Решение № 88 от 18.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Велико Търново, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000019 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, чрез пълномощник – адвокат Н. Л., срещу Решение № 118/04.11.2024г. по т.д. № 18/2024г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която са уважени предявените от Г. А. П. срещу дружеството искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие получени при ПТП на 30.08.2023г. телесни увреждания за сумата от 70 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие в размер на 1 382.64 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми от 23.11.2023г. до окончателното плащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че не са налице основания за присъждане на претендираните обезщетения, включително и такива в определените от първостепенния съд размери. Развива оплаквания, че съдът не е съобразил всички обстоятелства от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и неправилно е определил степента на приноса на ищцата за настъпване на получените от нея телесни увреждания. Не съобразил, че изпитваните непосредствено след произшествието силни болки бързо са намалели по интензитет, не отчел доходите на пострадалата и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането и не е формирал правилни изводи относно отражението на произшествието върху психичното здраве на ищцата. Счита, че приносът на 1 последната за настъпване на телесните увреждания е в степен от поне 70 % поради пътуването й в автомобила без правилно поставен предпазен колан към момента на произшествието. Твърди допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение поради недопускане на повторна автотехническа експертиза по делото, ограничавайки по този начин процесуалната му възможност да проведе доказване на поддържаното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради непоставяне на предпазен колан. Намира за неправилен извода на съда за основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, доколкото счита, че не всички претендирани разходи за лечение се явяват необходими, както и за основателност на акцесорната претенция за законната лихва за забава. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени, евентуално бъдат намалени присъдените обезщетения. Претендира направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Г. А. П. е подала отговор, чрез упълномощения си процесуален представител – адвокат Н. Д.. В същия заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на упълномощения адвокат за оказаната й безплатна правна помощ във въззивното производство. Оспорва претенцията на противната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение с твърдение, че такива не са направени, евентуално прави възражение за неговата прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В съдебно заседание жалбоподателят ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и искането, направено с нея.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник, поддържа в писмено становище позицията си по спора. Моли първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Поддържа искането си за присъждане на възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на упълномощения адвокат. Представя списък по чл.80ГПК.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред Окръжен съд – Плевен е било образувано по искова молба на Г.

А. П. срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“ с твърдения за настъпило на 30.08.2023г., около 23.20 часа, в град Плевен на бул.“**********“ срещу № 45 ПТП, при което водачът на застрахован при ответника л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********* К. Г. В. поради движение с несъобразена скорост изгубил контрол над управлението му, ударил се в разделителния остров и се преобърнал на пътното платно, в резултат на което тя, като пътник на задна седалка в същия автомобил, получила телесни увреди – фрактура в областта на левия раменен пояс и фрактура на дясна ключица. Вследствие на това претърпяла оперативна интервенция в областта на левия раменен пояс и горния крайник с голям обем и 2 сложност в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, където престоят й продължил до 03.09.2023г. След изписването й била в продължение на 60 дни в отпуск поради временна неработоспособност. През първите два месеца след инцидента била зависима изцяло от чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди и търпяла интензивни болки и страдания, които смущавали ежедневието и съня й, а от извършената операция останал загрозяващ белег. Преди произшествието била активен родител на две деца – на 14 и 16 годишна възраст, които отглеждала сама, работела като сервитьор в пицария в град Плевен, а след инцидента животът й изцяло се променил. Влошило се емоционалното и психичното й състояние, изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, усещане за неспособност за справяне със ситуацията след произшествието, депресия. Изложени са твърдения и за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение в общ размер от 1 843.51 лв. – за закупуването на медицински консумативи и медикаменти, заплащане на такси и прегледи. Посочено е, че по предявената пред ответното дружество застрахователна претенция не й били изплатени претендираните обезщетения.

Направено е искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 70 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в посочения по-горе размер, ведно със законната лихва върху тях, считано от 23.11.2023г. до окончателното плащане.

В установения в закона срок постъпил отговор на исковата молба от ответната страна ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“, в който предявените искове били оспорени по основание и размер. Оспорени са фактическите твърдения в ИМ, обуславящи наличието на непозволено увреждане, включително наличието на противоправно поведение на водача на застрахования при дружеството автомобил, в причинна връзка, с което да се намират твърдените вреди, включително и имуществените такива. При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с твърдения, че същата е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан и не е спазила дадените й лекарски предписания, с което е допринесла за настъпването и/или забавянето на оздравителния процес, евентуално породилите се усложнения и не е провела необходимото лечение. Оспорена е началната дата, от която се претендира законна лихва за забава върху претендираните обезщетения, като счита, че същата следва да е от момента на предоставяне на банкова сметка от ищцата, респ. от датата на подаване на ИМ.

За да уважи предявените искове в посочените в обжалваното решение размери, първоинстанционният съд е приел, че е установено виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, настъпилият вредоносен резултат – установените телесни увреждания на ищцата, както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и този резултат. Приемайки, че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпване на последиците от ПТП, поради това, че е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, съдът, определяйки, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 93 400 лв., редуцирал същия с 3

25 %, като върху получената сума присъдил законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на писмената претенция пред застрахователя – 23.11.2023г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение първостепенният съд приел за изцяло доказани твърдените и направени разходи за проведено лечение, които редуцирал съобразно приетия от него принос на пострадалата и отхвърлил тази претенция в останалата й част.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Установява от събраните по делото писмени доказателства – КП за ПТП с пострадали лица, ведно с план-схема към него, протокол за оглед на местопроизшествието, изготвен на 31.08.2023г. по ДП № ЗМ-205/2023г. по описа на ОД на МВР-Плевен, и фотоалбум към него, че на 30.08.2023г., около 23.20 часа, в град Плевен, бул. „**********“ срещу № 45, настъпило ПТП, при което застрахованият при ответното дружество лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *********, управляван от водача К. Г. В., се ударил в разделителния остров на пътното платно и се преобърнал. Според заключението на допуснатата автотехническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните в частта относно механизма на настъпване на произшествието и причините за това, се установява, че автомобилът се е движил по бул.“**********“ и навлизайки в кръстовището, образувано от посочения булевард и бул.“Русе“, загубил напречна устойчивост около средата на кръстовището, като в този момент скоростта му на движение е била 80.2 км/ч. Загубата на напречна устойчивост е следствие на предхождащите действия на водача чрез органите за управление, при което направлението на управляваното от него МПС се отклонило от полагащата му се пътна лента и се насочило към източния край на намиращия се вляво по посока на движението му разделителен остров. Осъществен е контакт на предна броня, предно ляво колело и преден ляв фар с бетонната облицовка на острова, към който момент скоростта на движение е била 73.4 км/ч. Вследствие на удара автомобилът се надигнал и завъртял, продължавайки своето транслационно движение, преобърнал се, паднал по таван на асфалтовата настилка на бул.“**********“, като продължил да се плъзга по таван с частична ротация, след което се установил в покой. Според заключението, максималната скорост, с която водачът на автомобила е следвало да го управлява, за да може да спре до мястото на удара в острова към момента на загуба на напречна устойчивост е 43.8 км/ч, като поддържаната скорост от водача, близка до критичната на занасяне за участъкът, през който е преминал автомобила и действията му с органите за управление, са допринесли за настъпване на произшествието.

От показанията на св. К. Г. В., водач на процесния автомобил, се установява, че навлязъл в кръстовището, образувано от двата булеварда и по средата на същото автомобилът поднесъл. Опитал да го овладее, тъй като вдясно имало неправилно спрян друг автомобил, и да изправи волана, но всичко станало бързо и се ударил. Ищцата пътувала на задната седалка зад него. Автомобилът се обърнал по таван. По принцип ищцата винаги поставяла предпазен колан, но в конкретния случай не може да твърди с пълна сигурност.