяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал.1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора.

Съгласно чл.11, ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2 161.23 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съобразно включения в договора погасителен план.

На основание горните разпоредби, на заемателя е начислена неустойка в размер на 2 161.23 лв. за непредставяне на договореното в чл.5 от договора обезпечение, като видно от Погасителния план, по този начин вноската по кредита с включената неустойка е 221 лв.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът от 2000 лв. е усвоен от кредитополучателя на дата 03.04.2023г. в брой. По процесния договор за кредит кредитополучателят е платил сума в общ размер от 3 864.96 лв., които са отнесени за погасяване на неустойка – 1 486.20 лв., договорна лихва – 378.76 лв., главница – 2000 лв. Вещото лице е дало заключение, че посоченият в договора за кредит ГПР от 56.40% е изчислен с включване в разходите по кредита единствено на договорната лихва. При включване в разходите по кредита и на сумата за неустойка, ГПР възлиза на 1645,50%, който надвишава 26.39 пъти петкратния размер на законната лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 56.40% /чл.3.5/, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка.

Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР.

Съображенията за това са следните:

В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 1645.50%, който надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

По делото се установи, че ищцата е заплатила в полза на ответника по сключения между 3 тях договор за заем сумата в размер на 3 864.96 лв., които са отнесени за погасяване на главница, договорна лихва и неустойка. След приспадане на подлежащата на връщане главница от 2000 лв., платената сума от 1 864.96 лв./953.54 евро за договорна лихва и неустойка по нищожния договор за кредит, се явява дадена при начална липса на основание за плащането, поради което подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.