Определение № 438 от 08.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Благоевград, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200500346 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр. София, район „Л“, ж. к. „Л“, бул. „Д-р П Д“ № , офис сграда „Л“, ет., оф., представлявано от З С Б, обжалва разпореждане № 870 от 10.03.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 535 от 2025 г. на Районен съд Благоевград, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Г. К., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ж. к.

„Е“, бл., ет., ап., за вземания по ДПК № 97342 от 22.05.2022 г. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Процесният договор съдържал всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита, и не противоречал на императивните правила на ЗПК. Клаузите на договора за кредит били индивидуално уговорени - такива, с които ответникът изрично се съгласил, подписвайки го, доброволно да върне съответните суми. Постигнатите договорености между ответника и цедента напълно съответствали на действащото българско и европейско законодателство в този аспект и не противоречали на императивните правни разпоредби и добрите нрави, залегнали в ЗЗДог и ЗПК.

Първоинстанционният съд погрешно приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последната изисквала да се посочат не всички разходи, които са част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ тук се използвала в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, влизащи в ГПР. Тези допускания/предвиждания били изчерпателно изброени в ЗПК и се деляли на две групи: базови и допълнителни. Първата група имала значение за всеки вид 1 потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаели усложнените видове кредити /револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок/. Усложнените кредити обикновено се отпускали с банкови карти, като не било ясно кога ще е началният период на усвояване на кредита, дали ще се усвои пълният размер на кредита, или само част от него, и т. н. Ето защо, за да можел да се изчисли и посочи точен процент на ГПР при сключване на договора, се налагало да се правят допускания за бъдещето. В казуса било приложимо едно от базовите допускания, а именно - че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и че страните ще изпълняват точно задълженията си по него. Това допускане било предвидено в процесния договор. Друго базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, а в казуса лихвеният процент бил фиксиран и подобни допускания били неприложими. Допълнителните допускания също не били приложими в казуса, защото касаели хипотези на усложнени потребителски кредити, какъвто настоящият не бил. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не изисквала да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. В България имало нормативно предвидени две математически формули за изчисляване на ГПР /т. 1 и 2 от Приложение № 1 към ЗПК/. Страните нито можели да прилагат друга математическа формула за изчисляването на ГПР, нито били длъжни да възпроизвеждат в договорите си споменатите две формули. В процесния договор за кредит били посочени ГЛП, ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Действително, процесният договор не съдържал описание на използваните допускания, но в общите условия ясно и изчерпателно били посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора между страните те били категорично и недвусмислено отразени - както в процентно изражение, така и като глобална сума - предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания, сама по себе си, не можела да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения от други кредитни институции, а също и при необходимост да се откаже от договора. Посочването на ГПР в ДПК било от съществено значение, защото позволявало на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни можело да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябвало да се счита за пропорционална. Прилагането на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не можело да се смята за пропорционално тогава, когато липсващите данни са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Неправилно заповедният съд не приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на районния съд за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, копие на жалбата не е връчвано на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя се явява редовна и допустима, поради което следва да бъде 2 разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл.

278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

Окръжен съд Благоевград споделя аргументите, изложени от първата инстанция.

Обжалваното нейно разпореждане е правилно и законосъобразно.

В заявлението е имало нередовности. Наличието на същите е било констатирано от районния съд. Последният е дал на страната ясни, точни и пълни указания.

Нередовностите не са били отстранени в регламентирания от закона срок, поради което логично се е стигнало до последицата, предвидена в чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно - отхвърляне на заявлението.

Дори и да се приеме, че заявлението все пак е трябвало да бъде разгледано по същество, то отново се налага изводът, че същото правилно не е уважено от първата инстанция.

Несъмнено е налице нарушение на чл. 10а от ЗПК, свързано с клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на „такса за разглеждане“ /252 лева/.

Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с ДПК /ал. 1/, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /ал. 2/, нито да събира повече от веднъж такса и/или комисион за едно и също действие /ал. 3/, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в ДПК /ал. 4/.

Правилото на чл. 10а от ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед на целта на споменатия закон - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити /чл. 2 от ЗПК/. Всяка клауза в ДПК, имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна /чл. 21, ал. 1 от ЗПК/.

Задължението за заплащане на такса възниква само тогава, когато съответната 3 услуга реално е била предоставена от кредитора на длъжника. В случая заявителят не е изложил твърдения за извършени действия/оказани услуги, за които да му се дължат такси, и не е ангажирал доказателства, че наистина са осъществени такива.

Изобщо не става ясно за какво са разходите и дали реално такива са направени. За да се търси възстановяване на разход, следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи, се налага изводът, че вземането не е ясно и претендирането му в този вид противоречи на принципите за добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.

Таксата за разглеждане е свързана с усвояването на кредита, а това не се допуска от закона. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита и изразяваща се в разглеждане на искането за кредит, отпускане на желаната сума, оформяне на съответните документи и т. н., като това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Начисляването на подобна такса е недопустимо от гледна точка на принципите за добросъвестност и справедливост /чл. 143 от ЗЗП/ и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Същото цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него.

Видно от представения погасителен план към договора, всяка погасителна вноска включва главница, договорна лихва и такса за разглеждане. По начина, по който е уговорена, таксата за разглеждане по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с ПМС.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по същия, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с ДПК, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с ДПК. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не той да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,43, но от съдържанието на договора не може да се направи извод кои точно разходи се включват и по какъв начин е формиран ГПР. Предвидената такса за разглеждане е с характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при формирането на ГПР. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация, изискваща се от чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да 4 прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочването на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му представляват невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна търговска практика, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В случая е нарушен именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.