Решение № 4080 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4080 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100502298 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 294, ал. 1 ГПК.

С Решение № 107 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 3881/2022 г. по описа на ВКС е отменено Решение № 1267/31.05.2022 г., постановено по гр.д. № 6850/2021 г. по описа на СГС, в частта, с която е обезсилено решение № 148843 от 14.07.2020 год., постановено по гр.дело №13582/2019 год. по описа на СРС, ГО, 177 с-в, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 20204043 от 21.09.2020 год., в частта по исковете за имуществени вреди за сумата от 8 449 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2019 год. до окончателното й изплащане и за сумата от 750 лв., както и в частта, в която ответниците Прокуратурата на Република България и Главна дирекция „Национална полиция“ са осъдени да заплатят солидарно на Д. С. М. разноски за първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 744.97 лв., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Срещу Решение от 14.07.2020 г., постановено по гр.дело № 13582/2019 г. на СРС в частта, с която предявените от ищеца искове за имуществени вреди са отхвърлени за сумата от 750 лв., представляващи вреди от незаконното отнемане от държането на Д. С. М. на следните вещи: фактура от 22.10.2007г., Банков документ от S E Ескпресбанк от 03.10.2008г. за сумата от 1024,59 евро или 2000 лева; Четири талона за изплащане на печалба от Еврофутбол; Хартиена опаковка с печат „Банка ДСК“ и подпис; Сиви белезници; шест мобилни апарата марка Nokia, различни модели; Талон на Еврофутбол за 112, 40 лева;

Е1астолен компютър; CD-Rom “Princo Budget”; един лаптоп „MSI”; преносима памет „Voyager Flash”; Два броя сим карти - В connect и Mtel; Четец за карти; общо 21 броя дискове; Хардиск; Компютър „Seagate” и Два броя пластики - празни карти за периода от 15.05.2009 г. до 19.06.2018 г., за сумата над присъдените 8449 лева до претендираните 8550,00 лева, представляващи пропусната полза в размер на законна лихва от незаконното отнемане от държането на Д. М. на сумите от 8310,00 лева и 350,00 евро, равняващи се на 1

684,00 лева за периода от 15.05.2009 г. до 19.06.2018 г., е подадена въззивна жалба от ищеца – Д. С. М.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, изтъквайки че на 03.07.2018 г. и 31.07.2018 г. е подал молба до Главна дирекция „Национална полиция“ за връщане веществените доказателства, като те му били върнати едва на 09.08.2018 г., поради което бил необоснован изводът на СРС, че по делото липсват данни за връщането на веществените доказателства. Сочи още, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва доказана вреда във формата на пропусната полза, както и данни, че ищецът е собственик на вещите, доколкото за периода от 15.05.2009 г. до 19.06.2018 г. стойността на процесните вещи била намаляла с претендираната сума от 750 лв., тъй като общоизвестно било, че техниката остарява в рамките на период от две до пет години. Ето защо към момента на връщането на вещите тяхната стойност практически била близка до нула. Следвало да се държи сметка и за това, че тези вещи били във владение на ищеца, което предполагало и тяхното своене – чл. 69 ЗС.

Освен това към вещите нямало и претенции за собственост от трети лица. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваните му части, а исковете – уважени.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответниците по жалбата - Прокуратурата на Република България и Главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата на ищеца.

Срещу Решение от 14.07.2020 г., постановено по гр.дело № 13582/2019 г. на СРС, в частта, с която предявеният от ищеца иск за имуществени вреди е уважен за сумата от 8449 лв., представляваща имуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, поддържайки че по делото ищецът не доказал настъпването на претендираните имуществени вреди.

Изтъква, че на ищеца не се дължала и законна лихва съответно от датата на прекратяване на увреждането и от датата на подаване на исковата молба. Следвало да се имат предвид разясненията, дадени в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. Изтъква, че липсвали данни за произхода на иззетите парични суми, както и за стойността и амортизацията на иззетите движими вещи. В периода, през който делото било висящо в съда, не било налице основание за ангажиране на отговорността на ответника. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявения иск.

Срещу Решение от 14.07.2020 г., постановено по гр.дело № 13582/2019 г. на СРС в частта, с която предявеният от ищеца иск за имуществени вреди е уважен за сумата от 8449 лв., представляваща имуществени вреди, е подадена въззивна жалба и от ответника Главна дирекция „Национална полиция“, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, поддържайки че не били налице основания за ангажиране на отговорността му, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 3 НПК, неговите служители действат под ръководството и надзора на прокурор. Не било установено чия собственост били иззетите вещи и предмети, включително парични средства, описани в исковата молба. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявения иск.

Ответникът по жалбите – ищецът Д. С. М., чрез пълномощникът си – адв. К.П., е подал в заканоустановения срок отговор, с който оспорва жалбите по подробно изложените съображения.

С определение № 2453 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 3881/2022 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение № 1267/31.05.2022 г. постановено 2 по гр.д. № 6850/2021 г. по описа на СГС в частите, с които, след частична отмяна на решение от 14.07.2020 г. по гр.дело № 13582/2019 г. на СРС са отхвърлени предявените искове от Д.

С. М. срещу Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” с правно основание чл.2,ал.1,т.З ЗОДОВ над сумата 1000 лв. до 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2014 г. до окончателното изплащане; 2. в частта, с която е потвърдено решението от 14.07.2020 г. по гр.дело № 13582/2019 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.2,ал.1,т.З ЗОДОВ над сумата 2000 лв. до 15000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2014 г. до окончателното изплащане по касационна жалба вх. № 42812/06.07.2022 г., подадена от ищеца Д. С. М., чрез адв.К. П., поради което Решение № 1267/31.05.2022 г. постановено по гр.д. № 6850/2021 г. по описа на СГС, в посочените по горе части е влязло в законна сила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица - страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси за въззивното производство, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо в обжалваните части, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

С оглед дадените в Решение № 107 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 3881/2022 г. по описа на ВКС указания по прилагането на закона, които съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК са задължителни за настоящата съдебна инстанция, то правната квалификация на предявените искове от Д. С. М. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди с оглед въведените в исковата молба фактически твърдения и заявен петитум е по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, каквато квалификация е възприел и първоинстанционния съд.

По жалбата на Д. С. М.:

По отношение на иска за заплащане на сумата от 750,00 лв., представляващи пропуснати ползи и претърпяна загуба от незаконното отнемане от държането на Д. С. М. на следните вещи: фактура от 22.10.2007г., Банков документ от SE Ескпресбанк от 03.10.2008г. за сумата от 1024,59 евро или 2000 лева; Четири талона за изплащане на печалба от Еврофутбол; Хартиена опаковка с печат „Банка ДСК“ и подпис; Сиви белезници; шест мобилни апарата марка Nokia, различни модели; Талон на Еврофутбол за 112, 40 лева;

Е1астолен компютър; CD-Rom “Princo Budget”; един лаптоп „MSI”; преносима памет „Voyager Flash”; Два броя сим карти - В connect и Mtel; Четец за карти; общо 21 броя 3 дискове; Хардиск; Компютър „Seagate” и Два броя пластики - празни карти за периода от 15.05.2009 г. до 19.06.2018 г., когато вещите са били върнати на ищеца, следва да се отбележи, че съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а според разясненията дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Съгласно пък разясненията дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2021 на ОСГТК на ВКС причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. В този аспект на съждения, предвид дадените от ВКС разяснения, настоящият състав на съда намира, че пропусната полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. В конкретния случай по делото не са доказани по никакъв начин фактите, от които произтича възможността за реализиране на полза от неправомерно задържаните вещи, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Следва да се отбележи още, че претенцията за пропусната полза, респективно претърпяна загуба, не обхваща хипотезата на обезценяване на вещите за периода от отнемането им – 15.05.2009 г. до връщането им с акт на СРС – 19.06.2018 г. (л. 141 по цитираното НОХД № 5039 от 2015 г. по описа на СРС) , тъй като същите биха овехтели и при положение, че са намират във фактическата власт на ищеца. Ето защо жалбата е неоснователна, а решението в тази му обжалвана част, с която искът на ищеца е отхвърлен следва да бъде потвърдено като обосновано и правилно.