Решение № 117 от 11.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева в присъствието на прокурора Г. Сл. М. като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за възобновяване № 20231000600930 по описа за 2023 година За да се произнесе апелативният съд взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXXIII от НПК. Делото е образувано по искане възобновяване на наказателното производство, постъпило с вх.№ 5664/19.07.2023г. в първоинстанционния съд - Районен съд град Лом.

Искането е депозирано чрез адвокат П. М. Б. от АК град Враца упълномощен защитник на А. Г. Д. роден на ******** г. в гр. ***, настоящ адрес в гр. ***, ул. „***“ № *, с основно образование, българин, български, гражданин, неженен, работещ, осъждан, с ЕГН ********** признат за виновен с Присъда № 48 от 20.12.2022 по НОХД № 397/2021г. на РС град Лом, изменена с Решение № 115 от 27.06.2023 по ВНОХД №43/2023 на Окръжен съд град Монтана. Присъдата е влязла в сила на 27.06.2023 година.

Искането е със следното съдържание:

Осъденият А. Д. е признат за виновен, че на 02.04.2021 г. в гр. Лом, 1 обл. Монтана, около 01:55 ч. по ул. „БозвЕ.", управлявал МПС – л.а.

„Фолксваген“, модел „Бора" с ДК № ********, собственост на Д. Г. Д., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.59 промила, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест 7510" с инв. № ARDM 0225, след като е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 348/19 г. по описа на PC Лом, в сила от 20.11.2019 г. за деяние по алинея 1, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, във вр. с чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ режим“; наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.; на основание чл.343г от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание 1 година „лишаване от свобода“, наложено А. Г. Д. по НОХД № 348/2019 г. по описа на PC - Лом, като същото следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ режим“ на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. С последващо решение на въззивната инстанция присъдата е изменена, като наложените наказания са намалени както следва: наказанието „лишаване от свобода“ е намалено на 6 месеца, наказанието „глоба“ на 250 лв., платимо по сметка на държавата, а наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 година.

В искането е посочено, че и двете съдебни инстанции са отхвърлили доказателствени искания, които защитата смята за релевантни за изясняване на обстоятелствата по делото. Така, според защитника, решението на окръжния съд е постановено в нарушение на нормата на чл. 13 от НПК, тъй като неправилно са оставени без уважение исканията за събирането на относими доказателства, касаещи възможността резултатите от проверката на алкохол в кръвта, установени чрез техническо средство „Алкотест 7510", да са повлияни от алкосъдържащи лекарствени средства. В мотивите на първоинстанционния съд е направено необосновано предположение за това какви биха били резултатите от въпросната експертиза. Второинстанционният съд е стигнал по-далеч, като твърди, че „алкохолното съдържание в някои видове лекарства е незначително”, без това заключение да се основава на доказателство по делото събрано по реда и способите на НПК. Наред с това, според защитника, неправилно е приложен материалният закон - чл. 9, ал. 2 от НК. Налице е противоречие в мотивите на въззивното решение тъй като за неприлагането на посочената норма въззивните съдии приемат, че се касае 2

„до висока степен на обществена опасност на подобен вид деяние и до извършител", като едновременно с това приемат, че следва да бъде приложен чл. 55 от НК, защото „деянието е с по-ниска степен на опасност от деянията от същия вид", а „подсъдимият е с добра характеристика". Въз основа на изложеното се иска възобновяване на наказателното дело, отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий, със задължителни указания за назначаването на съответната експертиза и разпит на посочения от защитата свидетел.

Алтернативно се иска, обжалваното решение да бъде изменено в частта относно наказаниията, с налагане на по-леко наказание лишаване от свобода, без налагането на кумулативно предвидените наказания на осн. чл.

55, ал. 3 от НК.

В съдебно заседание пред САС се явява представител на Апелативна прокуратура София. Осъденият А. Г. Д. се представлява от упълномощения си защитник адвокат П. Б..

В съдебно заседание пред Софийския апелативен съд страните изложиха доводи със следното кратко съдържание:

Защитникът на осъденото лице поддържа искането за възобновяване на делото по посочените в него доводи. Счита, че предходните производства са проведени при допуснати съществени процесуални нарушения и без да е изчерпан предмета на доказване, събраният и проверения доказателствен материал е анализиран едностранно, вследствие на което се стигнало до неправилни правни изводи. Осъденият А. Д. в лична защита поддържа казаното от защитника си.

Прокурорът намира искането за възобновяване за процесуално допустимо, но по същество неоснователно. Според прокурора отказът на съда да назначи нова експертиза, с която да се установи дали осъденият е употребявал лекарства съдържащи алкохол и дали са повлияли върху измерената алкохолна концентрация е правилен, както и отказът за допускане на събиране на гласни доказателствени средства, а именно разпит на лицето с което подсъдимия живее на съпружески начала относно обстоятелството, че подсъдимия е приемал медикаменти. Счита, че не са допуснати от съда процесуални нарушения и установената концентрация на алкохол е 0,59 3 промила, тъй като тестът на водача е направен по надлежния ред. В мотивите и на двете съдебни инстанции са изложени доводи относно правилно проведената процедура по Наредба №1 от 19.07.2017 година, за реда за установяване на алкохол в кръвта. Развива и съображения за незаконосъобразност относно приложението на чл.9, ал.2 от НК, поддържайки изводите на двете съдебни инстанции в тази насока, като моли да се остави искането за възобновяване без уважение.

Репликирайки обвинението, защитникът, счита че определения от закона ред за установяване на извършеното деяние е нарушен, като в талона за изследване не е посочено време за изследване, медицинско заведение, в което водачът на МПС-то да отиде, нито кога и дали му е връчен или не този талон. Твърди, че липсва надлежен ред, което е процесуално нарушение и намира тезата на прокуратурата за неправилна.

С последната си дума осъденият иска делото да бъде възобновено.

Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери следното:

С Присъда на Pайонен съд град Лом, постановена на 20.12.2022 г. по НОХД № 397/2021 г., осъденият А. Г. Д. от гр. Лом е бил признат за виновен в това, че на 02.04.2021 г. в гр. Лом, около 01,55 ч. по ул. „БозвЕ.“, управлявал МПС -л.а. „Фолксваген“, модел „Бора“ с рег. № ******** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0,59 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7510“, с инв.

№ ARDM 0225, след като е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 348/2019 г. на Pайонен съд-Лом, влязла в сила на 20.11.2019 г. за деяние но ал.

1, поради което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

343б, ал. 2 от НК, като на основание чл.54 от НК е ОСЪДЕН да изтърпи наказания ЕДНА година лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 500 лв.

На основание чл. 343г от НК, осъденият Д. е наказан и с „лишаване от право да управлява МПС “ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца.

В законоустановения срок срещу присъдата е постъпила жалба от А. Д..

4

По повод на тази жалба в Окръжен съд - Монтана е образувано ВНОХД №43 по описа за 2023 година.

С решение № 115/ 27.06.2023 г. окръжният съд е изменил присъдата на Районен съд – Лом в частта, с която са определени наказанията „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ при условията на чл. 54 от НК, като е намалил размера на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ от ЕДНА година на ШЕСТ месеца, наказанието „Глоба“ от 500 лв. на 250лева, както и размера на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ от една година и шест месеца на ЕДНА ГОДИНА, като е била потвърдена присъдата на Районен съд – Лом в останалата й част.

По същество искането за възобновяване на наказателното дело е основателно и причините за това са следните:

При разглеждане на делото и пред двете инстанции е било нарушено изискването на чл.13 от НПК, което вменява на съдилищата да вземат мерки в предЕ.те на тяхната компетентност за разкриване на обективната истина. С оглед изпълнение на това законово задължение, както първоинстанционният съд, така и въззивният са били длъжни да обсъдят и разгледат всички възможни доказателства, относими при обсъждане на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия. Видно от приложеното по делото доказателство, рецептурна бланка, на подсъдимия са били предписани лекарства, чийто прием би могъл да окаже влияние върху организма и да се отчете повишено съдържание на алкохол в кръвта. Съдът не би могъл да отговори на този въпрос, преди да е изслушал заключението на специалист.

Искането е направено своевременно в хода на съдебното следствие пред първа инстанция, но не е уважено от съда. Отказът на съда в тази насока е процесуално нарушение, което рефлектира върху правото на защита на подсъдимия да иска събиране на доказателства в негов интерес. В този смисъл настоящия състав не споделя, тезата на въззивната инстанция, че „право на решаващия съд е да прецени дали събраните по делото доказателства са достатъчни за правилното решаване на спора и отказът му да събира още доказателства не може да се третира като негов пропуск.“(л.38). Подобен подход има своята логическа и законова опора, 5 тогава когато искането за събиране на доказателства са неотносими към предмета на делото (извършеното престъпление и участието на дееца в него), но в конкретния случай не е така, тъй като исканите доказателства рефлектират пряко върху наказателната отговорност на подсъдимия. В защита на тази своя теза, въззивният съд е извел погрешния извод, че щом като подсъдимият е отказал да посети медицинско заведение за кръвно изследване към момента на проверката и е имал съмнение, че показатЕ.те на уреда са повлияни от употреба на лекарства, е налице безрезервно приемане на резултатите от „Алкотест 7510” и подобни искания на по-късен етап са недопустими. Съдът, следва да държи сметка за особеното състояние, в което се е намирал подсъдимия към момента на проверката, така че кое е било найправилното за него решение в дадената ситуация и какъв подход да избере, дали да се подложи на кръвна проба или не, не може да се тълкува в негова вреда, по начин който да препятства последващо събиране на доказателства за проверка на тези обстоятелства, както е в конкретния случай. „…Отделно от това - заключава неправилно съдът, алкохолното съдържание в някои видове лекарства е незначително“. Налице е субективен, едностранчив и погрешен извод в мотивите на съда, приемайки a priori з а незначително съдържанието на алкохол в лекарствата, без да е установил, за какви лекарства се касае и как са подействали на приемащият ги. Същевременно, този общотеоретичен извод, касаещ незначителността на съдържанието на алкохол в лекарствата, е обусловил прилагането на квалифицирания състав на чл.343б, ал.2 с ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Апелативният съд, с оглед изложените съображения счита, че отказът на двете съдебни инстанции да допуснат за събиране на релевантни за делото доказателства има характер на съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на присъдата и уважаване на искането за възобновяване на делото. При разглеждане на възобновеното производство, съдът е длъжен да допусне исканата съдебно-медицинска експертиза, чиято задача е да отговори на въпроса, дали подсъдимия към датата на извършване на деянието е бил под въздействие на медикаменти, вследствие на провеждано лечение и доколко същите съдържат вещества, които биха оказали въздействие върху организма на подсъдимия, така че техният прием е повлиял върху показатЕ.те при отчитане съдържанието на алкохол в кръвта. В допълнение, съдът следва да изслуша и показанията на поискания от защитата свидетел относно 6 обстоятелствата релевантни към извършеното от подсъдимия деяние.