Решение № 1559 от 28.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.ева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20221100505730 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. С. П. срещу решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр. д. № 70032/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав. С въззивната си жалба ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещните Г. С. П., е обжалвала първоинстанционното решение от 20.08.2021, в частта за родителските права и мерките относно тяхното упражняване по отношение на децата В.С. Ч.а и Г.С. Ч., както и в частта касаеща ползването на жилището на страните.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението на първостепенния съд и да се постанови друго, с което да се регламентира упражняването на родителските права по отношение на децата В.С. Ч.а и Г.С. Ч. по начин, посочен във въззивната жалба, включително и за присъждане на издръжка на всяко едно от децата в размер 1 на 250 лева, считано една година преди завеждане на исковата молба в съда, като намира, че това е в най-добър интерес на децата. Моли също така, да се отмени решението на първостепенния съд в частта, в която на въззиваемия С.

М. Ч. е предоставено ползването на жилището на страните - апартамент №44, находящ се в гр.София, кв.****, като бъде постановено друго, с което жилището да се предостави за ползване на нея и децата. Претендира разноски.

Ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещните – С. М.

Ч., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло изложеното в последната и моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски.

Ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещните Г. С. П. е подала въззивна жалба и срещу решение № 20015873 от 22.02.2022 г., постановено по гр. д. № 70032/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, с което по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр. д. № 70032/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, като в тази жалба излага съображения не за липса на предпоставките по чл.247 ГПК, а за неправилна преценка по същество на заявените от страните претенции с правно осонвание чл. 32, ал.2 ЗС, като отново е поискала на нея да се предостави за ползване апартамент № 44, находящ се в гр.София, кв."****, подробно описан в НА № 186, т.1, рег.№ 165/16.02.2016 г. на нотариус И.Н., и се отхвърли предявения на С. М. Ч. за това.

Ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещните – С. М.

Ч., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба срещу решението по чл.247 ГПК, с който се оспорва изложеното в жалбата и се моли същата да се остави без уважение.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни като цяло и допустими в обжалваните части съдебни актове.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и 2 доводи по делото, приема за установено следното:

С решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр. д. № 70032/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, на основание чл. 127, ал. 2 СК е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата В.С. Ч.а и Г.С. Ч. на бащата С. М. Ч., при който e определено местоживеенето на децата, определен е режим на лични отношения на майката Г. С. П. с децата В. и Г., майката е осъдена да заплаща на всяко едно от децата месечна издръжка в размер на по 180 лева, считано от 03.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлена претенцията на бащата за издръжка на децата по реда на чл.127, ал.2, вр. с чл.143, ал.1 СК за периода 09.07.2020 г. - 02.06.2021 г., отхвърлена е претенцията на майката за издръжка на децата за минало време с правно основание чл.149 СК, вр. чл.143, ал.1 СК, а именно за периода 02.12.2018 - 02.12.2019 г. Със същото решение е заместено съгласието на бащата С. М. Ч. за пътуване на децата В. и Г. до държавите членки на ЕС, Република Сърбия, Република Северна Македония, и Република Турция, по време, което съвпада с определения режим на лични контакти на майката с децата, за срок от пет години. Първоинстанционният съд, също така, е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на децата, но е пропуснал да осъди Г. С. П. да заплати на СРС държавна такса върху издръжката на децата.

С решение № 20015873 от 22.02.2022 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр. д. № 70032/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, състояща се в несъответствие между формираната в мотивите и отразена в диспозитива воля на съда досежно ползването на съсобственото на страните жилище апартамент №44, находящ се в гр.София, кв.****, като в основното решение са добавени нарочни диспозитиви, с които жилището е предоставено за ползване на С. М. Ч. на основание чл.32, ал.2 ЗС и е отхвърлена претенцията на Г. С. П. за това.

Първоинстанционното решение от 29.08.2021 г. не е обжалвано в частта касаеща произнасянето по чл.127 а СК и не е предмет на настоящото въззивно разглеждане.

За да постанови обжалваното основно решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са 3 родители на децата В. и Г., като всеки от тях е участвал в грижата за децата, в която грижа са били подпомагани от лелята на децата по бащина линия.

Приел е, че отношенията между страните са крайно влошени, че в по-голяма степен майката е била ангажирана с грижите за децата, децата са привързани и към двамата родители и не желаят те да се разделят, че момчето Г. е в известна степен по-привързано към бащата, а момичето В. - към майката, тъй като в момента живеят със съответния родител в по една от стаите на общото жилище, но тази привързаност не е в степен, че да се направи извод за липса на привързаност към другия родител, че и двамата родители имат доходи, позволяващи им да издържат себе си и децата. При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че бащата е по-пригодния да упражнява родителските права родител, тъй като майката е демонстрирала поведение, което в по-голяма степен можело да навреди на децата - различно отношение и разделяне на децата, чрез демонстриране на по-голяма любов и грижа към момичето, отколкото към момчето, включително ограничаване на контактите на момичето с роднините по бащина линия, и е направил извод, че по-голяма е вероятността бащата, а не майката, да съдейства за запазване на емоционалната връзка на децата с другия родител, затова на него е възложил упражняването на родителските права спрямо двете деца, като при бащата е определил и тяхното местоживеене, а на майката е определил режим за лични отношения с децата. Сметнал е, че за издръжката на децата майката следва да заплаща по 180 лева на дете, а останала необходима сума за издръжката им следва да се поема от бащата. Установил е, че и двамата родители са участвали в грижите и издръжката на децата след фактическата раздяла на страните с оглед местоживеенето им в едно и също жилище, поради което е приел, че издръжката на децата се дължи от деня, следващ датата на устните състезания по делото - 03.06.2021 г. Наред с това районният съд след като е съобразил постановките в решение №72 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 553/2015 г. на ВКС, II г.о., както и тези, приети в решение № 154 от 10.06.2014 г. по гр.д.

№ 428/2014 г. на ВКС, I г.о., и с оглед конкретиката на случая , е приел, че най -целесъобразно е съсобственото между страните жилище да се предостави за ползване на бащата, с оглед произнасянето по въпроса за родителските права и местоживеенето на децата.

Въззивният съд е изслушал страните и децата, събрал е гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.я А.Т. и Б.А.Г., както и писмени 4 такива, включително за доходите на страните, приел е заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, и е приобщил към материалите по делото социалния доклад на ДСП- Възраждане.

При изслушването от въззивния съд по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивницата Г. С. П. е заявила, че е с висше образование, образователна степен "бакалавър", сега учила магистратура. Работела като учител, обикновено втора смяна (от обяд до към 18 часа), нямала нов партньор, но имала много приятели и колеги, на чиято помощ за отглеждането на децата можела да разчита, а за финансова помощ можела да разчита на своя брат, който живеел в чужбина. Давила е, че няма нищо против децата да се виждат с баща си и неговите близки. Посочила е, че изцяло е отдадена на грижите за децата, осигурявала ги финансово, задоволявала потребностите им, с децата имала изградени близки емоционални отношения, с нея децата споделяли всичко, нямали тайни един от друг. Подчертала е, че не пречи на децата да контактуват с близките си по бащина линия, но се съобразявала с желанията на децата, като самата тя била водела децата де се видят с леля си по бащина линия, която живеела в София, както и че нямало проблем децата да пътуват, но последно време компанията на бащата не й харесвала, и това я възпирало да разреши децата да пътуват с баща си извън страната. От детето В. знаела, че лелята по бащина линия говорила „глупости за нея“.

При изслушването от въззивния съд въззиваемия С. М. Ч. е заявил, че е със средно специално образование, занимавал се с ремонт на В и К, имал собствена малка фирма, която не функционирала. В грижите за децата можел да разчита на сестра си, която живеела в София, както и на родителите си, макар и последните да живеели в гр.Неделино (в близост до Златоград). В Неделино децата се чувствали добре, след посещение там се връщали с провизии. Посочил е, че преди майката не пускала децата в Неделино, но след постановяване на първоинстанционното решение, вече не ги спирала. Имал нова партньорка, която познавала децата и ги възприемала добре, те нея също, гостували й, четиримата заедно ходели на почивки. Смята, че майката ползвала децата като оръжие, учила ги да лъжат, "вербувала ги". Майката въздействала психически на децата, като понякога само като ги погледнела те спирали да се хранят. Склонен бил и майката да упражнява родителските права, но мислел, че тя има „проблем“, затова не можел да й остави децата изцяло.

5

Детето В.С. Ч.а, изслушано по реда на чл.15 от ЗЗДет., е заявило, че се разбира по -добре с майка си, с която споделяла проблемите си. С баща си не споделяла, защото той започвал да й се кара. Добавила е, че се разбира с брат си, като двамата много рядко се биели. Родителите й много се карали, включително и в нейно и на брат й присъствие. Скандалите започвал баща й, който грубо обиждал майка й. В. е посочила, че ако може да избира би избрала да живее с майка си, която се грижела за нея. Майка й перяла дрехите им, чистела, а те с брат й помагали. Баща й понякога й купувал обувки, като ходели заедно да пазаруват. Последният рядко й помагал с домашните. Споделила е, че не се разбира много с роднините си по бащина линия, защото те обиждали майка й, която не пречела на контактите им.

Заявила е, че брат й се страхува от баща им, защото се случвало, макар и не често, баща им да го бие. Тя не била бита от баща си, но въпреки това не искала да живее с него. Разказала е, че жилището, в което семейството й живее се състои от кухня, спалня и детска стая. В детската стая спели майка й, брат й и тя самата, а баща й спял в спалнята. Изразила е желание родителите й да спрат да се карат и обиждат, а тя да живее с майка си и брат си.

На свой ред детето Г. С. Ч. при изслушването му от въззивният съд е споделил, че се разбира със сестра си, защитавал я, и двамата рядко се карали.