Решение № 144 от 27.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2573/2024
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 27.01.2025
- В сила
- 19.02.2025
- Състав
- Атанас Маджев
Цитирани разпоредби
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63, ал. 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- § 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20241100902573 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „О.**“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез адвокат – А.Я.. С нея се обжалва постановен Отказ № 20241204144434-3/10.12.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване по партида на дружеството в търговския регистър на заявени обстоятелства с подадено Заявление Образец Б7 с вх. № 20241204144434/04.12.2024г., както следва : че О.** АпС, дружество с ограничена отговорност учредено по законите на Кралство Дания е юридическото лице чрез, което пряко се упражнява контрол над „О.**“ ЕООД, с ЕИК ****; че Й.К., ЛНЧ **** е действителен собственик на „О.**“ ЕООД, с ЕИК ****, в качеството му на физическо лице, упражняващо пряк или косвен контрол, в качеството му на собственик на 51 % от дяловете в капитала и 56 % от правото на глас в дружеството.
Дружеството-жалбоподател претендира за отмяна на постановения отказ, поради незаконосъобразността му. Маркира, че сред документите придружаващи подаденото заявление за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства по ЗМИП е ангажирано апостилирано и преведено удостоверения за актуалното състояние на дружеството - О.** АпС, което е дружеството заявено като такова упражняващо контрол върху „О.**“ ЕООД. От съдържанието на това удостоверение ставало видно, че действителен собственик на капитала на О.** АпС е физическото лице - Й.К. и доколкото О.** АпС е едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител „О.**“ ЕООД, то именно Й.К. се явява действителен собственик на „О.**“ ЕООД. Настоява се, че предвид тези записи в ангажираното удостоверение Й.К. е лице, което попада в обхвата на дефиницията по § 2 от ДР на ЗМИП. Според жалбоподателят-заявител, този документ се явява напълно достатъчен 1 за установяване на издирваните от ДЛР обстоятелства. Възразява се по това в ЗМИП да е регламентирано изискване за представяне на документи, от чието съдържание да може да се изясни веригата на собственост. Правомощие на ДЛР е единствено да провери, дали са представени документи, удостоверяващи заявените за вписване обстоятелства, а не да дава указания на заявителя за начина на попълване на декларацията му по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. В обобщение жалбоподателя се позовава на това, че с приложените към заявлението си декларация и удостоверение за актуално състояние на чуждестранното дружество - О.** АпС успешно е установил обстоятелствата, чието вписване е поискал по смисъла на ЗМИП, поради което ДЛР неправилно е отказал тяхното вписване по партидата му, съответно съдът следва да отмени този негативен охранителен акт и да укаже на ДЛР да осъществи поисканото със Заявление Б7.
Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат идентични съображения с тези използвани от ДЛР пи постановяване на отказа, като се изтъква, че при направата на проверката от ДЛР са констатирани нередовности и на заявителя са били дадени указания за тяхното преодоляване, чрез осигуряването на допълнителни доказателства, от които да може да се разкрие в достатъчна степен веригата на собственост водеща до посочения за действителен собственик – физическото лице Й.К.. По конкретно липсвали документи за актуалното състояние на дружеството "С.Р. БГ АпС“, в качеството му на едноличен собственик на капитала на "О.** АпС" и неговите собственици за да може да се проследи и анализира веригата на собственост до крайния притежател на правата – дяловете в капитала на "О.** АпС", съответно да се съобрази техния обем с оглед изискването на § 2 от ДР на ЗМИП. Настоява се за потвърждаване на обжалвания отказ № 20241204144434-3/10.12.2024 г., поради неговата законосъобразност. Иска се и присъждане на съдебни разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество подадената жалба се явява неоснователна.
Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалваният в настоящото производство отказ е поисканото със заявление Образец Б7 с вх. № 20241204144434/04.12.2024г. първоначално вписване на изискуеми по смисъла на ЗМИП обстоятелства : 1./ че О.** АпС, дружество с ограничена отговорност учредено по законите на Кралство Дания е юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол над „О.**“ ЕООД, с ЕИК ****; 2./ че Й.К., ЛНЧ **** е действителен собственик на „О.**“ ЕООД, с ЕИК ****, в качеството му на физическо лице, упражняващо пряк или косвен контрол, в качеството му на собственик на 51 % от дяловете в капитала и 56 % от правото на глас в дружеството.
2
Двукратно на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на 06 и 10.12.2024 г. ДЛР е давал към дружеството-заявител указания, както следва : на 06.12.2024 г. за представяне на документи удостоверяващи веригата на собственост до достигане на физическото лице, в случая документи относно "С.Р. БГ АпС“, както и кои са лицата притежаващи неговия капитал; на 10.12.2024 г. за представяне на удостоверение за актуално състояние на "С.Р. БГ АпС“ в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството - "О.** АпС", както и нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в която е посочено и дружеството "С.Р. БГ АпС“ в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството - "О.** АпС" и неговите собственици и/или представляващи в качеството им на непряко контролиращи.
Със заявление образец Ж 1 с № 20241209175646 за отстраняване на нередовност дружеството-заявител е изтъкнало, че към вече депозираното от него заявление Б 7 надлежно е приложило удостоверение, заверено с апостил относно датското дружество „О.“ АпС , което удостоверение е издадено от Датската агенция по търговията и предприятията.
В това удостоверение е посочено, че действителен собственик на капитала на датското дружество „О.“ АпС е Й.К.. Същевременно „О.“ АпС от своя страна е едноличен собственик на капитала на българското дружество „О.**“ ЕООД, поради което действителният собственик на „О.“ АпС е също така и действителен собственик на „О.**“ ЕООД.
Последвало е постановяване на обжалвания Отказ № 20241204144434-3/10.12.2024 г., като в мотивите на същия ДЛР е изтъкнал, че независимо от дадените изрични указания към „О.**“ ЕООД, то същият не е ангажирал пред органа по регистрацията нужния набор от документи удостоверяващи веригата на собственост до достигане на физическо лице, а именно – не се представят документи относно дружеството – „С.Р. Бг Апс“, съответно кои са лицата, който притежават целия негов капитал.
Съгласно чл. 63, ал. 6, от ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица са длъжни да заявят за вписване съгласно, ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по, ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.
В случая в иницииращото производството заявление за действителен собственик на „О.**“ ЕООД е посочен - Й.К., ЛНЧ **** е действителен собственик на „О.**“ ЕООД, с ЕИК ****, в качеството му на физическо лице, упражняващо пряк или косвен контрол, в качеството му на собственик на 51 % от дяловете в капитала и 56 % от правото на глас в дружеството.
3
От справка по партидата на „О.**“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ се констатира, че едноличен собственик на капитала му е чуждестранното юридическо лице - О.** АпС, рег.№44690373 имащо търговска регистрация по законите на Дания. За разкриване актуалното правно състояние на така упоменатото чуждестранно юридическо лице към заявлението е представено надлежно заверено с апостил и преведено по официален ред удостоверение от Датската агенция по търговията и предприятията с актуалност към 18.04.2024 г. От неговото съдържание еднозначно се установява, че едноличен собственик на капитала на О.** АпС, рег.№44690373 е друго чуждестранно юридическо лице, а именно - "С.Р. БГ АпС“, което също е с търговска регистрация в Дания. Физическото лице - Й.К. е посочен, като действителен собственик с дял от 51 % и право на глас в обем от 56 %. Тук следва да се вземе под внимание, че според записа в удостоверението - Й.К. се третира, като действителен собственик на посочения обем от права по отношение на чуждестранното юридическо лице - О.** АпС, рег.№44690373. За последното дружество обаче са налице данни, че капиталът му се притежава изцяло от друго чуждестранно юридическо лице, а именно - "С.Р. БГ АпС“, което също е с търговска регистрация в Дания. За това дружество обаче няма ангажирано удостоверение за актуално състояние, както и няма вписване в декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, че извършва непряк контрол върху „О.**“ ЕООД. ДЛР е дал ясни указания до заявителя да представи именно такъв документ в пределите на течащото регистърно производство. Това обаче не е направено от заявителя. Същевременно липсата на такива доказателства, които в случая са необходими за направа на преценката за персоналната идентификация на крайните физически лица притежаващи дяловете от капитала на контролиращото дружество прави невъзможно установяване по несъмнен начин на обстоятелството, че именно Й.К. е лицето действителен собственик, както и обема от права, с които същия разполага /доколкото и това е обстоятелство, което се заявява и вписва според изискванията на ЗМИП/. Позоваването на заявителя, че от осигуреното удостоверение за актуално състояние на О.** АпС коментираните обстоятелства еднозначно се разкривали, настоящият състав приема да не кореспондира на действителността. Тъкмо обратното от него се разкрива продължаване на веригата на собственост върху капитала на О.** АпС, а именно - това е дружеството "С.Р. БГ АпС“. Понеже достъпът до данните в Датската агенция по търговията и предприятията е свободен, то настоящият състав осъществи такъв към момента на произнасянето си, и от него е видно, че считано от 04.12.2023 г. 45,22% от капитала на "С.Р. БГ АпС“ е притежание на Й.К., а правата му на глас в дружеството се разпростират до 50 %. Тоест може да се заключи, че действително Й.К. е носител на права в капитала на последното дружество по веригата на собственост, а именно - "С.Р. БГ АпС“, но те са в обем некореспондиращ на посочения в заявлението образец Б 7, както и на този деклариран в декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Това разминаване съставлява пречка за извършване на поисканото вписване, защото макар да се установява, че Й.К. е носител на права над 25 % от дяловото участие в контролиращото дружество, то обема на тези права не е правилно посочен в заявлението и подадената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, а ДЛР, съответно съдът проверяващ правилността на отказа е обвързан с тях. Това противоречие между заявени за вписване обстоятелства и 4 разкриващи се такива от приложените документи и служебно извършени допълнителни справки в чуждестранни търговски регистри /този на Дания/ съставлява пречка за осъществяване на поисканото вписване и прави отказа, макар и по различни мотиви законосъобразен като краен резултат. В допълнение следва да се изтъкне и това, че вписването на данните по чл. 63, ал. 4, т. 2 - данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, се извършва само въз основа на декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, като законът не поставя изискване за вписването на всички юридически лица по веригата на притежанието, а само на тези, които упражняват непряк контрол, чиято дефиниция се съдържа в разпоредбата на § 2, ал. 4 от ДР на ЗМИП и които не са вписани в регистрите по, ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България. В случаят такова юридическо лице се явява – „С.Р. БГ АпС“, като същото не е отразено в декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, съответно не е посочено в заявлението за вписване – образец Б 7.