Разпореждане № 93576 от 13.06.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 93576 гр. София, 13.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Частно гражданско дело № 20251110102913 по описа за 2025 година

По делото е постъпила молба вх. номер 203996/11.06.2025 г. в изпълнение на дадените порано от съда с Разпореждане от 10.06.2025 г. указания.

Видно от представеното към молбата електрофотографско (ксерографско) копие на Покана за доброволно изпълнение с изх. номер 10543//22.05.2025 г., последната е съставена на 22.05.2025 г. Макар понастоящем да липсват конкретни данни за точната дата на връчване на процената покана, доколкото молбата по чл. 420, ал. 2 ГПК е депозирана на 05.06.2025 г. в съда, то следва, че преклузивният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. е спазен. Ето защо съдът намира, че следва да се произнесе по молбата за спиране изпълнението на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.

С изменението на разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г. е предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените доказателства може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането, сключен с потребител. Искането не е ограничено със срок и може да се заяви не само пред съда в заповедното производство и пред съда, който разглежда исковото производство /чл.420, ал.5 ГПК/.

Изменението на разпоредбата е резултат на констатирана необходимост от точно транспониране в националното законодателство на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, предвид даденото й тълкуване от Съда на Европейския съюз, по-конкретно в частта за задължението на съда служебно да следи за неравноправни клаузи, когато е сезиран с иск, основан на договор, сключен с потребител.

Значението на наличието на привременни мерки, особено с цел спиране или преустановяване на принудителното изпълнение срещу потребител, докато съдът преценява неравноправния характер на съответните договорни клаузи, е многократно подчертавано от СЕС, напр. в решенията по дела С-415/11, С34/13, С-32/14 и по съединени дела С-537/12 и С116/13. Мотивите на съда са, че без наличието на привременни мерки съществува риск 1 защитата срещу неравноправни клаузи да бъде получена твърде късно и следователно да не е ефективна. С измененията от 2019 г., в частност с предвидените нови предпоставки за спиране на изпълнението се осигурява защита на потребителите, отговаряща на заложените в практиката на СЕС критерии.

В хипотезата на чл.420, ал.2, т.2 ГПК действия по принудително изпълнение не се осъществяват до влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по неравноправността или съответно действителността на клаузите в потребителския договор.

В производството по искането за спиране на принудителното изпълнение, се извършва преценка дали искането е заявено от потребител и дали с оглед представения договор, сключен с потребителя, е вероятно вземането да е основано на неравноправна клауза.

В случая спорът е относно вземане, основано на договори за заем и ответникът е физическо лице – длъжник по съглашението. Поради това ответникът С. има качеството на потребител по Закона за защина на потребителите и може да се позовава на неравноправност на клаузи в договорите за кредит.

С молбата за спиране ответникът С. е навел възражения за наличието на неравноправни клаузи в договорите за заем касателно уговорките в тях за начисляване на наказателни лихви и разноски за връчване на писмено предизвестие при предсрочна изискуемост, такса за побработване на съобщение. Като неравноправни, тези клаузи противоречат на изискването за добросъвестност и задължават заемополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение и такси, които неоправдано оскъпяват заема по смисъла на чл. 143, ал.1 в.вр ал.2, т. 5 ЗЗП.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство по чл. 410 ГПК съдът не взема окончателно становище по въпроса за неравноправността, респ. действителността на процесния договор. Съгласно нормата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК съдът постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, склчен с потребител. Според настоящия състав фактическия състав на посочената норма от ГПК е налице, а това предполага удовлетворяване на молбата на длъжника за спиране незабавното изпълнение на разпореждането, инкорпорирано в Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2580/23.01.2025 г., постановена по Частно гражданско дело № 20251110102913 по описа за 2025 година.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

СПИРА ,на основание чл. 420, ал.1 от ГПК незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2580/23.01.2025 г. и издаден въз основа на нея Изпълнителен лист 27.03.2025 г., и двете постановени по Частно гражданско дело № 20251110102913 по описа за 2025 година на СРС,ІІ ГО,65 състав.

2

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3