Решение № 101 от 16.02.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20228002104714 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 13733/21.06.2022 г. от ответника Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Апелативна прокуратура гр. София Бр. Славов срещу решение № 780/31.05.2022 г. по в. гр. дело № 63/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 261387/02.03.2021 г., поправено с решение № 265307/09.08.2021 г. и определение от 08.03.2022 г. по гр.дело № 5052/2019 г. на Софийски градски съд е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на В. К. В. разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. или допълнително сумата от 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, както и да му заплати сумата 5 500 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпяна загуба-направени разноски за един адвокат в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд и в частта, с която е потвърдено решение № 261387/02.03.2021 г. по гр.дело № 5052/2019 г. на Софийски градски съд в 1 уважената част на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане.

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което се намали размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, а искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 5500 лв. се отхвърли.

Ответникът по жалбата В. К. В., чрез адв.К. Ч. в писмен отговор и в съдебно заседание е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на Прокуратура на РБългария.

С определение № 2549/18.09.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД; за определяне съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

С посоченото определение на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 780/31.05.2022 г. по гр. дело № 63/2022 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част от ответника Прокуратура на РБългария в уважената част на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 5500 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 02.03.2021 г., поправено с решение от 09.08.2021 г. по гр.дело № 5052/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от В. К. В. срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 20000 лв. до 50000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2016 г. до окончателното изплащане и за присъждане 2 на сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2016 г. до окончателното изплащане по касационната жалба, подадена от ищеца В. К. В., чрез адв. К. Ч..

Производството по делото е висящо по предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ДОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размер на сумата 20000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2016 г. до окончателното изплащане.

От фактическа страна, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните се установява следното:

На 13.07.2007 г. е образувано ДП № 5229/2007 г. по описа на 03 РУСДВР, пр. пр. № 13251/2007 г. по описа на СРП срещу ищеца В. В.. На 08.02.2010 г. В. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.201,ал.1 НК, вр.чл.26,ал.1 НК/обсебване/ и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка”.

На 23.02.2011 г. въз основа на внесения в съда обвинителен акт срещу ищеца, в качеството му на подсъдим, е образувано НОХД № 3247/2011 г. по описа на Софийски районен съд. Установено е, че по това дело са проведени общо седем открити съдебни заседания, като на всичките ищецът се явил лично и с адвокат-негов защитник.

С присъда от 12.03.2013 г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба и е образувано внохд № 2956/2013 г. на Софийски градски съд, приключило с присъда на 10.10.2013 г., с която е отменена присъдата на СРС, а ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения. Оправдателната присъда е протестирана и е образувано кнд № 119/2014 г. на ВКС, по което на 13.02.2014 г. е проведено заседание на което ищецът е присъствал лично. На 10.04.2014 г. е постановено решение № 70, с което е оставена в сила оправдателната присъда.

От показанията на свидетелката Р. К. Р., майка на

3 ищеца се установява, че към момента на образуване на наказателното производство синът й бил на 35 години и в много добро здравословно състояние. Впоследствие и след образуване на производството ищецът не искал да общува с никой, не излизал, скарал се с приятелката си и се разделили. Много отслабнал с около 10-12 кг. Преди работел като охранител, но след образуване на наказателното производство нямал право да носи оръжие, поради което трябвало да премине към друга, по-нископлатена работа.

Според показанията на свидетеля Г. Л. К. същият знае за воденото срещу ищеца наказателно производство, но не знаел как се чувства, защото ищецът странял от него, станал странен. Спрял да се събира на почерпка с приятели след футболни мачове, които традиционно се събирали в събота и неделя.

От заключението на СПЕ се установява, че субективните преживявания на ищеца във връзка с воденото срещу него наказателно производство биха могли да се квалифицират като продължителна ситуация на стрес, която е разклатила социалното му и личностово функциониране. Към момента на психологическото изследване при ищеца е налице интегриране на събитието в неговия живот, както и позитивно справяне с последиците му. Това се е случило постепенно и поетапно, естествено в живота му и към настоящия момент той функционира на добро социално и личностово ниво.

Въззивният съд е посочил, че наказателното производство е продължило считано от 08.02.2010г. до 10.04.2014г. или четири години и два месеца. Приет е за спорен въпросът следва ли към този период да се прибави времето от образуване на производството до повдигане на обвинението.

Съдът е приел, че следва да се зачете периода от 13.07.2007г. до 10.04.2014г.

Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решение № 425/01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, с което е прието, че и в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. - повдигането на обвинението срещу него, 4 ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител; в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши (в подобен смисъл е и трайно установената практика на ВКС - решение № 230/04.12.2017 г. по гр. дело № 4874/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). Посочил е, че в случая в исковата си молба ищецът е изложил именно такива твърдения - че макар и досъдебното производство "формално" да се е водело срещу неизвестен извършител, всички процесуално-следствени действия по него били проведени с оглед липсата на пари в касата на ЕТ, за което той в качеството си на длъжностно лице-МОЛ носи отговорност. /решение № 51 от 11.03.2021 Г. ПО ГР. Д. № 2340/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Прието е, че в случая обвиняемият е бил само един и изначално известен, като няма логично обяснение той да бъде обявен за общонационално издирване в рамките на 2г. и половина вместо да му бъде повдигнато обвинение веднага. Направен е извод, че производството е продължило за времето от 13.07.2007г. до 10.04.2014г. или общо 6 години и 9 месеца, за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение- подписка, като е бил задържан в рамките на един ден, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са причинени неимуществени вреди – силно изживян стрес и притеснения - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.

От събраните доказателства е прието за установено, че спрямо ищеца е била взета на 08.02.2010г. мярка за неотклонение „Подписка“, отменена с определение на съда от 12.03.2013г., когато е постановена присъдата от първоинстанционния съд, че предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление, което е продължило повече от 6 години, което се е отразило крайно неблагоприятно върху личността му и неговото 5 емоционално и най-вече психическо състояние - бил притеснен, подтиснат, изплашен, депресиран, имал негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, нервно напрежение, нарушени социални контакти.

Съдът е приел за установено от показанията на разпитаните свидетели, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство, ищецът се затворил в себе си, не искал да общува с никой, не излизал, скарал се с приятелката си и се разделили, много отслабнал с около 10-12 кг., преминал на по-ниско платена длъжност, тъй като нямал право на оръжие с оглед воденото срещу него наказателно производство, спрял да ходи на събиранията с приятели след футболните мачове през уикендите. Прието е за установено, че през периода на наказателното производството, ищецът бил в продължителна ситуация на стрес, която е разклатила социалното му и личностово функциониране, но към момента е налице интегриране на събитието в неговия живот, както и позитивно справяне с последиците му.

Посочил е, че към настоящият момент ищецът функционира на добро социално и личностово ниво. Съобразено е, че няма ангажирани писмени доказателства, сочещи наличието на влошено здравословно физическо състояние на ищеца.

Въззивният съд е приел, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Според съда тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество. Приел е, че в случая продължителността се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е около 7 години. Формиран е извод, че е налице съвпадение на крайния резултат от изводите на първата и въззивната инстанция по отношение основателността на иска. По отношение на размера на обезщетението съдът е приел, че същият следва да бъде увеличен до 20 000 лв. т.е. решението следва да бъде частично отменено в неговата отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв.

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3d43cb0-ef61-48f9-b66a-16d7c7575a39