Решение № 237 от 02.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Д. Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20251800500006 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано по въззивна жалба Ц. Г. Л. против Решение № 108/07.10.2024 г. по ГД № 163/2022 г. на РС-Пирдоп. С него е признато за установено, на основание чл. 108 ЗС, че ищецът И. Б. С., ЕГН **********, е собственик на 9,42 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор № .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, негова собственост, от които: 6,39 кв.м. в участъците, заключени между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отдолу в Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото: „Д-Е-К-И-Д“ /1,48 кв.м./, „Ж-З-М-Л-Ж“ /1,15 кв.м./, „З-С-Т-К-З“ /3,76 кв.м./ и 3,03 кв.м. в участъците, заключени между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отгоре на Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. По делото: „А-В-Е-Д-А“ /0,84 кв.м./, „Б-Г-З-Ж-Б“ /0,54 кв.м./, „Г-Ф-У-СЗ-Г“ /1,75 кв.м./, които общо 9,42 кв.м. ответникът Ц. Г. Л., ЕГН **********, собственик на ПИ с идентификатор № ........... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, 1 държи без основание.

Ц. Г. Л., ЕГН **********, собственик на ПИ с идентификатор ........... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, е осъден, на основание чл.108 ЗС, да предаде на ищеца И. Б. С., ЕГН **********, собствените му 9,42 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор № .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, негова собственост, от които: 6,39 кв.м. в участъците, заключени между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отдолу в Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото: „Д-Е-К-И-Д" /1,48 кв.м./, „Ж-З-М-Л-Ж“ /1,15 кв.м./, „З-С-Т-КЗ“ /3,76 кв.м./ и 3,03 кв.м. в участъците, заключени между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отгоре на Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото: „А-В-Е-Д-А“ /0,84 кв.м./, „Б-Г-З-Ж-Б“ /0,54 кв.м./, „Г-Ф-У-С-З-Г“ /1,75 кв.м./, които общо 9,42 кв.м. ответникът Ц. Г. Л. с ЕГН: **********, собственик на ПИ с идентификатор ........... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК държи без основание.

Ц. Г. Л., **********, е осъден, на основание чл. 109 ЗС, да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца И. Б. С., ЕГН **********, да упражнява правото си на собственост върху ПИ с идентификатор № .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, като:

- премахне масивна бетонова ограда, построена и попадаща в собствения на ищеца И. Б. С. с ЕГН: **********, ПИ с идентификатор .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, която държи без основание, в участъка с площ от 3,76 кв.м., заключен между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отдолу в текста на Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото: „3-С-Т-К-3";

- премахне лозница /метална конструкция/, попадаща частично с площ от 1,03 кв.м. без да има основание за това, в собствения на ищеца И. Б. С. с ЕГН **********, ПИ с идентификатор .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, 2 обозначена като правоъгълна фигура с лилава прекъсната линия /пунктир/ върху част от бетоновата ограда, отразена на Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год.;

- премахне сграда-гараж, негова собственост, с идентификатор ............ по КККР на с.А., попадаща частично, без да има основание за това, в собствения на ищеца И. Б. С. с ЕГН: **********, ПИ с идентификатор .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, обозначена върху скица, находяща се отгоре в Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото, алтернативно – в случай, че намери конструктивно решение за запазване на гаража /от срутване/, без южната му стена в сегашния й вид- да премахне само южната стена на гаража /съвпадаща с бетоновата ограда/, заключена между букви: „Г-Ф-У-С-З-Г“ и частите от обема му, навлизащи в съседния имот, заключени между букви: „А-В-Е-Д-А“ и „Б-Г-ЗЖ-Б“;

- премахне /премести/ трайно насаждение - лоза, обозначена с двоен кръг в лилав цвят под лозница до бетонова ограда в участъка, заключен между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отдолу в Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото: „Д-ЕК-И-Д";

- премахне /премести/ трайно насаждение - дърво-череша, обозначена с двоен кръг в лилав цвят до каменен зид, находящ се в участъка между гаража и дъното на поземлените имоти, по комбинирана скица - Приложение 2 на л.100 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 14.09.2022 год. по делото.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, Ц. Г. Л., ЕГН **********, адрес: с. А., обл. С., ул. „Х. А.“ №.., е осъден да заплати на И. Б. С., ЕГН: **********, адрес: с. А., обл. С., ул. „Х. А.“ № . сторените от него разноски по делото в размер на 4054.00 лв.

Във въззивната жалба се развиват съображения неправилност на решението, поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че то е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. съдебният състав не е разгледал в решението си събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост. За да уважи искът по чл. 108 от ЗС, 3 първоинстанционният съд е обсъждал единствено съгласието, обективирано в нотариално заверената декларация и регулационната линия между двата имота. Не е отчетено обаче, че ищецът И. Б. С. е закупил с нотариалния акт от 01.11.1967 г. незастроено дворно място, което впоследствие е застроено с жилищна сграда, която видно от комбинирана скица № 2 на вещо лице Я. е разположена на по-малко от нормативно установеното разстояние от 3 метра.

Това обективно предполага, че постигнатото съгласие наследодателят на въззвника да изгради ограда и гараж на регулационната линия, без да се спазва необходимото отстояние от имотната граница, е дадено срещу насрещното съгласие ищецът да построи жилищна сграда, също без да спазва необходимото отстояние от имотната граница. Косвено доказателство в подкрепа на тезата, че между страните е постигнато съгласие за построяване на оградата и гаража по начина, по който са построени, е обстоятелството, че двата процесни строежа са изпълнени в периода 1977 - 1978 г. и в продължение на повече от 40 години между страните не е имало никакви спорове относно тяхното местоположение. Първоинстанционният съд също така само споменава в решението си повторната СТЕ, изготвена от вещото лице М., и дадените в открито съдебно заседание отговори на въпроси по експертизата от вещото лице, което е категорично, че гаражът няма отклонение от допустимите норми на ЗУТ, но не анализира този отговор на вещото лице. Очевидно е, че щом няма отклонение от допустимите норми на ЗУТ, то следователно няма и нарушаване на правото на собственост на ищеца.

Твърди се, че мотивите на обжалваното решение са противоречиви. От една страна първоинстанционният съд посочва на страница 19, че процесиите ограда и гараж са построени при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ и са били допустими строежи, поради което представляват търпими строежи съгласно параграф 16 от ПР на ЗУТ. От друга страна обаче приема, че липсват строителни книжа за двата строежа, поради което искът по чл. 108 от ЗС е основателен в осъдителната си част. Не следва да се търсят строителни книжа за търпим строеж при положение, че в определението за търпим строеж, дадено в параграф 16 от ПР на ЗУТ, се казва, че това са строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за 4 ползване. Тоест, един от основополагащите белези на търпимия строеж, е липсата на строителни книжа за него. При анализ на текста на параграф 16 от ПР на ЗУТ се установява, че за да има търпим строеж, то той следва да отговаря на следните условия кумулативно: 1. Да е изграден преди 7 април 1987г.; 2. Да е незаконен - без строителни книжа и 3. Да е допустим съгласно действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. По делото не е спорно, че процесиите ограда и гараж са търпими строежи съгласно параграф 16 от ПР на ЗУТ, поради което е следвало да бъдат зачетени като такива от съда и да бъде отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС в осъдителната си част. Като не е отчетен този факт и е прието, че фактическата власт се упражнявала от въззивника неправомерно и искът по чл. 108 от ЗС е основателен в осъдителната си част, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при доказателствения анализ. Изразява се несъгласие защо е кредитирал показанията на свидетелите Б. И. С. и В. И. С. - син и дъщеря на ищеца. Районен съд - Пирдоп не е съобразил правилото на чл. 172 от ГПК, че показанията на роднините се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Според съдебната практика, при извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани. Като не е извършена преценка на обективността и достоверността на показанията на Б. И. С. и В. И. С., съгласно правилото на чл. 172 от ГПК, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което според въззивника е самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение.

Поддържа се, че са налице данни за възможна заинтересованост на Б. И.

С. от постановяване на решение във вреда на въззивника. Основание за това дава обстоятелството, че по жалби на Б. И. С. срещу Ц. Г. Л., подадени в РУ Пирдоп, са образувани пол.пр. № ц347-000-3674/30.12.2022 г. и пол.пр. № 5

347-000- 92/13.01.2023 г., и двете по описа на РУ - Пирдоп.

Изготвените по делото три съдебно-технически експертизи (заключение от вещо лице Я., повторна СТЕ от вещо лице М. и допълнително заключение от вещите лица Я. и М.) не са анализирани. Те не са обсъдени нито поотделно, нито помежду си. Първоинстанционният съд е кредитирал единичното заключение на вещо лице Я. с бланкетни мотиви, че вещото лице „бе попрецизна и при поясненията си“. На практика не са изложени мотиви защо съдът кредитира стойностите, дадени от вещо лице В. Я. в единичното заключение, а не стойностите, дадени в някое от другите две заключения. По този начин съдът не е положил необходимите усИ., за да изясни кое е вярното заключение.

Съдебният състав е допуснал съществено процесуално нарушение – необоснованост, като не допусна съдебно-техническа експертиза, която да се изпълни от инженер-конструктор, чрез която да се установи има ли фактическа и техническа възможност за извършване на съответните корекции на обектите, които да доведат до съответствие с регулационната линия.