Решение № 4128 от 15.09.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4128

Пазарджик, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20267150700717 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Г. К. В., [ЕГН], от с. Козарско, общ. Брацигово, [улица], чрез адвокат С. М., срещу Решение № 1012-12-160#1 от 27.05.2026 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-1137-1 от 08.05.2026 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.04.2026 г. до 31.08.2026 г. в размер на 17,01 евро дневно.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочва се, че административният орган неправилно е изчислил тримесечния срок по чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО, поради наличието на висящи граждански дела, по които жалбоподателят е оспорвал законността на уволнението си. Смята че този срок започва да тече от влизане в сила на съдебните актове по гражданските спорове относно прекратяването на трудовото му правоотношение. Искането е за отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт Ц. М., в съдебно заседание и в представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че обжалването на уволнението пред гражданския съд не е пречка за подаване на заявление за получаване на обезщетение за безработица и това не е сред уважителните причини по чл. 54а, ал. 5 от КСО. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателят Г. К. В. е подал Заявление вх. № 610-157 от 20.04.2026 г. в Дирекция „Бюро по труда“ - Пещера за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО.

От страна на НОИ, от жалбоподателя са изискани допълнителни документи за удостоверяване на прекратяване на трудовата му дейност с Община Пещера. В отговор това той е представил Заповед №101 от 01.07.2025 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда без да е посочена дата на прекратяване на трудовото правоотношение.

С оглед представените документи и извършените служебни справки от органите на НОИ е прието, че прекратяването на осигуряването е станало на 01.06.2025 г., а заявлението за отпускане на обезщетение е подадено на 20.04.2026 г. – извън тримесечния срок по чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО от датата на прекратяване на осигуряването, вследствие на което е издадено Разпореждане № 121-00-1137-1 от 08.05.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.04.2026 г. до 31.08.2026 г. в размер на 17,01 евро дневно.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който с обжалваното решение, предмет на съдебен контрол, е потвърдил същото. Изложени са мотиви, че жалбоподателят не е спазил тримесечия срок по чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО и липсват уважителни причини по чл. 54а, ал. 5 от КСО.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд – Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като Разпореждане № 121-00-1137-1 от 08.05.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е издадено и оспореното решение.

Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление (чл. 54а, ал. 3 от КСО) и се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.

Съгласно § 1 от ДР на Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) уважителни причини са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.

От данните по делото става ясно, че на 01.06.2025 г. е прекратено осигуряването на Г. К. В.. Съгласно правилото за броене на срокове по чл. 60, ал. 3 от ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Това означава, че 01.09.2025 г. е датата, на която изтича тримесечния срок по чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО, съответно към 02.09.2025 г. срокът е изтекъл, както е приел административният орган, а заявлението е подадено на 20.04.2026 г.

Съдът не приема съображенията на жалбоподателя, който излага в своя защита обстоятелството, че е водил граждански дела по отношение на законността на своето уволнение и едва след приключването им с влязло в сила решение е следвало да подаде заявлението си за отпускане на обезщетение. Такова разсъждение на намира опора в КСО и противоречи на идеята за подпомагане на безработните лица. Да се възприеме подобен подход означава, че за времето на водене на съдебния процес досежно законността на уволнението лицето, което вече е безработно се лишава от правото да получава обезщетение за безработица. Това би създало една неопределеност във времето кога безработното лице би могло да се възползва от правото си на обезщетение, за разлика от ясно разписните срокове в КСО. Воденето на съдебен спор не е и ред уважителните причини посочени в § 1 от ДР на НОИПОБ. Да, там е предвидено явяване пред съд, но като еднократен акт, а не водене на съдебен процес. Освен това, ако е налице някаква уважителна причина за пропускането на срока, НОИПОБ изисква това да бъде удостоверено с официален документ и своевременно да се уведоми ТП на НОИ – такова обстоятелство по делото липсва.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат заплатени в полза на НОИ гр. София в размер на 102,26 евро, равняващи се 200 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. К. В., [ЕГН], от с. Козарско, общ. Брацигово, [улица], срещу Решение № 1012-12-160#1 от 27.05.2026 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик.

ОСЪЖДА Г. К. В., [ЕГН], от с. Козарско, общ. Брацигово, [улица] да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), равняваща се на 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�