Решение № 615 от 17.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Варна, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20213100502485 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е въззивно, образувано по ж а л б а т а вх.рег.№ 296569/19.08.2021 на адв.Б.Жеков като процесуален представител на П. Д. ЕНЧ. срещу решението на ВРС-XLVIIIс-в № 262176/06.07.2021г по гр.д.№ 3661/ 2021г, с което е допуснат до делба имот, находящ се в гр.Варна, район „Приморски" С.О.“Траката" м-ст „Траката", представляващ ВИЛНА СГРАДА с идентиф .№ *** със застроена площ 203кв.м, брой етажи - 3, и предназначение по КК: вилна сграда-еднофамилна, построена в поземлен имот с идентиф.№ *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, район „Приморски" С.О.

„Траката" м-ст„Траката", целият с площ 1036кв.м, трайно предназначение на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, номер по предходен план 5204232, при описаните в решението граници, при следните квоти :

Д. Н. Д. ЕГН ********** - 1/9ид.ч.,

Д. Н. Д. ЕГН ********** - 1/9ид.ч.,

СТ. К. СТ. ЕГН ********** - 1/6ид.ч.,

Д. К. СТ. ЕГН ********** - 1/6ид.ч.,

С. СТ. АВ. ЕГН ********** - 1/6ид.ч.,

1

З. ИВ. АВ. ЕГН ********** - 1/6ид.ч. и

П. Д. ЕНЧ. ЕГН ********** - 1/9ид.ч., на осн.чл.34 ЗС.

По отношение на вилната сграда в жалбата се поддържа, правоизключващото възражение за придобивна давност, изтекла в полза на въззивницата П.Е., което е било заявено още пред първата инстанция. Затова счита, че следва да бъде изключена от делбата, тъй като липсва съсобственост.

Счита решението за незаконосъобразно в тази част и затова моли за неговата отмяна, като вместо него бъде постановено друго за отхвърлянето на иска за делба на вилната сграда като излага следните доводи:

Неоснователно съдът не е възприел възражението й за придобиването на сградата въз основа на издаденото разрешение за строеж, строителство и давност, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства по делото е установено следното:

През периода от м.август 2004г до м.декември 2008г П.Е. е построила гореописаната хотелска сграда и басейн.

С Разрешение за строеж № 353/19.08.2004г, на осн.чл.148 ал.1, 2 и 4 вр.чл.37 ал.1 от ЗУТ й е било разрешено изграждането на семеен хотел на два етажа, терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена в УПИ XII-1973,1974 в кв.127 м-ст „Траката" със ЗП 197кв.м. и РЗП 490кв.м.

Съгласно Разрешение за строеж № 648/01.11.2007г, на осн.чл.148 ал.1 т.4 и чл.47 ал.2 от ЗУТ й е било разрешено да изгради басейн с обща кубатура 100кв.м. в УПИ XII-1973, 1974 в кв.127 по плана на СО„Траката".

По делото са приложени като доказателства редица строителни книжа - протокол за определяне на строителната линия и ниво на строежа от 15.08.2005г, протокол за откриване на строителната площадка от 15.08.2005г, Акт обр № 14 за грубия строеж на хотела и др.

Въззивницата владее процесната сграда от момента на започването на строежа до настоящия момент. Демонстрирала е владението явно, непрекъснато, спокойно и несъмнено, въпреки че ищците са имали достъп до сградата, по никакъв начин през годините то не е било смущавано. Средствата, които е вложила в имота са 532 299.07лв, а стойността на имота се е увеличила чрез строежа на сградата до 804 321лв.

В тази връзка счита, че същата има качеството на добросъвестен владелец, тъй като, съгл.чл.70 ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

Както е описано по-горе, П.Е. е придобила имота на правно основание, годно да я направи собственик. Това е била причината да изгради описаната хотелска постройка и басейн, които владее и до този момент и са нейна индивидуална собственост.

2

Това се доказало несъмнено и от свидетелските показания на разпитаните в хода на производството свидетели - ИЛ.П.ИВ. и Г.ВЛ.Г..

Съгл.чл.79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 ЗС дава и легално определение на термина "владение" - това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.

В конкретния случай е безспорно, че по делото са събрани множество писмени доказателства и гласни такива, които доказват по несъмнен начин добросъвестното владение на ответницата Е.. Установено е било от кога е започнало владението, на какво основание владее имота и на кого е противопоставено. В тази връзка всички елементи от фактическия състав на придобивната давност са безспорно установени и доказани в производството, но не са отчетени от страна на ВРС.

Не може да бъде споделен изводът му, че с предявената искова претенция по чл.108 ЗС и образуваното гр.д.№ 2835/2006г на ВРС била прекъсната давността. ВРС не е взел под внимание обстоятелството, че предявеният иск не води нито до спиране, нито до прекъсване на придобивната давност, текла в полза на ответницата Е., тъй като посоченото дело е образувано за предаване на владението на ПИ № 1973 по КП от 1989г на м. „Траката", а не за ВИЛНА СГРАДА с идентиф.№ *** , което прави постановеното решение в тази си част незаконосъобразно и неправилно.

Претендират се сторените за въззивното производство разноски.

В о.с.з. страната чрез процесуалния си представител заявява,че поддържа жалбата си само по отношение на ВИЛНАТА СГРАДА, като се признава, че в имота има и басейн, който не е свързан със сградата.

Поддържат се доводите, че съгласно закона сградата е единствената вещ, която може да съществува в чужд имот и може да се притежава от лице, което не е собственик на имота.

Следователно, воденото дело за имота /земята/ не прекъсва давностното владение по отношение на сградата. Съдебният изпълнител не би могъл да въведе във владение взискателя в сградата, когато лицето е взискател по ИЛ само за поземления имот, без в него да е била посочена сградата. По тази причина давността относно вилната сграда никога не е била прекъсвана от ищците и затова тя е изтекла.

От момента, в който носителят на правото на строеж започне да строи, упражнява владение на вещното право. За придобиването по давност се зачита, както периода, в който се извършва строежа до завършване на грубия строеж, така и посочения период след това.

В тази връзка изводът на ВРС, че се упражнява от м.12.2015г. не е правилен - то се упражнява от датата на издаване на разрешението за строеж. При завършена вече 5г. давност и добросъвестно владение, което не е опровергано от тази презумпция, тази давност е 3 изтекла.

Никакво отношение нямат наведените в процеса възражения за прекъсване на някаква давност, след изтичането на давностния срок, т.к. са безпредметни.

Придобитото право на собственост може да бъде изгубено ако собственикът се откаже по съответния ред с нот.заверено изявление, вписано в имотния регистър.

Освен това, са изтекли всички други давности в този период, които са възможни и никога не са били прекъсвани.

Иск по отношение на сградата няма предявяван.

Никога искът на ищеца не може да прекъсне неговата давност, такъв ефект на иска не е предвиден в закона и той не следва; нито искът за заплащане на подобрения има някакво отношение към това, че се прекъсва владението или се превръща в държание. Ако ищецът владее имота, тогава за него би било добре да предяви иск, за да прекъсне давността, но настаящите ищци това никога не са го сторили, защото са били заблудени относно правния ефект на решението за давността върху ПИ, че се простира и върху сградата, в какъвто смисъл са техните доводи, което, обаче, не отговоря на действителното правно положение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 299407/04.10.2021г от адв.Ф.Д. като процесуален представител на Д. Н. Д.; Д. Н. Д., СТ. К. СТ., Д. К. СТ., С. СТ.

АВ., З. ИВ. АВ.а, в който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова молят за неговото потвърждаването му.

Считат претенциите на въззивницата, че е изключителен собственик на сградатасемеен хотел въз основа издадено разрешение за строеж, строителство и давност за изцяло неоснователни, като се излагат следните доводи:

Придобивните основания на въззиваемите по отношение на ПИ са реституция по ЗСПЗЗ с решение № 503/13.05.1998г на ПК - Варна, и наследяване по закон.

Процесният ПИ с ид.№ *** попада изцяло в границите на възстановения имот с Решение № 503/13.05.1998г.

Придобивното основание на въззиваемите по отношение на построената в имота сграда с ид.*** е приращение /чл.92 ЗС/ на сградата към собствения им ПИ.

В настоящото производство не са наведени основателни твърдения и не са събрани данни, установяващи „друго" по смисъла на чл.92 ЗС, т.е.- презумпцията по чл.92 ЗС не е опровергана.

Въззивницата П. Д.Е. е придобила правото на собственост върху 1/9ид.ч. от ПИ и толкова ид.ч. от вилната сграда по силата на Постановаление за възлагане на недв.имот от 1.08.2019г по изп.д.№ 20137180400068, влязло в сила на 28.08.2019г и вписано в СлВпВарна под № 45 т.LXVI н.д.№ 2624 вх.рег. № 23585/10.09.2019г.

4

Изп.дело е образувано от П. Д. ЕНЧ. като взискател срещу К. Д. Д..

След смъртта на К. Д. нейните синове и наследници по закон - въззиваемите Д.Д. и Д.Д. са констиитуирани като длъжници по посоченото изп.дело.

При публичната продан П. Д. ЕНЧ. е направила наддавателно предложение и е придобила правото на собственост върху 1/9ид.ч. от ПИ и 1/9 ид.ч. от подробно описаната от ЧСИ сграда: търговски обект–семеен хотел, означен по кадастрална схема като ВИЛНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с идентиф.№ ***.

В отговора на ИМ П. Д.Е. не оспорва, че с ищците са съсобственици на процесния ПИ, но прави искане вилната сграда да бъде изключена от делбата, тъй като е нейна индивидуална собственост. Поддържа, че еднолично е построила хотелската сграда и басейна в периода от м.08.2004г до м.12.2008г, и ги владее от началото на строителството до настоящия момент като добросъвестен владелец.

Поддържа, че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

Във въззивната жалба също се навеждат твърдения за придобито от въззивницата право на собственост по давност върху целия процесен имот: ПИ и вилна сграда, които обаче не съответстват на формулирания петитум само досежно вилната сграда.

Извън настъпилата преклузия досежно възражението за придобиване по давност на ПИ, което е било заявено в първоинстанционното производство след сроковете по чл.133 и чл. 342 ГПК, възраженията на П.Е. за придобиване на процесния имот по давност са изцяло неоснователни по следните съображения:

Разпечатката съдържа 60 от 209 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3d9f6d6-a255-4812-a1d2-ee862611c227