Решение № 2713 от 17.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2713 гр. Варна, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110109698 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от „****“ ЕАД, peг. в Търговския регистър с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район „****", ул. „****" № 15, против В. Д. Д., Егн **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Варна, ж.к.“****“ № 130А, вх.5, ет.8, ап.14 иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на В. Д. Д., че дължи на „****" ЕАД сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № **** от 31.10.2014 г. и Договор за покупко-продажба на вземания от 17.03.2017 г., сумата от 1602.60 лв./хиляда шестстотин и два лева и 60 ст./, представляваща лихва за забава, за периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 25.10.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 6565/26.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13854/2023г. на ВРС-49-ти състав.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати всички съдебноделоводни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически 1 твърдения: Твърди се в исковата молба, че на 31.10.2014 г. между „****" ЕАД, ЕИК:**** (универсален правоприемник „****" АД при форма на преобразуване вливане с номер на вписване **** в Търговския регистър към Агенцията по вписванията) и В. Д. Д.е сключен Договор за потребителски кредит с номер ****, въз основа на който между страните възниква облигационно правна връзка.

Твърди се, че по силата на Договора кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5000,00 лева, а последният се задължава да ползва кредита съобразно договореното и да го върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни. Уговорено било кредитът да се издължава с месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора. Твърди се, че страните са договорили, че кредитът ще се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от сбора на референтен лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 3,40 % и надбавка от 6,50 %, т.е. лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер от 9,90 %. В чл. 15 са посочени начина на начисляване на лихвата и условията за нейната промяна. В чл. 6.2. е посочен годишния лихвен процент по просрочен дълг. В чл. 8 и чл. 9 от договора са посочени ГПР в размер на 11,67 % и общата дължима сума по кредита - 6 494,36 лева. В чл. 15.4.1. е посочено как е формиран ГПР, а в чл. 15.4.2. какво включва общата дължима сума и какво е изключено от нея.

Твърди се, че е следвало кредитът да се издължава с 60 месечни погасителни вноски, съгласно условията, съдържащи се в чл. 16 от договора и погасителен план — неразделна част от договора, който съдържа размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски.

Твърди се, че кредитът е предоставен по програма „Адванс”, като в чл.

23 са посочени специалните условия, относими към посочената програма на банката.

Твърди се, че кредиторът „****” ЕАД е изпълнил своето задължение и е отпуснал кредитът, който е усвоен от кредитополучателя, по посочения в договора начин, но кредитополучателят - ответник в настоящото производство, не изпълнил своите задължения по договора за кредит и не извършил дължимите плащания, като е изпаднал в забава спрямо кредитора.

2

Твърди се, че падежът на първата просрочена погасителна вноска е настъпил на 10.01.2015г., като считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава.

Твърди се, че въпреки изпадането на длъжника в забава още на 11.01.2015 г., кредиторът не се е възползвал от правото си да обяви предсрочна изискуемост на вземането си. Твърди се, че крайния срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на 03.11.2019 г., с което става изискуем цЕ.ят неизплатен остатък от главното задължение — главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението, в общ размер на 1602,60 лева, която е начислена върху падежирала, непогасена в срок и просрочена към съответния момент главница за периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023г.

Твърди се, че на 17.03.2017 г. между „****" ЕАД, ЕИК: **** в качеството му на цедент и „****" ЕАД ЕИК **** в качеството му на цесионер е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става доверителят ми. Това обстоятелство е видно от приложените като писмени доказателства Договор за прехвърляне на парични вземания, ведно с Приложение № 1.

Твърди се, че с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „****" ЕАД упълномощава цесионера „****" ЕАД да уведоми В. Д. Д., за прехвърлянето на вземанията спрямо него, като чрез препоръчана пратка на „****" ЕАД до ответника е изпратено уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит. Отправя се молба съдът да връчи при размяната на книжата по чл. 131 ГПК на насрещната спряна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от доверителя ми в качеството му на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късния момент, в който същия ще бъде уведомен за цесията.

Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищцовото дружество, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и 3 подава заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д.

№13854/2023г. по описа на PC– Варна и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция.

Ответникът В. Д. Д., чрез назначения му особен представител в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. Оспорва иска като неоснователен, недоказан и необоснован, поради което моли същия да бъде оставен без уважение. Приема, че по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че кредитополучателят е получил и усвоил процесната сума, предоставена му по Договор за потребителски кредит от 31.10.2014г. Оспорва се активната процесуална легитимация на ищцовото дружество. Твърди се, че ответника не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, не му е връчено уведомлението и няма негов подпис върху документа. Релевират се доводи за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, както и за погасяване на вземането, поради изтичане на предвидената в закона давност.

Оспорва се и размера на исковата претенция.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 04.07.2025 г. поддържа сезиралата съда искова молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. Е. Ж., чрез която поддържа писмения отговор и пледира предявените искове да бъда отхвърлени.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предЕ. на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 13854 по описа за 2023 г. на РСВарна, ГО, 49-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, срещу която в срок е постило възражение по чл. 414 от ГПК.

4

Видно от представения Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане от 31.10.2014 г., сключен между „****“ АД и ответника, кредитодателят се задължил да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 5000.00 лева.

Уговорено е връщането на заетата сума да бъде разсрочено във времето за срок от 60 месеца посредством месечни анюитетни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Констатира с е още, че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената възнаградителна лихва, която е равна на сбора на референтния лихвен процент за кредити в национална на Банката валута, плюс надбавка в размер на 6.50%, като към датата на сключване на договора, УС на Банката е опредЕ.л референтния лихвен процент за кредити в национална валута в размер на 3.40% годишно. Към датата на подписване на договора ГПР възлиза на 11.67 %. Регламентирано е, че общата дължима от ответника сума по кредита - 6 494,36 лева.

Видно е от ангажирания погасителен план от 03.11.2014 г., че падежът на последната погасителна вноска е на 03.11.2019 г.

Приет е Договор за прехвърляне на парични вземания от 17.03.2017 г., сключен между „****“ ЕАД като цедент и „****“ ЕАД като цесионер, както и Приложение № 1 от 17.03.2017 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 49 фигурира ответникът В. Д. Д.. От представеното потвърждение се констатира, че цедентът-кредитодател е потвърдил извършеното частно правоприемство.

Представено е и пълномощно, от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за новия титуляр на вземананията.

По делото са ангажирани и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до В. Д. Д., както и обратни разписки, от които обаче не може да се констатира датата на връчването им.

От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че съгласно Договор за потребителски кредит №**** от 03.11.2014г. договореният размер и усвоена сума, която е предоставена на 5 кредитополучателя е в размер на 5 000 лв. Със сумата от 5000 лв. на 03.11.2014г. е заверена посочената в т.5 от Договора банкова сметка с IBAN:BG**** /с нов IBAN:BG**** след вливането на „****“ ЕАД в „****“ АД, съгл. представена справка от „****“ АД за съответствие на стар и нов IBAN/ с титуляр В. Д. Д.. Основанието за операцията е „**** УСВОЯВАНЕ НА“. От предоставената информация от “****” ЕАД и „****“ ЕАД /с универсален правоприемник „****“АД/, за извършените плащания от кредитополучателя е видно, че за погасяване на месечните вноски и задължения по Договор за потребителски кредит №**** от 03.11.2014г., са постъпили суми в общ размер на 15.48 лв., от които:-15.48 лв. към „****“ ЕАД; -0 лв. към “****” ЕАД. Горепосочената сума в размер на 15.48 лева, представлява остатък след разпореждане със средствата от предоставения кредит в размер на 5000 лв. Със сумата е погасена договорна лихва от първата вноска по кредита с падеж 25.11.2014 г. По данни от “****” ЕАД, за периода след като същите са станали кредитор на длъжника В. Д., по силата на сключен между тях и „****“ ЕАД на 17.03.2017 г. договор за прехвърляне на парични вземания, до днешна дата, не са постъпвали суми за погасяване на задълженията на длъжника. От така представената информация е видно, че по усвоената по договора за кредит главница в размер на 5000 лв., няма извършвани погасявания. Остатъкът на непогасената главница за процесния период е в размер на 5000 лв. От направените изчисления за размера на начислената лихва за забава / в размер на законната лихва/ върху дължимата главница в размер на 5000 лв., представени в горната таблица, е видно че за периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г. вкл., дължимата лихва за забава е в размер на 1 602.55 лв. Изчисленията на законната лихва са извършени при годишна стойност на лихвения процент, по периоди както следва: За периода от 11.10.2020 г. до 31.12.2022 г. вкл. - 10%; За периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023 г. вкл.- 11.42%.; За периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г. вкл. 13.12%.