Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12564 от 24.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 76738/2024
Вид
Решение № 12564
Подписан
24.06.2026
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12564 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110176738 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от М. И. Г., ЕГН ********** срещу „БОДУ“ ООД, ЕИК 130068321 осъдителен иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9714,55 евро (19000,00 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука на 30.07.2024 г., ведно със законна лихва от 30.07.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищцата твърди, че в периода 06.12.2023 г. - 20.09.2024 г. се е намирала в трудово правоотношение с ответника „БОДУ“ ООД съгласно валидно сключен трудов договор, като заемала длъжността „охранител-инкасова дейност“.

Сочи, че в 14.40 часа на 30.07.2024 г. след извършване на възложените й от работодателя трудови задължения, свързани с инкасирането на бензиностанция „ЕКО“, намираща се в гр. Петрич, изход, местност Мерата, се качила в служебния автомобил с регистрационен номер ********. Твърди, че секундата, в която затворила вратата на автомобила, той рязко потеглил със силна скорост, след което шофиращият го С.А.К. - също работник на „БОДУ“ ООД, рязко натиснал педала на спирачките, съответно автомобилът рязко 1 спрял, за да избегне удар с извършващ маневра с цел паркиране на паркинга на бензиностанцията автомобил. Сочи, че причината за рязкото спиране е несъобразената висока скорост, с която шофирал автомобила С.К., и че същият не е видял своевременно паркиращия автомобил. Твърди, че причината е била, че С.К. страдал от нарушено зрение – „мързеливо око“ и имал силно влошено зрение. Твърди, че при рязкото спиране на автомобила тялото й рязко се преместило в посока напред и надясно, при което дясното й коляно се ударило силно в пространството между предното табло и дясната врата на автомобила. В резултат на удара получила оток и наличие на хематом на дясна колянна става, палпоторна и спонтанна болезненост в областта на дясното коляно — в ставна цепка латерално и медиално. Чрез изследване е ядрено-магнитен резонанс е бил установен хематом в областта на илеотибиален тракт. Злополуката е била регистрирана от работодателя в ТП на НОИ — София град на 21.08.2024г., като е била подадена декларация за трудова злополука, като при проверката са били установени нарушение от страна на работодателя. С разпореждане № 35752 от 22.08.2024 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ - София град инж. С.В. настъпилият инцидент е бил признат за трудова злополука. Твърди, че вследствие на злополуката и внезапното травматично увреждане й се наложило над 10 пъти да извършва прегледи, консултации и изследвания, за да бъде диагностициран здравословния проблем от органи на медицинската експертиза и за да получи лечение (терапия) на този проблем. Посочва, че всяко телодвижение, в което участвал десният й крак, особено всяко стъпване при ходене, е било съпътствано от силни болки, неудобства и тежки психически преживявания.

Освен това не можела да се придвижва нормално и достатъчно бързо, както преди инцидента, а ходела изключително бавно, стъпвала неуверено и със страх, придвижвала се с помощта на две патерици. В резултат на настъпилата злополука животът й е бил напълно променен, като станала непълноценна и не можела да се грижи за себе си. В първите месеци след инцидента не можела да се грижи сама за себе си, поради което е била подпомагана от нейните близки. Чувствала се депресирана и без желание за социални контакти. В допълнение на това се налагало непрекъснато да приема лекарства и да посещава лекар, в резултат на което изгубила желанието си за живот. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелствата, че ищцата в настоящото производство се е намирала в трудово правоотношение с „БОДУ" ООД за периода от 06.12.2023 г. до 20.09.2024 г., въз основа на валидно сключен трудов договор № 695/06.12.2023 г., както и че злополуката от 30.07.2024 г. е призната като трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, поради влязло в сила Разпореждане № 35752 от 22.08.2024 г. на ТП на НОИ гр. София. Оспорва механизма на настъпилата злополука. Твърди, че травматичното увреждане е възникнало при слизане от служебния автомобил, като пострадалата е ударила в ръба на вратата на автомобила десния си крак.

Оспорва, че причината за твърдяното рязко спиране на служебния автомобил, при описаната в ИМ фактическа обстановка, е несъобразено висока скорост, както и нарушеното зрение на шофьора С.К.. Твърди, че ищцата е била без поставен колан, поради което е допуснала груба небрежност. Оспорва да е налице причинна връзка между твърдените от ищцата увреждания изразяващи се в оток и наличие на хематом на дясна колянна става, палпоторна и спонтанна болезненост в областта на дясното коляно и настъпилият инцидент.

Сочи, че причина за настъпилата злополука е слизане от автомобил, който се е намирал в покой към онзи момент, като причината е била липса на внимание от страна на служителката. Оспорва, че вследствие на злополуката й се е налагало над 10 пъти да извършва прегледи, консултации и изследвания, за да бъде диагностициран здравословния проблем и да получи лечение. Твърди, че ищцата е била на работа още на следващият ден след инцидента, като не е имало индикации за наличие на здравословен проблем. Посочва, че от представените от ищцата доказателства е било видно, че не са били налице трайни увреждания. Оспорва размера на предявения иск, като счита същият за прекомерен и необоснован. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че същите са били 3 обвързани от трудово правоотношение, породено от трудов договор № 695/06.12.2023 г., по силата на който ищцата работи при ответника на длъжността „Охранител-инкасова дейност“. Представена е и длъжностна характеристика, извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – ежедневен инструктаж, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж, реален график.

По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства – протокол и декларация за трудова злополука и Разпореждане № 35752 от 22.08.2024 г., издадено от ТП на НОИ София-град, се установява, че на 30.07.2024 г. ищцата е претърпяла трудова злополука по време и във връзка с извършваната работа – превоз на парични средства и ценни книжа, при слизане от служебния автомобил, пострадалата е ударила в ръба на вратата десния си крак, което е причинило изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става и временна неработоспособност.

Представени са и обяснения на М.С. и С.К..

Представена е следната медицинска документация: амбулаторен лист от 05.08.2024 г.; амбулаторен лист от 20.08.2024 г.; амбулаторен лист от 28.08.2024 г.; амбулаторен лист от 31.08.2024 г.; амбулаторен лист от 17.10.2024 г.; амбулаторен лист от 18.10.2024 г.; Болничен лист от 05.08.2024 г.; Болничен лист от 21.08.2024 г.; документ за образно изследване – МРТ на дясна колянна става на ищцата от 10.08.2024 г.;

От показанията на свидетеля М.И.С. се установява, че същият е започнал работа в „Боду“ октомври 2014 г. като служител охрана в автопатрул и след година станал организатор охрана за град Разлог, Гоце Делчев, Банско и за района. Ищцата започнала работа декември 2023 г. Няма лични впечатления за инцидента на 30.07.2024 г., на следващия ден разбрал за инцидента от ищцата, която в разговор по телефона и му обяснила, че е претърпяла инцидент и че при слизането си е ударила коляното в самото резе на буса.

Казала, че е започнало дежурството и ще го изкара докрай.

От показанията на свидетеля З. И. Г. се установява, че е сестра на ищцата, като живеят в една къща, в едно домакинство. Знае за трудова злополука, която станала с ищцата на 30.07.2024 г., поради това, че живеят в едно домакинство и когато ищцата се върнала от работа видяла коляното й.

Свидетелят З. Г. помагала на ищцата с придвижването, ищцата не можела да 4 свива крака си и 3 месеца била с патерици. Ищцата се възстановила след 4-5 месеца. Ищцата се оплаквала от болки, а и по лицето й личало, че изпитва болка. На 01.08.2024 г. ходили в болница „Пулс“ в Благоевград, където бил извършен преглед и предписано лечение. Кракът бил обездвижен, ищцата се придвижвала с патерици. Наложило се да ходя и на преглед при съдов хирург в Панагюрище. Ходили и в Медикъл арт София.

От показанията на свидетеля Я. И. К. се установява, че е вуйна на ищцата, не живеят в едно домакинство, но често се виждали. Разбрала за злополуката с ищцата на 30.07.2024 г., тъй като й били на гости, ищцата била с патерици, коляното й било подуто и изпитвала болки. Наблюдавала ищцата през целия възстановителен период от 4-5 месеца. Ищцата не можела да ходи сама до тоалетната, да се облича сама, до масата, за да се храни. И към настоящия момент ищцата изпитвала болки и дискомфорт. След около 4-5 месеца ищцата започнала сама да извършва обичайните си дейности без помощ. Ищцата се придживала с патерици, поставяли компреси, пиела обезболяващи. Ищцата споделяла, че не може да ходи, не можела да спи и да сгъва крака си.

От заключението на назначената по делото СМЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното.

Вследствие на трудовата злополука от 30.07.2024 г. ищцата получила травма, вследствие на удар в дясното коляно, довела до контузия на същото с образуване на оток и хематом. Не е установена увреда на костната система на ставата и МРТ на коляното. Процесната травма води първоначално до интензивни болки за около 3 дни, след което болката започва да намалява до отшумяване в края на възстановителни период. В процесния случай възстановителния период на ищцата е бил 50 дни. Посочената травма представлява леко травматично увреждане. Принципно пострадал при такова травматично увреждане на възрастта на ищцата се възстановява за около 1 месец. Ищцата е спазила режима за лечение на травмата. Претърпяното от ищцата травматично увреждане се определя като такова с напълно обратим ход и благоприятен изход за пълно възстановяване, без да се очакват усложнения и ексцеси за в бъдеще.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а 5 необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Така предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ.

По предявения иск ищецът е следвало да докаже: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3. настъпване на вреда – неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане и размера на вредата; 4. причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е било да докаже възражението си по чл. 201, ал.

2 КТ за проявена груба небрежност от страна на ищеца.