Определение № 31507 от 28.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31507 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110105844 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. С. З., М. С. Х. и В. Р. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в общ размер на 9000 евро, при дял за всеки един от ищците от по 1/3 или от по 3000 евро, както следва: сумата от 1 200 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в противоправно премахване на постройка в имот с идентификатор *** в размер от по 400 евро за всеки от ищците, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба в съда – 05.03.2026 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 6 900 евро, или от по 2300 евро за всеки от ищците, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неправомерно прекъснато водопроводно отклонение и некачествено възстановяване на водопроводната тръба, от които е причинен теч и са настъпили вреди върху жилищна сграда с идентификатор **************, в това число влага в помещенията на двата жилищна етажа на къщата, пукнатини по стените, пукнатини и цепнатини по фасадата на къщата, ведно със законната лихва за забава, считано от 05.10.2025 г. (датата на прекъсване на водопроводното отклонение) до окончателно изплащане на сумата; сумата от 900 евро, от по 300 евро за всеки от ищците, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в частично събаряне (срутване) на северната стена на жилищна сграда с идентификатор ************** откъм границата с имот с идентификатор **********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2026 г. до окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на източна половина от къща близнак, находяща се в гр. София, ***********, състояща се от приземен етаж със застроена площ от 63,03 кв.м. и сутеренен етаж със застроена площ от 43,53 кв.м., заедно с избено помещение, както и на идеални части от правото на собственост върху мястото, върху което е построена сградата. Към момента на подаване на исковата молба ответното дружество извършва строителство с инвестиционна цел в съседния недвижим имот с идентификатор **********. Ищците твърдят, че след като не успели да постигнат съгласие за прехвърляне на правото на собственост от ищците на ответното дружество, последното започнало да предприема противоправни действия в имота им. Чрез служителите си, респективно чрез наети лица ответното дружество премахнало съществуващата от три страни дървена и телесна ограда и е 1 поставило строителни ограждения, като за периода от 01.09.2025 г. – 05.12.2025 г. ищците били лишени от възможността да ползват част от дворното си място. В този период ответното дружество премахнало без знанието и съгласието на ищците и една от постройките, находяща се в имота им с площ от 8 кв.м. В началото на месец октомври 2025 г. ответникът прекъснал умишлено и целенасочено водопроводна тръба по време на осъществени изкопни дейности, в резултат на което сутеренния етаж на къщата бил наводнен. Прекъснатата тръба не била възстановена качествено и напълно, поради което сутеренния етаж на къщата е неизползваем, тъй като периодично се пълни с вода и се появява влага, а достъпът до приземния етаж е затруднен, тъй като дворното място също се пълни с вода. В края на месец февруари 2026 г. наети от ответното дружество лица съборили частично една от стените на къщата. Поддържат, че в резултат на прекъснатата водопроводна тръба в къщата им са се появили влага, пукнатини и цепнатини, а след като от страна на ответното дружество било съборена стена от къщата, семейството, живеещо в имота под наем се е изнесло. Освен това, наетите от ответното дружество лица постоянно навлизали в имота на ищците и изхвърляли боклука си в двора им. Излагат съображения, че неправомерното поведение в имота на ищците е осъществено от наети от ответното дружество лица, на които е възложено осъществяване на строителни работи в съседния парцел, поради което именно то носи отговорност за действията им. Предвид изложеното, молят за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищците, че в поземлен имот, находящ се в гр. София, *********** е премахната каквато и да било ограда и че ответното дружество е поставило строителни ограждания по начин, ограничаващ достъпа на ищците или техни наематели до имота.

Оспорва твърдението, че ответното дружество, действащо чрез свои работници или наети от него лица е премахнало постройка с площ от 8 кв.м. в поземления имот и оспорва съществуването на такава. Оспорва твърдението, че водопроводната тръба е прекъсната в резултат на извършвани от ответното дружество изкопни дейности, както и твърдението, че това е извършено умишлено и целенасочено. Навежда твърдения, че спукването на водопроводна тръба се е случило в участък от нея, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***********, собственост на трето за спора лице, и ремонтът на спуканата тръба е извършен от служители на „Софийска вода“ АД, които след като са установили, че течът е следствие от изключително амортизираното състояние на водопровода, са премахнали старата водопроводна тръба, положили са нова и са направили всички водопроводни връзки с уличния водопровод и процесната сграда. Поддържа, че наводненията в процесната жилищна сграда са резултат не от спукването на водопроводната тръба или от некачественото й възстановяване, а вследствие на запушване на канализационната тръба, обслужваща жилищната сграда на ищците, като след оказано съдействие от ответното дружество всички течове в поземления имот и в построената в него сграда са преустановени. Навежда доводи, че сграда с идентификатор ************** е в изключително лошо експлоатационно състояние, като фасадата на сградата не е измазана и са налице голи тухлени стени, по които има множество пукнатини, като в дадени участъци има дупки, които стигат до вътрешните помещения на сградата. Освен това, гредите на покрива са счупени и на места той е пропаднал, улуците са ръждясали и пробити. Дворът на къщата също е неподдържан и е пълен с отпадъци от различен характер, които са натрупани през годините. Твърди, че служители на Столична община, район „Слатина“ при извършен от тях оглед на имота са констатирали, че през месец февруари 2026 г. живущите в процесната сграда са извършили действия по сваляне на дограма, събаряне на зидария и други вредоносни за обекта действия, а ищцата М. Х. е потвърдила пред служители на Столична община, район „Слатина“, че е знаела за извършените от живущите в процесната сграда действия. Предвид изложеното, ответникът поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилите вредни последици и 2 поведение на наети от него лица. Оспорва вредите да са настъпили при или по повод изпълнение на възложена от ответното дружество работа. Оспорва претенциите и по размер, и поддържа, че квотите на ищците в съсобствеността са различни от посочените. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът намира, че исковата молба е нередовна, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. На първо място е налице противоречие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тъй като са наведени доводи, че по нареждане на ответника наети от него лица са поставили ограда, с което е ограничен достъпа на ищците до съответната част от дворното им място, поради което отговорността на дружеството следва да бъде ангажирана на основание чл. 59 ЗЗД, но не са предявили иск за заплащане на обезщетение за това. На следващо място, ищците са посочили единствено размера на претенциите си, но не са посочили как същите са формирани. Поради това, на ищците следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности, и да им бъдат указани последиците от неизпълнение на указанията на съда в цялост и в срок.

По разпределението на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая действие, вреда – имуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), а именно – че наети от ответното дружество лица са извършили посочените в исковата молба действия, в резултат на което за ищците са настъпили вреди в претендирания размер; 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, което пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч., че наводнението в процесния имот се дължи на запушване на канализационна тръба, обслужваща жилищната сграда на ищците.

Указва на ищците на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за размера на твърдяните вреди.

По доказателствените искания:

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Доказателствените искания на ищците за изискване на преписките, образувани по жалби им от Столична община, район „Слатина“ и от ДНСК са относими към предмета на доказване, но са нередовни, поради което на ищците следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 101 ГПК.

Следва да бъде допуснат разпит на поисканите от ищците трима свидетели за 3 установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства следва да се уважи частично, като бъде допуснат един свидетел, като на този етап съдът намира, че не е необходим разпит на втори свидетел за същите обстоятелства.

Същевременно съдът констатира, че ищците не се посочили банкова сметка или друг начин на плащане, поради което следва да им бъдат дадени указания в тази връзка.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба, вх. № 70257/05.03.2026 г.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба, с препис за насрещната страна:

1. да отстранят констатираното противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и формирания петитум като посочат дали предявяват искове за обезщетение за ограничаване на достъпа до част от дворното им място вследствие на поставяне от наети от ответното дружество лица на строителни ограждения, и евентуално да конкретизират претенциите си по размер и период, съответно каква част от дворното място е била заградена;

2. да посочат как е определен размерът на всяка една от претенциите им за заплащане на обезщетение на имуществени вреди.