Определение № 19933 от 16.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19933 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно частно гражданско дело № 20251100510643 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по частна жалба на П. С. Т., чрез адв. С.Й.Д., срещу Определение № 32478 от 01.08.2025 г. по гр. д.№20251110106106, 40 с-в, СРС, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на Решение в частта за разноските, присъдени в нейна тежест по уважения насрещен иск.

Частният жалбоподател твърди неправилност на определението. Счита, че ищцовото дружество е сторило разноските в хода на делото, преди прогладяване нищожността на договора за кредит, а сторените разноски за изготвяне на експертиза са именно във връзка с договор за кредит, както е било видно от самите въпроси зададени от дружеството ищец по насрещения иск. Искането за експертиза по никакъв начин не е свързано с установяването на невърната главница по договора за кредит, а въпроси относно самия договор за кредит.

Излага, че настоящата хипотеза е идентична на разгледаната от ВКС в Определение №366/16.08.2022 г., пост. по ЧТД №1085/2022 г.. I т.о., ВКС и т попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224 19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз.

Ответникът по частната жалба “Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК 201196810 оспорва нейната основателност. Сочи, че съдебно - счетоводната експертиза 1 изготвена по делото е целяла да установи, че претендираната вноска, не е била погасена към датата на подаване на насрещната искова молба. Счита, че това се вижда от поставените въпроси от дружеството, които нямат отношение към първоначалния иск, доколкото той не касае вземания, за да има нужда от такава експертиза.

Твърди, че с насрещния иск се въвежда нов предмет в делото – негово вземане, като разноските са присъдени заради това, а не поради първоначалния иск, с който се иска прогласяване на недействителност на договора за кредит.

Съдът намери от фактическа страна следното:

С решение № 12879 / 01.07.2025 г. първоинстнационният съд е уважил предявения от ищцата Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.22 ЗПК за установяване на нищожност на договор за паричен заем 459680/30.10.2023 г., като същевременно е осъдил ищцата по първоначалния иск - П. С. Т. да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810 по предявен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 и чл. 23 ЗПК сумата от 50,00лв., като част от вземане в общ размер от 166,63лв., представляваща вноска за главница с падеж 24.09.2024 г. по договор за паричен заем 459680/30.10.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550,00 лв. – разноски по делото. Сумата за разноски включва дъжавна такса, разноски за приета ССЕ и 100 лв. ЮК възнаграждение.

В срока по чл.248, ал.3 ГПК с молба от 08.07.2025 г. ищецът – ответник по насрещният иск е заявил искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като е поискал такива да не се присъждат в негова тежест.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение. Изложил е мотиви, че предмет на насрещния иск е възникнало в полза на кредитора вземан, както налице е и интерес да търси присъждане на сумата, а длъжникът отговаря за разноските по общите правила на ГПК, без значение дали има качеството потребител или не.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в срока по 248, ал.3 ГПК, срещу определение подлежащо на обжалване по смисъла на чл.274 ал.1 ГПК и 2 следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като настоящата инстанция напълно споделя мотивите на СРС и препраща към тях.

Предмет на делото е предявен от ищеца иск за прогласяване нищожността на договор за кредит. Ответникът е предявил насрещен иск чл.23 от ЗПК за връщане на суми по това правоотношение. СРС е уважил първоначалния иск, като е приел, че договорът за кредит е абсолютно недействителен, а по насрещният иск е приел, че съгласно чл. 22 ЗПК потребителят дължи чистата стойност (главницата) в определен размер, поради което е присъдил остатъка.

При защита на притезателно право посредстов предявен от кредитора срещу потребителя иск, последният отговаря за разноските по общите правила на ГПК.

Цитираната практика на ВКС Определение №366/16.08.2022 г., пост. по ЧТД №1085/2022 г.. I т.о., ВКС , съответно решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224 19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз са неотносими към настоящия случай. Разгледаната хипотеза е касае възлагането на съдебни разноски на потребителя в зависимост от върнатите му суми, при положение че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на клаузата. Разрешението е мотивирано от възможността тези разноски да възпрат потребителя да упражни своето право по исков ред.

В настоящата хипотеза е различна – вземане на кредитора по чл.23 от ЗПК, явяващо се притезателно право, е упражнено по съдебен ред. То няма отношение към защита на права на потребителя, който може, в контекстна на въведеното от него твърдение за нищожност, да извъриши предварително погашение на задължението си.

Неоснователен е доводът, че дружеството е направило своите разноски преди прогласяване на нищожността. Правните последици на сделката при абсолютната недействителност не се пораждат изначално. Съдебното решение само обявява със СПН това обстоятелство. То няма конститутивен ефект, а е с установителен характер. Именно това е и целената от ищеца правна последица. Следователно твърдейки недействителност, ищецът-ответник по насрещният иск е следвало да съобрази поведението си с нея. Като не е сторил това, той е дал повод за предявяванен на иска и съответно дължи разноски.

3

Неоснователен е доводът относно недължимостта на разноските за експертиза, тъй като видно от нейното съдължание, тя касае установяване на вземането на ищеца по насрещния иск, а задачите са възложени и депозита е заплатен от него.

Поради съвдапение на изводите на настоящата инстанция с тези на СРС, обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П отвърж дава Определение № 32478 от 01.08.2025 г. по гр. д.

№20251110106106, 40 с-в, СРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4