Решение № 22 от 28.01.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Враца, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500699 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 8405 от 14.11.2024г., подадена „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от З. С. Р., чрез юрк. И. И., против решение № 196/09.07.2024г. по гр.д. № 1092/2023г. на Районен съд - гр.Козлодуй, в неговата цялост, с което е провъзгласена нищожността, на основание чл.10а, вр. чл.19, ал.4, вр. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.146 от ЗЗП, на клаузите, предвиждащи „такса експресно разглеждане”, уговорени в договор за кредит № ***/09.09.2021г., сключен между Л. Д. П., ЕГН ********** с адрес *** и дружеството; осъдено е дружеството, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да заплати на Л. Д. П. сумата 395.86 лева, представляваща платена без основание сума по договор за кредит № ***/09.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 17.10.2023г., до окончателно изплащане на сумата и сумата 100.00 лева направени по делото разноски, както и на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, да заплати на адв. М. М. от АК-Пловдив, сумата 480.00 лева адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

Жалбоподателят твърди, че с обжалваното решение

1 първоинстанционния съд не се е произнесъл по реално предявената искова претенция, както и че е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, конкретно на чл. 214, ал. 1 ГПК, изразяващо се в липсата на произнасяне с нарочно определение по искане за изменение на размера на осъдителния иск (неговото намаляване), депозирано своевременно на 22.01.2024 г. от ищеца, а впоследствие е постановил съдебното решение с осъдителен петитум, отговарящ на първоначално предявената претенция.

Нещо повече, в мотивите на първоинстанционното решение изобщо не е обсъдено искането на ищцата, а спорът е разгледан по същество в рамките, зададени с исковата молба. Посочва, че ищцовата страна е намалила цената на осъдителния иск до размер 111, 68 лева, представляваща заплатена такса бързо разглеждане от 94.83 лева и заплатена договорна лихва в размер 16.85 лева, а именно поискала е връщане на всичко платено над главницата от 500 лева, а с решението съдът е провъзгласил клауза, уреждаща такса бързо разглеждане за нищожна. Счита, че с оглед мотивите на решението и ако PCКозлодуй е бил допуснал намаляване цената на иска, би следвало да осъди дружеството-ответник да върне надплатената сума по нищожната клауза, която в процесния случай е 94.83 лева и да отхвърли осъдителния иск за горницата до 111.68 лева. Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд - Козлодуй като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, като постанови правилен и законосъобразен съдебен акт, отговарящ на реално предявената ищцова претенция, както и да му присъди сторените разноски пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, включително разноските за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от въззИ.емата Л. Д. П., ЕГН **********, не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание представители на страните не се явяват и не са изложени становища по спора.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Козлодуй е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л. Д. П., ЕГН ********** от с.Хайредин, чрез пълномощника й адв. М. М. от АК-Пловдив, с която са предявени против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ***, гр. София, представлявано от юрк. З. Р., обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск за обявяване нищожност на Договор за кредит № *** от 09.09.2021г., евентуално за обявяване нищожност на клаузата от същия договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса бързо разглеждане, като противоречаща на добрите нрави и поради противоречие на закона – неспазване нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗПП, както и на чл.10а и чл.19, ал.4 от ЗПК - иск с правно 2 основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, и искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 395.86 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № *** от 09.09.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда 16.10.2023г., до окончателното й изплащане, и в условията на евентуалност за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата 94.83 лева, представляваща недължимо платена такса бързо разглеждане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и за присъждане на разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата Л. Д. П. е страна по Договор за кредит № *** от 09.09.2021г., сключен между нея и ответното дружество „Вивус.БГ” ЕООД, по силата на който е получила сумата 500.00 лева, при ГПР 49, 70%, ГЛП – 41% и срок на кредита до 09.10.2021г. Поддържа се, че съгласно договора кредитополучателя дължи такса за бързо разглеждане в размер 94.83 лева и лихва в размер 16.85 лева, като общия размер на задължението по договора за кредит е в размер 611.68 лева. Посочва се, че на 09.01.2023г. ищцата е погасила със закъснение изцяло сумата по договора в размер 1007.54 лева, включително и такса бързо разглеждане. Излагат се доводи за нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, при условията на евентуалност – за нищожност на клаузата от същия договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса бързо разглеждане, като противоречаща на добрите нрави и поради противоречие на закона – неспазване нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Изтъква се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК – поради непосочване в него на условията за прилагането на годишният лихвен процент, както и на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. На следващо място, като основание за нищожност на договора се изтъква неспазване на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира за такса от 94, 83 лв. не е включена в ГПР и ГЛП. Счита се, че с тези действия ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по 3 смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. При условията на евентуалност са изложени и доводи за нищожност на клаузата, с която е уговорено, че ищецът се задължава да заплати на ответното дружество такса за бързо разглеждане на кредита, поради накърняване на добрите нрави и поради нейната неравноправност по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея от 94, 83 лв. е в размер на 1/5 от сумата на отпуснатия кредит от 500 лв., както и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като предвижда заплащането на такса, която е необосновано висока. Поддържа се също противоречие на клаузата за такса бързо разглеждане с чл.10а и чл.19, ал.4 от ЗПК и се твърди, че тази такса следва да се включи в ГПК, което ще доведе до надвишаване на размера му над максимално установения от 50%.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „Вивус.БГ” ЕООД, с който са развити подробни доводи за неоснователност на предявените искове. От фактическа страна се поддържа, че на 13.09.2021г. (преди настъпване на падежната дата на кредита) ищцата е заплатила сумата 611, 68 лв., с която е погасила задължението си по договора за кредит, както следва: 500 лв. – главница; 16, 85 лв. – договорна лихва и 94, 83 лв. – такса бързо разглеждане. Оспорват се твърденията на ищцата, че е внесла сумата 1007, 54 лв. по процесния договор като се заявява, че суми над 611, 68 лв. не са постъпвали по договора. От правна страна в отговора са развити подробни съображения за неоснователност на исковете и е направено искане за тяхното отхвърляне и за присъждане на разноски.

В производството пред районния съд е депозирано допълнително писмено становище вх. № 421/22.01.2024г. от ищцата, в което същата е заявила, че твърдяното в исковата молба плащане от 1007, 54 лева е направено по друг договор за кредит, а по процесния договор за кредит от 09.09.2021г. е заплатила сумата 611, 68 лв., от които: 500 лв. – главница; 16, 85 лв. – договорна лихва и 94, 83 лв. – такса бързо разглеждане. В тази връзка, на основание чл.214 ГПК ищцата е заявила, че намалява размера на предявения главен осъдителен иск в размер 395, 86 лв., чрез оттегляне до размер на 111, 68 лв., съответно в съдебното заседание, проведено на 06.02.2024г., с протоколно определение съдът, на основание чл.214 ГПК, е допуснал изменение на размера на предявения главен осъдителен иск като същият се счита предявен за сумата 111, 68 лв..

С обжалваното решение Районен съд - Козлодуй е провъзгласил нищожността, на основание чл.10а, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.146 от ЗЗП на клаузата, предвиждаща „такса експресно разглеждане”, уговорена в процесния договор за кредит и е осъдил, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ответното дружество да заплати на ищцата сумата 395.86 лева, представляваща платена без основание сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 17.10.2023г., до окончателно изплащане на сумата.

Решаващите изводи на първоинстанционния съд са, че уговорената в 4 договора за кредит „такса експресно разглеждане“ е нищожна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 от ЗПК, тъй като законът не допуска заплащането на такси и комисионни за извършване на действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът е приел, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като уговорената „такса експресно разглеждане“, предвидена в договора за кредит е нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗД, както и че тази такса е нищожна и поради това, че се стига до нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК. При това положение нарушена се явява и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност на кредита. Приел е също, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР, както и че процесната такса е уговорена в нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото същата е начислена за действие, свързано с управление на кредита, а не за допълнителна услуга по чл.10а, ал.1 от ЗПК. Съдът е приел, че уговорката за заплащане на процесната такса не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения - независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не. С оглед на тези и други подробно изложени доводи в решението, първоинстанционния съд е стигнал до извода за основателност на евентуалния иск по чл.26 от ЗЗД и го е уважил. С оглед уважаване на иска за нищожност на процесната клауза за такса „експресно разглеждане”, съдът е заключил, че платената по нея сума е недължимо платена, като платена без основание и е уважил и евентуалния иск по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД в посочения размер.