Решение № 1508 от 30.04.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. Варна, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г. като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110115771 по описа за 2024 година

Производството по делото се развива след обезсилване на решение № 1875/10.06.2022г., постановено по гр.д. № 8321/2021г., по описа на ВРС и връщане на делото за разглеждане на предявения иск, като се има предвид индивидуализацията на реалната част, направена в съдебно заседание, проведено на 07.10.2024г. по в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС.

Предявени са от Р. Т. Т. и Р. Г. Т. срещу Община Варна в условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 1698 кв.м. реална част от имот с идентификатор ***, целия с площ от 2534 кв.м., намиращ се в гр. В./, която реална част е заключена между точки A, B, C, D, E, H, G и F на приложената на л. 25 от в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС, съдебнотехническа експертиза, включваща западната, южната и източната реална част на имот с идентификатор ***, при граници на последния: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***.

Твърди се от ищците, че по силата на договор за покупко-продажба от 2003г., оформен в нотариален акт № 166/2023г., са придобили при условията на съпружеска имуществена общност лозе-овощна градина с площ от 836 кв.м., представляваща част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целия с площ от 2534 кв.м. От момента на сключване на сделката владеят целия имот в пълните му граници, като владението върху 1698 кв.м. им е предадено от техните праводатели. Декларирали са и са заплащали данъци за целия имот, оградили са същия. След като са поискали да 1 се снабдят с констативен нотариален акт, общината е съставила акт за частна общинска собственост за 1698/2534 кв.м. идеални части от имота. С оглед горното сезират съда с искане за установяване на правото им на собственост на посочената реална част от имота.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Община Варна, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излагат, че имотът е бил държавна собственост, впоследствие преминала в общинска такава. С оглед последния факт счита, че по отношение на процесната част от имота намира приложение забраната на чл. 86 ЗС за придобИ.ето му по давност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за покпуко-продажба от 29.10.2003г., оформен в нотариален акт № 168/2003г. на нотариус Илияна Маджунова, А.Д.К. и Р.К.Д. са прехвърлили на ищеца Р. Т. Т. (по време на брака му с Р. Г. Т.) правото на собственост върху поземлен имот № 40, находящ се в землището на гр. Варна, местност „Прибой“ (Манастира), попаващ в зона за земеделско ползване, при граници: изток - Г.П.В., юг – гора, запад – гора, север – гора.

Продавачите по договора са се легитимирали като собственици с договор за дарение от 29.06.1993г., обективиран в нотариален акт № 101/1993г. на нотариус при РС-Варна, с който М. Н. Н. и М.С. Н.а са дарили на своя внук А.Д.К. 600/836 кв.м. ид.ч. от горния имот, а на внучката си Р.К.Д. 236/836 кв.м. ид.ч. от имота, заедно с построената в него постройка.

Видно от нотариален акт № 68/1971г. на нотариус при РС-Варна, че В.П.Д. е продал на М. Н. Н. и Г.П.В. нива с площ от 1666 кв.м., находяща се в землището на с.

Г., м. „Манастира“ при граници: Стойка П., залесено, залесено и гора. На 31.10.1985г. е одобрена съдебна спогодба по гр.д. № 2926/1985г. на РС-Варна, по силата която в дял на М. Н. Н. и съпругата му М.С. Н.а е поставена овощна градина-лозе, находяща се в землището на с. Г., м. „Манастира“, с площ от 836 кв.м., при граници: изток Г.П.В., юг – гора, запад – гора и север – гора.

С акт за частна общинска собственост № 10409/26.06.2020г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, Община Варна е актувала като общинска собственост 1698/2534 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор ***, находящ се в м. „Прибой“, гр. Варна.

По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза. От същото се установява, че първият кадастрален план за местността е от 1960г. По този план в границите на процесния имот попадат части от: имот № 1650 – държавен „ливада“ (166 кв.м.), имот № 1565=2007 – Георги Стойчев „нива“ (440 кв.м.), имот № 1520 – държавен „мера“ (1374 кв.м.) и имот № 1552 – 2 държавен „деформиран терен“ (554 кв.м.). По плана от 1988г. процесният имот е с кадастрален № 619, с площ от 1420 кв.м., записан в разписния лист на М. Н. Н.. В площта му попадат 1144кв.м. от процесния имот с идентификатор ***, като останалата част от него попада с площ от 127 кв.м. от гора/скат от землищна територия, 60 кв.м. в съществуващ път, 555 кв.м. в имот без кадастрален номер и 684 кв.м. в гора/скат от землищна територия. По плана от 1995г. имотът е индивидуализиран с кадастрален № 40 с площ от 1260 кв.м., като в границите на процесния имот *** попадат 1113 кв.м. от него, съответно 49 кв.м. попадат в площта на път, 752 кв.м. в имот без кадастрален номер и 615 кв.м. в гора/скат от землищна територия. За местността е изработен план на старите имотни граници, по който процесният имот попада в имот № 1520 с площ от 1364 кв.м., записан на държавата, с площ от 576 кв.м. в имот № 1552 – държавна собственост, с площ от 162 кв.м. в имот № 1650 – държавна собственост и с площ от 432 кв.м. в имот № 1565=2007 – на неидентифициран собственик. През 2006г. е одобрен ПУП – ПРЗ за територията на „курортна зона Прибой“, като имот № 40 не се обхваща от приетия регулационен план и е разположен е изцяло в територията на „зона за отдих Прибой“.

От заключението се установява, че ползваният от ищците имот е ограден от всички страни с полумасивна ограда, като западната ограда е изградена по протежение на съществуващ на терен асфалтов път; северната ограда е изградена по границите със съседния откъм север имот № 39, източната ограда е изградена по протежение на пониско ниво на гора/скат, а южната – по ширината на ползвания имот. Оградите около имота са ситуирани приблизително по кадастралната граница на имот с идентификатор ***. Имотът е поддържан в много добро състояние и се ползва целогодишно за задоволяване на жилищни нужди, като в същия има изградени една основна сграда и три спомагателни постройки.

В хода на в.гр.д. № 1053/2024г. е проведена допълнителна съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че по действалия КП от 1960г. и 1988г. имотът, предмет на съдебната делба и дарението от 1993г. не е попълнен. За първи път той е отразен в КП от 1996г. като имот № 40 с площ от 1255 кв.м.

Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. В. С. и П. М. М.

От показанията на свидетелят С. В. С., се установява, че той притежава съседен имот до процесния, който е собственост на ищците. Техният имот е ограден от всички страни и в него има постройка, която се използва за живеене.

Същият е с площ около 1,5 – 2 дка. Свидетелят е познавал стария собственик на имота преди той да бъде придобит от ищците, като посочва, границите на имота не са били променяни. Ищецът е обновил оградата, облагородил е мястото, санирал къщата.

Имотът бил обитаван от ищците и техните деца.

3

От показанията на свидетеля П. М. М. се установява, че през 2003г. ищците са закупили имот, който той е посетил за пръв път още към момента на придобИ.ето му. Площта му била около 2 дка, а до него се стигало по асфалтов път за автомобил. В него имало сграда, която се използва за живеене, както и други помощни постройки и плодни дръвчета, за които грижи полагал ищеца. Последното посещение на свидетеля в имота е от преди 4 дни преди провеждане на съдебното заседание пред първа инстанция, в което бил разпитан, като излага, че до този момент от първоначалния, в който е посетил имота оградата на същия не била премествана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим, при наличие на правен интерес от провеждането му. Последният съдът приема за обусловен от процесуалното поведение на ответниците, които оспорвайки право на собственост на ищеца, разкрива интерес от установяването му със сила на пресъдено нещо.

Характерът на предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи твърденията си, че е собственик на процесната реална част, която част попада в пространствения обхват на притежавания от ищците имот, придобит на въведеното правно основание, в случай давностно владение, осъществявано в периода от 2003г. и към датата на депозиране на исковата молба. Правната последица от владението с намерение за своене, изразяващо се в пълна или частична власт върху вещ или вещно право, е настъпване ефектът на придобивната давност /чл. 79 ЗС/. Анализът на събраните по делото – показанията на свидетелите и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза безспорно установяват, че на 29.10.2003г. ищците са придобили чрез договор за покупко-продажба поземлен имот № 40 и са установили фактическа власт върху закупения от тях имот, към който момент на място имотът е бил ограден по кадастралната граница на имот с идентификатор ***.

Установи се, че местоположението на оградата на имота не е променяна и фактическа власт върху същия към датата на исковата молба е осъществявана върху площта на недвижимостта така, както е установена през 2003г. За да се приеме обаче, че същите са станали собственици на процесната реална част на въведеното оригинерно правно основание съдът следва да прецени дали обектът на владелчески действия е могъл да бъде придобит по давност, респективно: наличето на законова забрана за това, тъй като обектът на владелчески действия с последица придобИ.е собствеността върху него поради изтекла придобивна давност може да бъде само вещ или вещно право, което не е извадено от гражданския оборот.

Именно до това се свежда и основния спорен между страните въпрос с оглед наведените от ответната страна твърдения спорните части да са били държавна 4 собственост, преминала в общинска такава, съставляващо пречка за придобИ.ето му по давност, предвид въведения с § 1 ЗИД на ЗС мораториум за времето до отпадането му с влизане в сила на решение № 3/24.02.2022г. по конст.дело № 16/2021г. – 08.04.2022г.

С Конституцията от 1947г. е установено единството на фонда на държавната собственост. Режимът на държавната социалистическата собственост - кооперативна и държавна, след това е доразвит в Закона за собствеността (Изв., бр. 92/1951 г. в сила от 17.12.1951 г.). В Конституцията от 1971г. не е извършена промяна в предишния режим на държавната собственост, но е налице систематизация и детайлизиране; изрично е записано и, че държавната собственост съставлява единен фонд. Държавните земи трайното са предназначени за обслужване на обществения и държавния интерес, което изключва възможността върху тях да се установят собственически права в полза на частни лица, кооперации или на обществени организации. Поради това, отчуждаването им в полза на частни лица, кооперации и организации е изключено. Когато държавата преотстъпва някои от земите, държавна собственост за задоволяване на определени нужди на обществените организации, кооперации или на частни лица, правото на държавната собственост върху тези земи се запазва.

От събраните по делото доказателства се установи, че в разписните листи към КП от 1960г. имоти № 1552 и № 1650 са вписани като собственост на държавата.

Действително записването в разписния лист не е доказателство за принадлежността на правото на собственост, а само индиция за това право. По силата обаче на императивната норма на чл. 2, ал. 1 от ЗДИ от 1948г. /отм./ държавни са недвижимите имоти, които не принадлежат никому. Същата е възпроизведена и с действалата след това разпоредбата на чл. 6 от ЗС /отм./ която следва, че държавата придобива имотите, които нямат друг собственик. Дори да не се сочи друго правно основание, ако не се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице, каквато е хипотезата в настоящия случай за част от спорната територия, разпоредбата на чл. 6 от ЗС /отм./ съставлява правно основание за придобИ.е правото на собственост от държавата. Следователно за времето до 08.04.2022г. давността е спряла да тече, поради което и ищците не биха могли да се легитимират като собственици на източната реална част от имота с площ от 577 кв.м., заключена между т. Е, D, C, C1 и H от комбинирана скица № 1 към заключението на СТЕ, допуснато по в.гр.д. № 1053/2024г. и частта от имот № 1650, попадаща в обхвата на имот с идентификатор *** – 166 кв.м., заключена между т. В1, В, А1 и G1 от комбинирана скица № 1 към заключението на СТЕ, допуснато по в.гр.д. № 1053/2024г., на осъществено давностно владение.