Решение № 347 от 16.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Бургас, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100500253 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ТРАНСВАГОН“ АД, чрез адв.

Христина Тодорова от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 2420 от 05.12.2023 г. по гр. д. № 2159/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Г. А. Г. сумата от 32 973,12 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от трудова злополука на 01.07.2021 г., призната за такава с разпореждане № 5104-02-54 ОТ 115.07.2021 г. на ТП на НОИ – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука – 01.07.2021 г., до окончателното й изплащане.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Г. А. Г. в частта, с която съдът е отхвърлил иска за сумата над 32 973,12 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва.

Решението е влязло в сила в частта, с която съдът е отхвърлил иска за сумата от 409,80 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съставляващо сторени разходи за лечение и възстановяване, изразяващи се в заплатени потребителски такси към лечебни заведения, такси за избор на екип и разходи за медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука – 01.07.2021 г., до окончателното й изплащане.

1

В своята въззивна жалба „ТРАНСВАГОН“ АД счита, че решението е неправилно в обжалваната от него част. Сочи, че злополуката се дължи изцяло на поведението на ищеца – липсата на проявено внимание и несъобразяването му с предоставените от работодателя обучения и инструктажи за безопасен труд, поради което работодателят въобще не трябва да носи отговорност. В жалбата се изтъква, че в досъдебното производство пострадалият е признал, че „никой не носи вина за случилото се“. Поддържа се, че отговорност по чл. 200, ал. 1 от КТ се носи само ако е установена трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а в случая по делото е предоставено експертно решение, с което на въззиваемия (ищеца) е определена трайно намалена работоспособност от 10 на сто. Въззивникът (ответникът) се оплаква, че съдът не е зачел възражението му за приспадане на сумата от 4680 лв., заплатена за медицински услуги, оказани на въззиваемия (ищеца) веднага след злополуката. Оспорват се изводите на съда, че работодателят е нарушил трудовото законодателство, като не е осигурил на въззиваемия (ищеца) безопасни условия на труд. От ревизионната книга на процесния кран се установявало, че за периода от 2003 до 2003 г. кранът и релсовият път под него 7 пъти са били подлагани на обстойна техническа проверка. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо това искът да се отхвърли изцяло.

Въззиваемият (ищецът) – Г. А. Г., чрез адв. Явор Дочев от Софийска адвокатска колегия, е подал отговор на въззивната жалба. В него сочи, че не са налице основания за изключване на отговорността на работодателя.

Развиват се съображения, че сумата от 4680 лв. евентуално може да бъде приспадната само от имуществените вреди. Освен това с исковата молба били заявени съвсем различни разходи. Иска се решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

В своята въззивна жалба Г. счита, че решението е неправилно в обжалваната от него част. Поддържа, че не е проявил груба небрежност, както е приел първоинстанционният съд, евентуално че приносът му е по-малък.

Сочи се, че разпитаните по делото свидетели са заинтересовани. Неправилен бил изводът на съда, че допуснатите от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда не изключват грубата небрежност. Според въззивникът (ищецът) по делото не са ангажирани никакви доказателства, че са спазени всички специални изисквания, предвидени в Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съображения, приета с ПМС № 174 от 14.07.2006 г. Не се установявал и конкретният механизъм на процесната трудова злополука, причинноследствената връзка за настъпването й, както и какви конкретни правила е нарушил въззивникът (ищецът), които да са довели до нея. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и като краен резултат искът да бъде уважен изцяло.

В отговора на насрещната въззивна жалба „ТРАНСВАГОН“ АД разяснява, че разликата над присъдената сума от 32 973,12 лв. е полученото от въззивника (ищец) застрахователното обезщетение в размер на 9272,76 лв.

Сочи се, че свидетелите не са заинтересовани и показанията им са ключови, 2 тъй като са единствените пречки очевидци на злополуката. Показанията се подкрепяли от признанието на въззивника (ищецът) от досъдебното производство, че никой не носи вина за случилото му се. В отговора се изтъква, че и свидетелката Г. е заинтересована. Отново се настоява, че въззивникът (ищецът) няма право на обезщетение, защото са е определена само 10 на сто трайно намалена работоспособност. Въззиваемият (ответникът) сочи, че въззивникът (ищецът) не е нов работник и са му провеждани множество инструктажи и обучение. Оспорва се твърдението, съдържащо се в насрещната въззивна жалба, че не е доказан механизмът и причините за трудовата злополука. По повод твърденията за констатирани нарушения от инспекцията по труда в отговора се разяснява, че няма нарушения, свързани с крана, и предписания, издадени от инспекцията по труда преди инцидента, които да са неизпълнени от работодателя. Не било допустимо ползвателят на крана да постави допълнителни контролни и сигнали уреди и приспособления по крана, които не са предвидени с паспорта му и техническата документация. Изтъква се, че Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съображения, приета с ПМС № 174 от 14.07.2006 г., е отменена през 2008 г. Поддържа се, че работодателят е осигурил нужната безопасност чрез инструктажи, работно облекло и защитни средства, пътеки за движение на работниците с парапети и вериги. В отговора се излагат доводи, че действаща наредба за работа с кранове не допуска движение на хора по пътищата и крановете, както и своеволно движение до релсите на мостови кранове, а движението на мостовите кранове се извършва със съгласието и по сигнал на ремонтните работници върху естакадата до или върху пътя на крана. Иска се решението да бъде потвърдено с обжалваната част.

И двете страни претендират разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен искът по чл. 200, ал. 1 КТ, следва да бъдат доказано следните предпоставки: 1) внезапно увреждане на здравето; 2) внезапното увреждане да е настъпило във връзка с изпълнението на работата по трудовото правоотношение; 3) да е настъпила неработоспособност (временна или трайно намален) или смърт на пострадалия работник; 4) причинноследствена връзка между травматичното увреждане и настъпилите неработоспособност или смърт.

По делото са приложени четири трудови договори между 3

„ТРАНСВАГОН“ АД (с предишно име Вагонен завод „Червено знаме“), в качеството му на работодател, и Г. А. Г., в качеството му на работник: от 18.03.1991 г. (л. 73 от първоинстанционното дело), от 19.06.2019 г. (л. 74 от първоинстанционното дело), от 31.03.2020 г. (л. 75 от първоинстанционното дело) и от 21.06.2021 г. (л. 76 от първоинстанционното дело). Договорите са прекратени със заповеди съответно от 17.09.1991 г. (л. 80 от първоинстанционното дело), 31.03.2020 г. (л. 79 от първоинстанционното дело), 01.07.2020 г. (л. 78 от първоинстанционното дело), 28.04.2023 г. (л. 77 от първоинстанционното дело). Трудовата злополука е настъпила на 01.07.2021 г., т.е. при действието на последния трудов договор. По време на първия договор ищецът е изпълнявал длъжността „шлосер-корабостроител“, а след това – „шлосер-монтьор“. Предишните трудови договори имат значение, доколкото се установява, че ищецът е имал и предишен опит на същата длъжност при същия работодател.

На 01.07.2021 г. ищецът е претърпял внезапно травматично увреждане на здравето на територията на предприятието на ответника, по време и по повод на работата. Злополуката е призната за трудова с Разпореждане № 5104-02-54 от 15.07.2021 г., издадено от Националния осигурителен институт, Териториално поделение – Бургас (л. 16-17 от първоинстанционното дело).

Безспорни са посочените в разпореждането обстоятелства, че ищецът е участвал в ремонт на мостови кран. След завършването му е тръгнал обратно да се прибера. Налагало се е да мине през тесен участък край опорна колона, където в този момент минавал друг мостови кран с тегло 12,5 тона. При преминаване ищецът бил притиснат към колоната и получил счупване с разместване на ляво ходило, с премазване на пръсти, премазване със счупвания на дясна подбедрица.

По делото са разпитани двама свидетели, които са очевидци на случилото се: св. К.Я. и св. Т.Д.. Първият е електротехник, а вторият – шлосер-монтьор. От техния разпит се установява следното:

Ищецът и свидетелите са формирали бригада, извикана да извършат ремонт на повреден кран. Когато са свършили с ремонта, са тръгнали да се прибират по пътя, през който винаги преминават, когато правят такива ремонти. Ищецът е вървял напред, а свидетелите – зад него. Свидетелите видели как ищецът започнал да пресича стеснена зона с дължина около 1,5 м., ширина около 80 см, с колона и парапети, докато в същото време се приближавал кран. Чувал се е силният звук от работещ кран, наподобяващ преминаващ влак. Тъй като всички работници знаели за опасната зона, през която преминават както хора, така и кранове, в предприятието било прието да се изчаква и да се подава звуков сигнал до краниста чрез почукване върху кабината. От свидетелските показания не се установява категорично дали ищецът е подал такъв сигнал. Свидетелите са започнали да викат на ищеца да внимавам, той се забързал, но така и не е успял да премине изцяло, а кранът премазал крака му.

Във въззивното производство са изложени твърдения, че свидетелите Я. и Д. са заинтересовани, поради което показанията им не е следвало да се кредитират. Настоящият състав намира, че действително свидетелите са 4 заинтересовани, тъй като се намират в трудово правоотношение с ответното дружество. В същото време следва да се отбележи, че според практиката на ВКС заинтересоваността на свидетелите не води автоматично до изключване на показанията им. Приема се, че такива показания следва да се преценяват със засилена критичност и с оглед всички други доказателства по делото. Ако свидетелят е заинтересован, това може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Вж. в посочения смисъл Решение № 207/17.03.2021 г. по гр.д. № 165/2020 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 50036/27.03.2023 г. по гр.д. № 2590/2022 г. на ВКС, I г.о., Решение № 31/09.04.2020 г. на ВКС по т.д. № 355/2019 г., I т. о., Решение № 22/04.02.2019 г. по гр.д. № 2644/2018 г. на ВКС, IV г.о., и др. В случая съдът намира показанията на свидетелите, които са единствените очевидци на случилото се, за подробни, обективни и правдоподобни. Тези показания се допълват взаимно и не се намират в противоречие със събраните доказателства по делото. Поради изложеното съдът кредитира свидетелските показания.