Решение № 463 от 27.09.2024, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Дупница, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20241510101468 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. Н. Б. (конституирана на мястото на починалия в хода на процеса Х. Н. Т.) срещу Й. К. К. и Р. В. К..

Ищцовата страна твърди, че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 124, том II, рег. № 3705, дело № 310/2022г. от 18.08.2022г. Х. Н. Т. бил признат за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен на втори етаж в сграда с идентификатор ***, която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота:

***, площ: 73,50 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 314,50/428 кв.м. ид.ч. от поземления имот. Заявява, че по силата на нотариален акт за покупкопродажба № 48, том I, дело № 562/98 от 13.04.1998г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том I, рег. № 1305, дело № 08 от 25.03.2003г. ответниците били собственици на първия жилищен етаж от същата сграда с идентификатор ***, както и на 113/410 ид.ч. от процесния поземлен имот, в който е построена сградата.

Поддържа, че дворното място билo съсобственo, като с ответниците не могат да разпределят ползването му. Моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде разпределено ползването на процесното дворно място.

Ответниците Й. К. К. и Р. В. К. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че фактическото ползване на дворното място съответства на правата на страните. Позовава се на предходно решение за разпределение на ползването от 1965г. Моли за отхвърляне на иска.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От приложените писмени доказателства (нотариален акт за собственост на недвижим имот № 124, том II, рег. № 3705, дело № 310/2022г. от 18.08.2022г., скици – л. 3, 6 и 8 oт гр.д.

№ 2157/2022г. по описа на РС-Дупница) е видно, че първоначалният ищец Х. Н. Т. е бил собственик на самостоятелен с идентификатор ***, съгласно КККР на гр.

Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен на втори етаж в сграда с идентификатор ***, която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: ***, площ: 73,50 кв.м., ведно с 314,50/428 кв.м. ид.ч. от поземления имот.

От приложеното удостоверение за наследници (л. 30 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница) е видно, че Х. Н. Т. е починал в хода на процеса, поради което с определение на съда от 04.04.2023г. на негово място е конституирана наследницата му по закон М. Н. Б..

От приложените писмени доказателства (нотариален акт за покупко-продажба № 48, том I, дело № 562/98 от 13.04.1998г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том I, рег. № 1305, дело № 08 от 25.03.2003г., скици – л. 4-6 и л. 8 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница) е видно, че ответниците Й. К. К. и Р. В. К. са собственици на първия етаж в същата жилищна сграда, ведно със 113,5/410 ид.ч. от процесния поземлен имот, в който е построена сградата.

От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че разпределението на ползването на дворното място може да се извърши съобразно три алтернативни варианта: 1/ Вариант I съобразно скица към изготвената експертиза (л. 48 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница), при който се предоставя за ползване на ищцата на свободната площ, заключена между улицата и подпорната стена, мястото между улицата, жил. сграда и поземлен имот с идентификатор ***; на ответниците се предоставя за ползване циментовите пътеки около сгради около сградите и свободната площ зад сгради с идентификатори *** и ***, за която има бетоново стълбище с шир.

1,20м.; общо място за ползване: стълбище, мястото пред входовете и жил. сграда, заето от тротоар, общ вход, който съществува на място с шир. 1,80 м и дълбочина 4,60м.; 2/ Вариант II съобразно скица към изготвената експертиза (л. 49 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на РСДупница), при който се предоставя за ползване на ищцата на свободната площ, заключена между улицата и подпорната стена, мястото заето от стълбището, което е вход за втори етажи и под него; на ответниците се предоставя за ползване циментовите пътеки около сградите, свободната площ зад сграда с идентификатор ***, за която има бетоново стълбище с шир. 1,20м, мястото между улицата, жил. сграда и поземлен имот с идентификатор ***; място за общо ползване: мястото пред входовете и жил. сграда, заето от тротоар, общ вход, който съществува на място и е с шир. 1,80 м и дълбочина 2

4,60м.; 3/ Вариант III съобразно скица към изготвената експертиза (л. 50 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница), при който се предоставя за ползване на ищцата на свободната площ, заключена между улицата и подпорната стена, мястото заето от стълбището, което е вход за втори етаж и под него; мястото за общо ползване зад сгради с идентификатори *** и *** с ширина 1м; на ответниците се предоставя за ползване циментовите пътеки между сгради с идентификатори *** и *** и жил. сграда, стълбището по западната фасада на сграда с идентификатор ***; място за общо ползване: мястото пред входовете, заето от тротоар, общ вход, който съществува на място, пътека с ширина 1м от северната фасада на сгради с идентификатори *** и ***

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Целта на производството по чл.

32, ал. 2 ЗС е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта.

За да е основателен иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е в тежест на ищеца да докаже наличието на съсобственост; невъзможност на съсобствениците да образуват мнозинство относно ползването на съсобствената вещ, респ. че решението на мнозинството е вредно за общата вещ; съществуването на начин на разпределение на ползването, отчитащ правата на всички съсобственици.

В настоящия случай, от приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между страните е налице съсобственост върху процесния поземлен имот, доколкото ищцата М. Н.

Б. е собственик на втория етаж в сграда с идентификатор ***, ведно с 314,50/428 кв.м. ид.ч. от поземления имот, а ответниците са собственици на първия жилищен етаж в същата жилищна сграда, ведно със 113,5/410 ид.ч. от поземления имот.

По отношение на невъзможността да се образува мнозинство, в т. 1. ТР № 13 от 10.04.2013г. по тълк.д. № 13/2012г., ОСГК, ВКС се приема, че самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за разпределение ползването по съдебен ред.

Допустимостта на настоящото производство не е засегната и от представения от ответната страна протокол от 12.03.1965г. От една страна, от цитирания протокол е видно, че се разпределя ползването на дворно място, съставляващо парцел V, пл. № 739 в кв. 204 по плана на гр. Станке Димитров, находящ се ул. „*** № 20 между собствениците М. Н. М. и А., М. и Н. Х.. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, въз основа на които да се приеме, че страните по настоящия спор са правоприемници на посочените в протокола от 12.03.1965г. лица, а оттам и че са обвързани от последиците на съдебния акт, 3 който поражда последици само за страните по него и техните правоприемници. Наред с това, представеният по делото препис от протокола сам по себе си не е достатъчен, за да се установи дори предмета на разгледаното през 1965г. производство, доколкото част от съдържанието му съответства на акт по чл. 32 ЗС, а в останалата част изглежда, че се касае за произнасяне в рамките на образувано пред съдебен изпълнител при Станкедимитровския народен съд изпълнително дело.

Независимо от горното, дори и да се приеме, че представеният протокол от 12.03.1965г. обективира съдебно решение по чл. 32 ЗС, което поражда последици за настоящите страни, последното също не предопределя недопустимостта на настоящото производство. В съдебната практика многократно е имало повод да се подчертае, че ново разпределение на ползването е допустимо когато са настъпили нови обстоятелства, като изрично се приема, че такива нови обстоятелства биха могли да бъдат прехвърлянето на идеална част от съсобствения имот, при което се променят квотите в съсобствеността, ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения и/или промени в обема на правата на всички съсобственици и др. под. В този смисъл Решение № 280 от 17.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4008/2014 г., I г.о., Решение № 25 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2013 г., II г.о., Решение № 171 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2015 г., I г.о., Решение № 143 от 06.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2015 г., I г.о., Решение № 97 от 09.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 866/2012г., I г.о. и др.

В конкретния случай, от приложените по делото документи се установява, че след 12.03.1965г. в имота е извършено допълнително застрояване (видно от удостоверение – л. 23 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница), настъпили са променни в площта на имота (видно от приложените скици и нотариални актове), както и е налице промяна в обема на правата на съсобствениците (видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том I, рег. № 1305, дело № 08 от 25.03.2003г. – л. 5 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница), поради което са налице съществени промени в обстоятелствата след постановяване на акта от 12.03.1965г.

При това положение следва да се приеме, че искането за извършване на ново разпределение по реда на чл. 32 ЗС се явява допустимо и като такова следва да се разгледа по същество.

В настоящия случай от приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че понастоящем имотът е с площ от 428 кв.м., от които 73 кв.м. са заети от съсобствената на страните сграда с идентификатор ***. От експертизата се установява още че в обсъдените по-горе документи за собственост правата на страните върху поземления имот са определени съобразно действащите към съответния момент граници и площ на имота, който към настоящия момент е с площ от 428 кв.м. След приспадане на застроената площ на сграда с идентификатор ***, подлежащата на разпределение площ се равнява на 355 кв.м., от която след преизчисляване правата на страните към регулационните граници и площ на парцела към настоящия момент, на ищцата се полагат 278/355 кв.м., а на 4 ответниците – 77/355 кв.м.

От приетата експертиза става ясно и това, че при отчитане правата на страните в съсобствеността са възможни три варианта за разпределение на ползването, представени в графичен вид в приложения към заключението на вещото лице. При съпоставяне на предлаганите три варианта съдът констатира, че в значителната си част всеки от тях се припокрива и с установеното от вещото лице фактическо ползване на терена от страните. В същото време, за разлика от първите два варианта, в предложения вариант III е предвидено площта зад сгради с идентификатори *** и *** да бъде предоставена за ползване на ищцата. Освен че в този случай ползваните от страните площи се разкъсват значително, за осигуряване на адекватен достъп до споменатата площ е предвидена и допълнителна площ за общо ползване, при което същата се увеличава до 38 кв.м. При това положение съдът намира, че при приложението на вариант III в най-малка степен би се постигнало целесъобразно използване на имота, което е и една от целите на производството по чл. 32 ЗС (т. 2. ТР № 13 от 10.04.2013г. по тълк.д. № 13/2012г., ОСГК, ВКС), като в този смисъл е и становището на двете страни.