Решение № 297 от 22.07.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Провадия, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20263130100049 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от Х. Н. А., ЕГН ********** срещу И.

М. Ж., ЕГН ********** и Ж. М. Ж., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *****, ул.

******* № 78 искове с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти: 1.

УПИ № IV-128, кв. 8, находящ се в с. ********, по плана на с. ******** одобрен със заповед № 430/19.03.1936г., с площ от 900кв.м., при граници на имота имоти: улица, УПИ IX- 128, УПИ III- 127 и УПИ VIII- 128, ведно с построените в него жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, на основание наследствено правоприемство от Н.К., поч. на 12.11.1989г. и Ц.К., поч. на 04.07.2020г.; 2. УПИ № VI-6, кв. 1 находящ се в с. ********, по плана на с. ******** одобрен със заповед № 430/19.03.1936г., с площ от 790кв.м., при граници на имота имоти: улица, ПИ II, дере и УПИ V- 7, на основание договор за покупкопродажба по НА 163/1987г. на съдия при ПРС. и осъждане ответниците да й предадат владението върху същите имот, като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 124/2016г. и КНА № 123/2016г., двата на нотариус рег. № ***** на НК.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата молба: Собственик е на УПИ № IV-128, ведно с построеното в него по наследство от родителите си Н.К., поч. на 12.11.1989г. и Ц.К., поч. на 04.07.2020г., а те въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 32/1977г. сключен по време на брака им. Собственик е на УПИ № VI-6 на основание договор за покупко- продажба по НА 163/1987г.

От 20г. живеела и работи в ***, но се връщала често и според възможностите си се грижела за имотите си. През 2001г. се срещнали с ответника Ж. Ж., приятел на синовете й.

Споделил, че има проблеми с брат си и иска да го отдалечи от родителите им. По този повод, ищцата му предложила да настани родителите си в имота й срещу задължение да го стопанисват и плащат годишните данъци. Съгласил се и тя му дала ключовете за имотите.

Периодично получавала информация, че с имота й всичко е наред. Междувременно, заради грижите за майка си, която живеела при нея, все по- рядко се прибирала в България, но 1 имала спокойствие, че има кой да се грижи за имота й. През 2021г. при завръщането си в България, синът й установил, че М. и А. М.и са се снабдили с КНА за собственост на имотите й по давностно владение. Изненадала се понеже познавала М. и А. М.и, и сама ги била допуснала през 2001г. в имотите, за да ги поддържат. М. М. починал на 06.02.2021г., а сегашните ответници били негови наследници по закон. Твърди, че през всичките години те са имали само качество на държатели.

С влязло в сила решение по гр.д. № 1796/2021г. на ПРС А. М.а била осъдена да й предаде владението върху имотите, а КНА са били отменени само в частта относно правата на ответницата, доколкото сегашните ответници, като наследници на М. М. не са били страна по него спор.

С това обосновава правния си интерес от заявяване на настоящите искове срещу тях.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците ангажират писмен отговор, с който признават изложените в исковата молба факти.

В о.с.з. исковата молба се поддържа чрез процесуален представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове по чл. 108 ЗС. Допустими са, доколкото ищецът заявява собственически права на основание договор за покупко- продажба по НА 163/1987г. и по наследство от родителите си Н.К., поч. на 12.11.1989г. и Ц.К., поч. на 04.07.2020г., а те с договор за покупко- продажба по НА № 32/1977г., сключен по време на брака им. Правният интерес е обоснован от факта, че праводателят на ответниците М. М. се легитимира като собственик на имотите с КНА № 124 и № 123/***********г. на нотариус рег. № ***** на НК, което обуславя наличие на колизия на права върху едни и същи обекти на право на собственост.

За основателността на иска по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е било да установи твърденията си, че се легитимира като собственик на имотите на основание договор за покупко- продажба по НА 163/1987г. и по наследство от родителите си Н.К., поч. на 12.11.1989г. и Ц.К., поч. на 04.07.2020г., че ответниците владеят имотите и опровергаване легитимиращото на № 124/***********г. и № 123/***********г. чрез доказване твърденията си, че установената фактическа власт върху имотите от праводателя на ответниците, изключва намерение за своене и от там придобИ.е на права признати с КНА.

Процесуалната позиция на ответниците по спора е била по признание на исковете, т.е на всички факти релевантни към твърдяните права.

Не е било спорно, а и от ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

С договор за покупко- продажба от 03.03.1977г. по НА № 32, том I , дело № 86 на нотариус при Девненски районен съд, Н.Х.К., по време на брака си с Ц.П.К. е придобил собствеността върху имот УПИ № IV-128 находящ се в с. ********. Н.Х.К. е починал на 12.11.1989г. и е оставил лица призовани към наследяване- Ц.П.К., поч. на 04.07.2020г. и общо с нея дете ищцата Х. А..

С договор за покупко- продажба от 27.05.1987г. ищцата е закупила имот представляващ УПИ № VI-6 по плана на с. ********.

М. Ж. М. и А. И.ова М.а са били признати за собственици по давностно владение на УПИ № VI-6 по плана на с. ******** с КНА № 123/***********г., а с КНА № 124/***********г. на УПИ № IV-128 находящ се в с. ******** и изградените в него жилищна сграда на два етажа и стопанска постройка. М. М. е починал на 06.02.2021г. и 2 ответниците са призовани към наследяването му.

С влязло в законна сила на 28.04.2025г. решение по гр.д. № 1796/2021г. на ПРС е уважен иска на сегашната ищца срещу А. И.ова М.а като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на УПИ № VI-6 и УПИ № IV-128 и изградените в него жилищна сграда на два етажа и стопанска постройка, двата находящи се в с. ********, като са отменени КНА № 123/***********г. и КНА № 124/***********г. признаващи права на същата.

За опровергаване наличието на права върху имотите признати на праводателя на ответниците с двата КНА, от значение по делото са ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д.Д.. В показанията си той свидетелства за следните релевантни за спора факти:

С ищцата са съседи в с. ********, израснали са заедно като деца. Знае, че Х. има два имота в селото, разделени от пътя. И двата имота от 10г. не били оградени, имало само остатъци от ограда. До преди 5г. за къщата се грижели родителите на Ж.- М. и С., живеели в нея. Х. ги пуснала. Ж. е бил треньор на синовете на Х. по ветроходство и преди години, когато се видели с него, той споделил, че има проблеми с брат си заради алкохола. Тогава тя му дала ключовете за къщата, за да живеят там и да я поддържат. Всеки ден се виждал с М. и С., понеже били съседи. Дядо М. започнал да търси свидетели из селото, за да стане собственик на имотите, но свидетелят отказал да му стане такъв, понеже се познавал с Х..

Никой от селото не се съгласил да свидетелства, понеже всички знаели, че къщата е на Х.. В имота М. и С. били повече от 10г. Доколкото знае през годините са нямали комуникация с Х., понеже тя не е знаела, че искат да й вземат имотите. Свидетелят й казал, когато се прибрала в България преди 3 и повече години. Тогава двамата влезли в къщата, която не била заключена. Докато М. и жена му били там имало ограда от палети, за да не влизат животни.

Долният двор М. и жена му никога не били обработвали. Само един път го окосил М. и се отказал.

Ангажираните по делото гласни доказателства, съдът кредитира като обективно дадени от свидетел с преки впечатления, незаинтересован от спора и при липса на доказателства дискредитиращи ги. Анализът им обосновава извод, че праводателите на ответниците са установили фактическа власт върху УПИ № IV-128, защото са били допуснати в него по уговорка с ищцата, за да го поддържат. Това ще рече, че изначално упражняваната от тях фактическа власт няма характеристиките на владение, а на държане.

Т.е. презумпцията по чл. 69 ЗС е опровергана и те са дължали доказване на действия обективиращи пред собственика заявяване на собственически права, каквото доказване по делото няма. Не се доказва и изначално праводателят им да е установявал фактическа власт върху УПИ № VI-6, предвид че свидетелят говори, че имотът не е обработван никога, още по- малко от праводателя на ответниците, нито е ограждан, така че достъпът до него да бъде ограничен, по който начин да се демонстрира заявяване на собственически права. В този смисъл следва да бъде съобразен и факта, че с влязло в сила решение правата на А. И.ова М.а, съпруга на М. М., са били отречени относно двата УПИ и издадените КНА са били отмени в тази им част.

Ето защо, следва да се приеме, че е оборен легитимиращият ефект на двата КНА.

Исковата претенция следва да се уважи.

На основание чл. 537, ал. 2 ГПК и като законна последица от уважаване на исковете за собственост следва да бъдат отменени КНА, формално легитимиращи ответниците като собственици на имотите по наследство от М. М..

3

С оглед изхода на спора, разноските сторени от ищеца, следва да се понесат от ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Търсят се разноски в размер на платена дължима държавна такса от 102,26евро, 10,22евро за съд. удостоверения, 8,18евро за заверени преписи, 5,11евро за вписване на исковата молба, 20,45евро за такса за скици към община Провадия и адв. възнаграждение в размер на 800евро. Така, общият размер на разноските става 946,22евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по исковете на Х. Н.

А., ЕГН ********** срещу И. М. Ж., ЕГН ********** и Ж. М. Ж., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *****, ул. ******* № 78, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти: УПИ № IV-128, кв. 8, находящ се в с. ********, по плана на с. ******** одобрен със заповед № 430/19.03.1936г., с площ от 900кв.м., при граници на имота имоти: улица, УПИ IX- 128, УПИ III- 127 и УПИ VIII- 128, ведно с построените в него жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, на основание наследствено правоприемство от Н.К., поч. на 12.11.1989г. и Ц.К., поч. на 04.07.2020г., а те с договор за покупко- продажба от 03.03.201977г. по НА № 32, том I, нот. дело № 86/1977г. на нотариус при Девненски районен съд; 2. УПИ № VI-6, кв. 1, находящ се в с. ********, по плана на с. ******** одобрен със заповед № 430/19.03.1936г., с площ от 790кв.м., при граници на имота имоти: улица, ПИ II, дере и УПИ V- 7, на основание договор за покупко- продажба по НА 163/27.05.1987г., том I, нот. дело № 288/1987г. на съдия при ПРС и осъжда ответниците да й предадат владението върху същите имоти, на осн. чл.108 ЗС.

ОТМЕНЯ КНА № 123, том VI, рег. № 7636, дело № 1054/28.10.2016г. на нотариус рег. № ***** на НК и КНА № 124, том VI, рег. № 7640, дело № 1055/28.10.2016г. на нотариус рег. № ***** на НК в частта относно признатите с тях права на М. Ж. М., ЕГН **********, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

ОСЪЖДА И. М. Ж., ЕГН ********** и Ж. М. Ж., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *****, ул. ******* № 78 ДА ЗАПЛАТЯТ н а Х. Н. А., ЕГН ********** сумата от 946,22евро, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

4