Решение № 22457 от 08.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12516/2025
- Вид
- Решение № 22457
- Подписан
- 08.12.2025
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 22457 гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110112516 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
„Х..“ ЕООД e предявило срещу „Д..“ ЕООД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2388 лв., представляваща главница за изработка на три П-рамки от стоманен профил и монтаж на противопожарна седемметрова врата и две секционни врати, собственост на възложителя, в новострояща се сграда „Б..“, находяща се в гр. София, кв. Б.., по фактура № ../23.01.2024 г., ведно със законната лихва от 15.07.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.08.2024 г. по ч.гр.д. № 42949/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че от 21.07.2021 г. страните са в договорни търговски отношения по сключен между тях рамков договор, по силата на който ответникът е възлагал на ищеца извършване на конкретни дейности, свързани с изработване и/или монтаж на врати в новостроящи се и други сгради на територията на гр. София и извън него. Индивидуалните цени за отделните дейности били уговаряни в отделно приложение към договора като последно действащият ценоразпис, приложим и към датата на фактуриране на процесната работа, бил от 07.07.2022 г. По него били издадени и платени множество фактури преди процесната. В началото на 2024 г. ответникът възложил на ищеца описаната по-горе дейност и след приключване работата на монтажния екип още на същия ден на ответника била изпратена по имейл процесната фактура № ../23.01.2024 г. Твърди, че съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ ответникът е следвало да заплати сумата по фактурата в размер на 2388 лв. в 14-дневен срок от датата на получаването й, т.е. най-късно на 06.02.2024 г., но той не платил. Моли за уважаване на иска и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва. Посочва се, че исковата молба е била подадена след указания и законоустановен едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Оспорва процесната работа да е била възлагана като сочи, че съгласно подписания между страните рамков договор всяко възлагане се извършва с индивидуална поръчка, каквато в конкретния случай липсва. Твърди, че не е бил подписван приемо-предавателен протокол, нито ответникът е осчетоводявал процесната фактура или 1 ползвал данъчен кредит по нея. Оспорва и приложението към исковата молба с единични цени да е приложимо между страните, тъй като не е било подписано от двете страни. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за изработка, възлагането на процесната работа от страна на ответника, че е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на ответника, а последният е приел извършената работа, както и да установи размера на дължимото възнаграждение съобразно уговореното между страните.
В тежест на ответника при установяване на посочените обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираното от ищеца вземане.
От фактическа страна
Приет е рамков договор, сключен на 21.07.2021 г. между ищеца „Х..“ ЕООД в качеството изпълнител и ответника „Д..“ ЕООД в качеството възложител с предмет възлагане и изпълнение на поръчки по извършване на монтажни дейности на обекти на територията на Република България срещу възнаграждение. Съгласно чл. 2 от договора за всяко възлагане на отделна поръчка възложителят уведомява писмено изпълнителя по имейл с искане за оферта, след което изпълнителят извършва за своя сметка оглед на обекта и предоставя писмено на възлижтеля оферта в рамките на 5 работни дни след уведомяването.
След предоставянето на оферта по посочения ред страните подписват договор за съответната поръчка, наречен „индивидуална поръчка“, съдържащ информация за вида, количеството, срока за изпълнение, обекта, както и други специфични характеристики на поръчката, ако има такива. В чл. 2 е посочено, че цената за възложените монтажни дейности се изчислява на база твърдите единични цени по Приложение № 1, освен ако страните не са уговорили друго в индивидуалната поръчка, а в случай че се възложат монтажни дейности, невключени в приложението, страните договарят цените им допълнително в индивидуалната поръчка. В чл. 5 страните са се уговорили, че изпълнението на монтажните дейности се удостоверява с подписан между страните приемо-предавателен протокол без забележки от възложителя, като работата се счита окончателно приета след писменото й приемане от клиента без забележки съгласно приемо-предавателен протокол между него и възложителя.
Съгласно чл. 6 възнаграждението за изпълнението предмета на съответната индивидуална поръчка се заплаща от възложителя на изпълнителя в срок от 5 работни дни, считано от подписване между страните на окончателен приемо-предавателен протокол без забележки от възложителя, както и окончателното приемане на работата от клиента съгласно чл. 5.
По делото е приета процесната фактура, по якото ищецът претендира плащане с № ../23.01.2024 г., в която са описани следните стоки и услуги: монтаж на секционна врата 2 броя по 300 лв./бр.; монтаж на аварийно жило 2 броя по 1- лв./бр.; монтаж на ППВ с плъзгане 1 брой по 530 лв./бр.; изработване на метална П-рамка от стоманен профил 40/40/2 мм. 12 л.м. по 20 лв./л.м.; изработване на метална П-рамка от стоманен профил 60/40/2 мм 6 л.м. по 20 лв./л.м. и изработване на метална П-рамка от стоманен профил 80/40/2 мм 24 л.м. по 20 лв./л.м., на обща стойност 2388 лв. с вкл. ДДС. Фактурата е била изпратена по имейл на ответника на 23.01.2024 г. Приети са и други фактури, както и индивидуални поръчки за други стоки между страните.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е установило, че процесната фактура е била осчетоводена надлежно в счетоводството на ищеца, а от счетоводството на ответника са заявили, че фактурата не е получавана и отразявана в регистрите на „Д..“ ЕООД. Вещото лице е прегледало дневника за покупки по ЗДДС на „Д..“ ЕООД за месец януари 2024 г. и е установило, че процесната фактура не е отразена в този дневник, като е посочило, че след като фактурата не е включена 2 в дневниците за покупки на дружеството в месеца на нейното издаване или в следващите 12 месеца, дружеството не е ползвало данъчен кредит по тази фактура. Съгласно заключението няма данни за извършено плащане по процесната фактура в счетоводствата на двете страни.
В тази връзка е изискана допълнителна информация от НАП, в отговор на която е постъпило писмо от 16.10.2025 г. (л. 82). В него е посочено, че след извършена проверка в информационна система „Контрол“ на НАП за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2025 г. е било установено, че фактура с № ../23.01.2024 г. не е включена в дневниците за покупки на „Д..“ ЕООД и не е ползван данъчен кредит по ЗДДС.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М Г, който заяви, че познава управителя на ищцовото дружество от над 30 години и много пъти му е помагал в търговската дейност на дружеството във връзка с монтаж и изработка на врати, вкл. за процесния обект, „Б.. Р..“, който обект е познат на свидетеля като „П..“. На този обект е помагал на управителя на ищцовото дружество при монтажа на желязна конструкция, на една голяма врата – около 5, 6, 7 метра, тежка противопожарна врата с тегло около 350 – 400 кг. Свидетелят е присъствал на натоварването на вратата от място, намиращо се по пътя за К.., при светофар вляво, втория двор в лявата страна,, където имало будка на КАТ. Вратата била натоварена там в камионче, след това я разтоварили в обект на 3-4 етажа и я монтирали долу в подземието. Монтажът се състоял в изграждане на конструкция за захващане на вратата, анкериране с крепежни елементи, включвал рязане на желязо, заваряване.
Свидетелят е присъствал на 13-14 монтажа на врати в същата сграда, като монтаж на противопожарна врата е имало само веднъж, през 2024 г., другите врати са били големи гаражни врати.
От правна страна
Съдът намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване посочените по-горе предпоставки за уважаване на предявения иск за главница за възнаграждение по договор за изработка. Съгласно приетия рамков договор редът за възлагане и изпълнение на монтажни дейности между двете дружества е следният: отправяне на искане за оферта, изготвяне на писмена оферта от изпълнителя и предоставянето й на възложителя, подписване на договор за съответната поръчка с индивидуализиращи белези за поръчката. В разглеждания случай липсват доказателства за извършването на която и да е от тези стъпки, т.е. не се установява възлагане на монтажни дейности по фактурата по реда на приетия по делото рамков договор. Принципно, няма пречка възлагане на дейностите, обективирани в процесната фактура, да е било извършено и по различен ред, но по делото не се установи и възлагането и извършването на конкретните дейности по друг ред. В тази връзка са събрани единствено гласни доказателства, като от разпита на свидетеля Г.. се установи, че на процесния обект са били извършвани няколко монтажа на врати от страна на ищеца. В същото време свидетелят беше категоричен, че е присъствал на един-единствен монтаж на противопожарна врата, а в откритото съдебно заседание, проведено на 08.10.2025 г. се установи, че по делото е приета и втора фактура за монтаж на противопожарна врата, издадена на 21.12.2023 г. с номер 1117 (л. 57), поради което не се установява на монтажа на коя от двете противопожарни врати, за които са приети фактури, даде показания свидетелят. В този смисъл липсват доказателства не само за възлагането от страна на ищеца на конкретните дейности по процесната фактура, но и за извършването им, предвид събраните писмени и гласни доказателства за множество извършени монтажи на обекта, не може да се изведе еднозначен извод, че става дума точно за дейностите, обективирани в процесната фактура.
На следващо място, липсват каквито и да е доказателства и за приемане на работата от страна на ответника. Съгласно предвиденото в рамковия договор изпълнението на монтажните дейности се удостоверява с подписан приемо-предавателен протокол между възложителя и изпълнителя, какъвто липсва, а работата се счита за приета с подписване на друг приемо-предавателен протокол между клиента и възложителя, какъвто също не е представен по делото. Дори да се приеме, че така предвиденият ред невинаги е бил спазван от страните по договора, както се домогва да установи ищецът, липсват каквито и да е други 3 доказателства за приемане. За да достигне до този извод, съдът взе предвид и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза и отговора от страна на НАП, от които се установи по категоричен начин, че ответното дружество не е включвало процесната фактура в дневниците си за покупки и не е ползвало данъчен кредит по нея. По изложените съображения съдът намира, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се равняват на 200 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 600 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Х..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.... I“ №..., вход-офиси, ет. 2, ат. 1, срещу „Д..“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „Л..“, бл. ..., ет. 3, ап.., установителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2388 лв., представляваща главница за изработка на три П-рамки от стоманен профил и монтаж на противопожарна седемметрова врата и две секционни врати, собственост на възложителя, в новострояща се сграда „Б..“, находяща се в гр. София, кв. Б.., по фактура № ../23.01.2024 г., ведно със законната лихва от 15.07.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.08.2024 г. по ч.гр.д. № 42949/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.